Насила благодарни

Желяз Андреев е свободен. 30-годишният образован българин няма да бъде екстрадиран и съден в САЩ по нелепо и абсурдно обвинение в тероризъм, извършено от кол център в София. Впрочем, справедливата развръзка за него стана ясна още преди половин година. Друг е въпросът защо чак сега американските спецслужби го извадиха от списъка на "Интерпол" за издирване. Кошмарът за добричлията започна преди близо три години. През това време Желяз, макар и "издирван" като върл терорист, си стоеше в София на постоянния си адрес. Но заради скалъпеното шпионско досие не можеше да намери работа. Не можеше да излезе от България. Не можеше да планира семейното си бъдеще с любимата Милена.
Повече от две години двамата водят тежка битка с "бетонни стени" - безразлични и студени чиновници, министри, магистрати, за да докажат невинността му. В началото на 2017 г. двамата случайно разбират, че Желяз е в списъка на "Интерпол". Започват да пращат писма с молба за помощ до всички заинтересовани институции и министерства. Цяла година реакция няма нито от прокуратурата на Цацаров, нито от правосъдното министерство на "майката на нацията" Цачева, нито от външното министерство на башдипломатката Захариева, нито от шефката на парламента Караянчева, нито от "спасителя" Борисов.
Навръх Великден 2018 г. се случва лошото. Желяз е задържан в родния си Добрич и прекарва празника зад решетките. Обясняват му, че ще го екстрадират, не му позволяват адвокат. Истината е, че "грижовната" държавна машина на Борисов се задейства едва, след като скандалът гръмна в пресата. Когато съпричастното протестиращо общество я принуди. За всички е известно, че Борисов се страхува от улицата. И обича да се прави на "спасител", когато безотговорните му подчинени не си вършат работата. Борисов го прави от любов - не към човека, а към личния си рейтинг.
По добре заучен почин премиерът привика в МС Желяз да му благодари. За какво?! Желяз трябва да съди чиновниците! Не да им благодари!