Настигаме Белгия, не думай

Тази година индустриалното производство в България се развивало с по-големи темпове от тези в Италия, Франция, Испания, и има повече от два пъти ръст на инвестициите в страната спрямо миналата година. Това твърди икономическият министър Божидар Лукарски, като се позовава на "статистика на световни организации". Кои са те, не е ясно. Фактът, че са световни, следва да е достатъчен, ако и никой да не усеща това превъзхождащо развитие на страната ни. Неотдавна пък "началникът" му се похвали, че сме заприличали на Сингапур. Нищо чудно вече да настигаме Белгия и Швейцария, а ако още не сме го разбрали, то е само щото Лукарски не ни го е съобщил. Трябва ли да подминаваме иронично това нелепо недоразумение, играещо си на министър? Ако България се развива с по-големи темпове от Италия и Франция, защо стандартът ни на живот е десетилетия назад от техния?
За да не сме голословни като него, да видим фактите. В четвъртък стана ясно, че страната ни е на дъното в Европа по задлъжнялост на фирми и граждани. Отписаните и забавени плащания на бизнеса са 28%, което е сравнимо само с нивата на затъналата в тежка криза Гърция. Забавените плащания предизвикват липса на ликвидност и намалени печалби в 40 на сто от фирмите, а оттам и невъзможност да бъдат открити нови работни места. Отчетеното намаление на безработицата през последните месеци е обичайно за лятото, когато се активира временната заетост, така че още не е сериозен критерий за оживление. Факт е, че от националната статистика отчетоха тези дни спад във всички сектори - промишлено производство, търговия на дребно и строителство. Основните проблеми в енергетиката си остават нерешени и НЕК продължава да трупа дългове, изкупувайки скъпата енергия от ВЕИ и американските централи. Бизнесът ясно предупреди тези дни, че поскъпналата енергия за индустрията вече реално се усеща по фактурите им за ток, и за да не последват фалити на малки и средни предприятия, трябва да започнат съкращаване на персонал и вдигане на цената на крайния продукт. А това значи поскъпване на живота. В средносрочен план изгубените работни места могат да бъдат над 100 хил.
Лукарски явно върви като безгрижна ученичка из полето на непозната нему материя, къса цветенца и припява романтично за птичките и пчеличките, за това как страната ни цъфти, връзва и изпреварва Италия и Франция. А през това време проблемите в икономиката са надвиснали като буреносен облак, който неизбежно ще се стовари и помете крехкия бутафорен растеж. Растеж, който хората така и не усещат реално по доходите, покупателната си способност и качеството на живота. Та вместо всеки ден да чешат темата с горивата, със съмнителни резултати от само 1% до 6% нарушения, да запретнат ръкави и да предприемат реални мерки и стимули за развитие. Бизнесът не иска много от държавата - само да не му пречи, ограбва и репресира. Та вместо с лека ръка да уволнява хора при първите по-високи разходи, да се лиши малко от печалбата, за да има и заетост, и производство.