Нашият институт дава информация и прогнози на CNN

Ръководителят на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН ст.н.с. д-р Георги Корчев е завършил физика в СУ, катедра "Геофизика и метеорология". Бил е стипендиант на Световната метеорологична организация в Ленинградския (Санкт Петербург) хидрометеорологичен университет. Работил е повече от 10 г. на ротационен принцип в Метеорологичната служба на Франция. С конкурс печели престижна позиция и 5 години е директор на департамента по приложни метеорологични програми в СМО в Женева. Бил е една година съветник за специални мисии на генералния секретар на СМО по въпросите на метеорологичните служби на страните с преходна икономика.
Женен е за своя колежка, има дъщеря и син. 

- Защо прогнозата за времето у нас не може да "се взима" от CNN, доц. Корчев?
- Защото CNN не прави метеорологични прогнози, а разпространява информация. CNN използва информация, която се прави от големите метеорологични центрове в света. Агенцията взима прогнозата от тях, прави й атрактивна визуализация и я разпространява. Но за да издават своите прогнози, големите центрове трябва да разполагат с данни от територията на страните, за които се произнасят. Те ползват нашите данни, които набират чрез системата ни от станции. Ако нашата наблюдателна система спре да работи, информация за територията на България в големите метеорологични центрове ще липсва и тогава CNN няма да може "да дава" прогнози за България. В Европа функционират и няколко уебсайта, които имат договори с националните метеорологични служби и натрупват информация, която постъпва от службите. Данни от нашата страна и прогнозите си ги пращаме в този сайт и той ги разпространява. Та ако някой твърди, че може без метеорологична служба, защото има сайтове, от които може да почерпи информация, той трябва да знае, че това е нашата информация.
В Световната метеорологична служба в Женева бях директор на департамента по приложни метеорологични програми и организирахме с "Хонг Конг чайна" два специализирани метеорологични сайта. Започнахме с информация за времето в около 2500 града в света, сега сигурно са над 10 000, разположени на различните континенти. От България изпращаме фактическа информация и прогноза за 6 големи града в страната. В този сайт има прогноза за България, но това е изпращаната от нас информация. Сайтът работеше отначало на английски, после на шестте езика на ООН - френски, английски, испански, руски, арабски и китайски, а вече практически на всички езици. Там вече изпращаме информация и за екстремни ситуации и в сайта можете да прочетете, че над Карибския басейн се заражда новият ураган с такова име, да проследите траекторията, силата му и пр. Всичко, което българинът може да намери в един специализиран уебсайт, е плод на нашата работа.
- Очертайте рамката на дейностите и услугите, които извършва и предлага НИМХ-БАН?
- Широк спектър от дейности извършваме, целта на института е да обслужваме с информация държавата и всички нейни структури и организации. Обърнати сме към всички, които развиват стопанска дейност, зависеща от условията на времето, отиваме в частния сектор, обслужваме населението. Получих от ВВС един документ, в който съобщаваха, че можели да минат и без нашата информация и прогнози. Разговарях с директора на Метеорологичната служба на ВВС полк. Райков и питах до кого да напиша писмо, за да спрем потока от нашия регионален телекомуникационен център към този на ВВС. "Без тази информация не можем да работим", отговори той. Не се разбра кой е направил това "предложение", но той ми обясни, че съгласно НАТО-вските стандарти във време на война метеослужба им трябва да разчита основно на информацията от техните станции (предполага се тогава ще са нарушени всякакви комуникации), но в мирно време тази служба осъществява дейността си и благодарение на информацията от наблюдателната система, която ние разпространяваме.
- Значи вашата дейност е част от системата за национална сигурност?
- Така е, защото ВВС имат информация само от местата, където са ситуирани техните летища - това е краен брой точки, нямат наблюдения в останалата част от страната. Макар че имат съвършена апаратура, това са само няколко пункта. Това важи и за гражданската авиация. Затова повтарям, че нашата информация е част от глобалния информационен поток, който осигурява и безопасността на полетите.
- Как изглежда институтът откъм Световната метеорологична организация в Женева и къде стои той на световната карта на метеорологията вашата мрежа, г-н Корчев?
- Хубав въпрос, който много ме натъжава. В Женева моят департамент работеше с всички 189 метеорологични служби в света и познавам работата им - като се започне от метеорологичните служби на малките островни държави и се завърши със службите на най-развитите, на богатите държави в света. Метеорологията струва много скъпо на държавата, но икономически развитите страни инвестират много пари в нея, защото на базата на тази информация осъществяват своята стопанска дейност и политика.  Лошото у нас е, че издаваме перфектни прогнози. За тази година три от наводненията бяха прогнозирани перфектно, но резултатът от това бе нулев, защото информацията трябва да отива към държавните структури, които на нейната база трябва да вземат управленски решения. Ние даваме валежи неколкократно над нормата - това означава, че притокът към язовирите ще се увеличи, нивото им ще се повиши. Организациите, които ги стопанисват, трябва да проверят устройствата, с помощта на които се изпуска тази вода. Част от наводненията станаха поради неизправни системи. Погледнете непочистените речни корита - при малко по-голям воден обем те се задръстват и преливат. Нашата информация не се използва от държавните структури. А в развитите страни това се прави и затова инвестират пари в своите метеорологични служби. Примерите са на крачка от нас - в Румъния и Гърция. Наскоро бях в Германия и исках да взема на разсрочено плащане поне два радара за територията на страната. Един струва 1,5 млн. евро, а годишният ни бюджет е 6 млн. лв. Това ще ни позволи да поддържаме минимален брой от дъждомерни станции, които ще служат за калибриране на сигнала и информацията с метеорологичния радар. А ние работим с наблюдателна апаратура от 70-те години.
- Човешката дейност ли е основната причина за климатичните промени в планетарен мащаб?
- Тя е само част от сложния комплекс от фактори, определящи промените на климата. 3/4 от повърхността на планетата заема Световният океан, а човешката дейност е основно съсредоточена върху сушата. Вижте как тя е концентрирана и къде са основните източници за замърсяване - има огромни полета от територията на планетата, където няма човешка дейност. Замърсяванията от човешката дейност понякога е несравнимо по-малко от стотиците тонове пепел, които бълват вулканите. Човешката дейност е един от факторите, определящи промените в климата в регионален и глобален мащаб. Но да се говори, че единствено и само човешката дейност е причина, би било неправилно.
- А по силите на човека ли е "да върне духа в бутилката"?
- Не е възможно, въпреки че има цял раздел във физиката на атмосферата, която се нарича "Промяна на времето" и много лаборатории в света са работили и работят по тези проблеми. У нас това беше добре развито до 1985 г., когато имахме служба за противоградова защита и тя контролираше огромни земеделски райони. Във Франция се поддържа тази система и днес, тя е една от големите земеделски страни - втора след САЩ по износ на земеделска продукция. Ако говорим за въздействие върху времето, това е един от резултатите. Преди години имаше проект за разсейване на мъгли по летищата, разположени в райони, където тя е често явление. Такива установки работеха на "Орли" край Париж, но сега въпросът се решава по друг начин и големите аеродруми имат по няколко полоси за излитане и кацане.
- Има ли рецепта за справяне с климатичните промени в малката ни държава?
- Ние не можем да влияем на това, което става с климата в регионален и глобален мащаб. Ние просто правим онова, което и другите страни - те се опитват да съобразят националните си икономики с промените в климата, адаптираме се. В Женева м.г. се проведе т.нар. Трета световна климатична конференция, организирана от СМО. Присъстваха повече от 40 президенти и министър-председатели на различни държави. Целта й беше да даде насоки и да започне дейности, свързани с адаптацията към очакваните промени на климата в глобален и регионален мащаб.
- Наш държавник или политик присъства ли там?
- Нямаше, правителството се представляваше от нашата диломатическа мисия там, посланикът присъства на заседанията, но нямахме високо участие, както другите държави, въпреки че информация за тази конференция бе разпространена чрез МВнР.
- При посещението и у нас израелският президент Шимон Перес сподели забележителна мисъл: "Светът е в научните лаборатории, не в банките!". Как я тълкувате, г-н Корчев?
- Вижте в исторически план какво науката е правила в критични моменти за своите държави. Докато бях стипендиант на СМО в Ленинград, използвах времето за изучаване и на Втората световна война. Всички големи открития в самолетостроенето и при военните бойни машини са направени в този критичен момент, когато се впрягат умовете на хората с капацитет, за да се излезе от кризисната ситуация. Вижте Германия след войната - същото нещо, страната е срината, но се инвестират много пари в науката, защото научният потенциал може да даде своя принос за излизане от тежкото положение. Икономиката на една страна и науката са неразривно свързани. Не може да се говори за икономически растеж и просперитет, ако той не се опира на последните научни постижения. Това е не-въз-мож-но!
- Какъв е научният приоритет на НИМХ, г-н Корчев, който можете да наречете "национален"?
- Други са ни приоритетите в момента - да модернизираме нашата служба. Кагото това стане, ще дадем възможност за развитие на друг тип оперативна дейност. А щом сменяме "схемата" на производство, това ще изисква хора с по-висока квалификация. Искам да направя проект с точно дефинирана финансова част - какво е необходимо, за да има България една модерна метеорологична служба, за да преценя откъде можем да намерим ресурс. Ако работим без подкрепата на българската държава, ние няма да получим никакви пари от ЕС, колкото и да е добър проектът, който сме направили. Следващият приоритет е кадровата политика - хората не искат за учат физика или математика, да дойдат да работят в българската метеорологична служба и да получават мизерни пари. Някога влязох с бал 5.25 и бях на едно от последните места, тогава физиката беше модерна, имаше период на възход, което после даде отражение върху различни отрасли от икономиката, включително на България. Сега имаме три курса - геофизика, метеорология и астрономия от 7 човека! Сключихме договори за стаж на студенти с четирите ни филиала в страната, което се надявам да мотивира младите и да даде перспектива на кадровия въпрос. Ние трябва да търсим и намерим хората, които искат да работят при нас, защото заплатите никога не са били примамливи.
- Да кажете и какво ще е времето в България до края на ХХI век според "климатичните сценарии"?
- Автор на модела "Аладин" за прогноза на времето над ограничена територия е заместникът ми доц. Валери Спиридонов, разработи го навремето във Франция. Версията на този модел работи във всички европейски държави, това е нашият оперативен модел за прогнози. Имаме модел, симулиращ развитието на климата 2020-2050 г., а следващата версия е 2050-2100 г. Това, което интересува хората във връзка с глобалното затопляне, е, че температурите през първия период ще се повишат средно с 2 градуса, а през втория с 3-3.5 градуса по Целзий. Методът се съобразява с крупномащабните модели, а за територията на страната се прави вграден (телескопизиран), за да можем да отчетем локалните си особености. Нашият модел е съгласуван с тенденциите на глобалния, който показва, че интензитета и честотата на екстермните явления, които ще наблюдаваме през следващите години, ще се увеличи. Ще имаме по-често екстремни метеорологични сиуации - с много интензивни валежи или с много високи температури и тези максимуми постепенно ще се увеличават. Но това ще е резултат от комплексни фактори.
- Което означава, че богатите страни, както ги определихте, ще продължат да спекулират с оромната "вреда" от човешката дейност и да правят политика от това като ограничават развитието на поизостаналите държави?
- Има такова нещо, попреекспонират се климатичните промени. Богатите искат да се подменят средствата за производство с цел да се намалят т.нар. емисии, изхвълряни в атмосферата, в което няма нищо лошо. Това са инвестиции, разбирате.
- Значи и климатичните промени влизат в употреба като политическо оръжие...
- Има и такъв момент.