Нашият "Безсмъртен полк"

Проф. Михо СЕМКОВ

Юбилейните чествания на 70-годишнината от победата над фашизма през Втората световна война роди великолепната идея за похода на "Безсмъртния полк", чрез който човечеството да отдава вечна признателност към паметта на тези, които с цената на живота си спасиха света от "кафявата чума".
    В деня на победата на митинги и манифестации близки, роднини и признателни потомци носят портретите на загиналите както на фронтовете, така и на участници в антифашистката съпротива в окупираните територии. В тяхна памет са издигнати безброй паметници, гранитни мемориални комплекси, които признателните потомци окичват със свежи цветя.
Има обаче нещо ново, велико, вълнуващо и дълбоко трогателно в "Безсмъртния полк". На 9 май т.г. на Червения площад в Москва навлязоха десетки хиляди, които носеха над главите си портретите на хора, пролели кръвта си в подстъпите към Москва, в геройската битка за Сталинград, в необятните степи, в боевете за освобождаването на Киев, Минск, Белград, Будапеща, Виена, Прага, Варшава и Берлин. Сякаш загиналите бяха излезли от братските могили, осеяли Европа, за да призоват нашата съвест: "Хора, бдете! Хора, воювайте, за да няма втори и трети "Безсмъртен полк"!" Идеята като вълна заля Европа, САЩ и Канада.
В редиците на световния "Безсмъртен полк" са около 60 милиона, загинали по фронтовете и съпротивата в тила. Къде е мястото на геройски загиналите български офицери и войници, участвали във войната срещу немците след септември 1944 г., и на българските участници в антифашистката съпротива в периода 1941-1944 г.?
Вярно е, че монархът и фашисткото правителство на Богдан Филов изцяло поддържаха политиката на военните действия на Хитлерова Германия. През 1940 г. територията на страната бе предоставена за свободно преминаване на немски войски за окупиране на Югославия и Гърция. На 1 март 1941 г. България официално се присъединява към Тристранния пакт - Германия, Италия и Япония, а на 13.ХІІ.1941 г. България официално обявява война на САЩ и Англия. В резултат на този безумен акт англоамериканската авиация за периода 1941-1944 г. хвърля над страната около 45 000 бомби, убити са 1828 мирни граждани, ранени са 2372 души, разрушени са над 12 000 сгради и са нанесени

щети за над 24 млрд. лева

Това са тъмните исторически факти и събития, които хвърлят сянка, срам и позор върху нашата страна.
Има обаче и други факти и събития. Като мощната антифашистка съпротива в периода 1941-1944 г., героизмът и пролятата кръв на хиляди войници и офицери по време на Отечествената война, които ускориха разгрома на нацистка Германия. Ръководството на въоръжената антифашистка съпротива чрез създаване на партизански чети за водене на бойни партизански действия се поема от Централния комитет на Българската комунистическа партия в съюз с БЗНС и други патриотични организации.
Организирането на въоръжена антифашистка съпротива чрез партизански отряди и бойни групи става в условията на жестока фашистка диктатура. В борбата с партизаните и участниците в съпротивата е хвърлена елитна стохилядна армия. Както и целият състав на полицията и създадената нова военно-полицейска организация - държавна жандармерия, многобройни агенти, шпиони, провокатори и предатели. Действията на тези въоръжени държавни сили се характеризират с груба бруталност и дива жестокост.

В кървавата борба са убити 9140 партизани и 20 070 ятаци

запалени и опожарени са 2139 яташки и партизански домове. Фашистката власт плаща на своите убийци по 50 000 лева за всеки убит участник в съпротивата. Независимо от кървавия фашистки терор, антифашистката съпротива непрекъснато се разраства, като през лятото на 1944 г. придобива масов характер - над 40 партизански отряди и чети и стотици бойни групи с общ състав над 30 000 бойци. Обективната историческа правда винаги категорично и безусловно ще причислява тези бойци към огромната армия на антихитлеристката коалиция. Чистата и свята кръв на борците от антифашистката съпротива изми позора от лицето на България, залепен от фашисткото правителство.
Хилядите жертви в антифашистката съпротива, както и 10 753-те бойци от Българската армия, загинали в Отечествената война, са непоклатимият фундамент на българския "Безсмъртен полк", допринесъл за разгрома на фашизма. Няма място за разделение на едните от другите, както неразделно ще лежат във вечността в братските могили. Само хора със замъглено от политическа злоба и ненавист съзнание биха могли да ги разделят и да оскверняват имената на светли личности, наричайки ги "разбойници" и "терористи".
Могат ли да си представят удавените от злоба души на каква небесна висота издигат българския "Безсмъртен полк" Никола Вапцаров и разстреляните заедно с него на 23 юли 1942 г. в Гарнизонното стрелбище в София Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев? Светът би потръпнал, ако види до портретите на загиналите възрастни в съпротивата и портретите на децата от Ястребино, разстреляни от фашистката полиция, както и на още 116 деца, избити по време на съпротивата.
Ето защо, както на 9 май, Деня на победата, така и на

9 септември - българския Ден на победата над фашизма

трябва високо да издигнем над главите си техните портрети.
    Задълбоченият анализ на държавната политика, героичната въоръжена борба и трагичните събития в България по време на Втората световна война показва, че независимо от официалната правителствена политика на България като сателит на Тристранния пакт, нашият народ в преобладаващата си част показа политическа зрялост, мъжество и отговорност за съдбата на нацията. И с героичната си борба допринесе за разгрома на фашизма.
Хиляди са достойните синове и дъщери, пролели кръвта си по време на съпротивата и по фронтовете на Отечествената война. Техните имена са съвестта и гордостта на нацията. На техните могили и паметници признателните поколения винаги ще полагат цветя в знак на дълбока почит и преклонение. По тях трябва да се равняваме, с тяхната твърда стъпка трябва да крачим. Защото те остават завинаги смелите бойци на нашия "Безсмъртен полк".

Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА