17 Април 2024сряда03:34 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нашата нечувана дързост

/ брой: 199

автор:Андрей Пантев

visibility 2510

Наближава историческата дата, символ на българското достойнство. На 6 септември 1885 г. е извършена една нечувана дързост и една поправка на част от несправедливостите, нанесени на Берлинския конгрес. В ранното утро на 6 септември в Пловдив е обявено Съединението между България и провинцията с особен статут, назована Източна Румелия. По всички правила на тогавашното международно право това е нечувано предизвикателство към международната система, към устройството на Балканите, под което стоят подписите на всички Велики сили. Това е осъществено с храброст, с умереност и с перспектива. Тогава никой не е очаквал, че това е последната крачка на българското обединение, а само началото.
Възниква въпросът защо с такава поразителна лекота е осъществено Съединението. Наред с всички останали фактори и причини трябва да изтъкнем, че Източна Румелия беше побългарена по естествен начин - с културно превъзходство; с нормален парламентарен ритъм; с това, че институциите на областта по естествен начин са доминирани от българи; с това, че българският език става официален, без да е обявено това; че измисленото понятие румелиоти е отхвърлено по един най-благороден начин. Разбира се, не трябва да забравяме, че в Източна Румелия не живее само 100 процента българско население - българите преобладават, но не са единственият етнически масив. Въпреки това Източна Румелия рухва, княжеската армия влиза в Пловдив, уволнен е главният управител на областта и това носи всички елементи на една мирна революция. Дори турското население, което живее в тази област, не проявява никакви конфликтни реакции по простата причина, че на него му е по-приятно да живее в тази област, отколкото в Османската империя. Това свидетелства, че културното и просветното превъзходство може да играе ролята на политическа и национална обединителна програма.
Ето как нашата мания, че не ни обичат, че към нас има някаква особена злоба от страна на останалия свят, се опровергава. Даже руският император, който вече ненавижда Александър Батенберг, произнася знаменитата фраза: "О разъединении и речи быть не может". И така започва една епопея, която свършва при Сливница и Гургулят, а през юни 1886 г., въпреки протеста на всички Велики сили, в София заседават и княжеските, и източнорумелийските депутати. Това свършва окончателно чак през 1908 г., когато на 22 септември България окончателно, органически и териториално, е осъществена като единна държава.
Трябва да напомним, че когато сърбите наближават София, дипломатическите агенти в столицата съветват градът да се предаде, за да се избегне кръвопролитието. Обаче българският тогавашен политически и военен елит отказва да приеме този съвет и така се стига до голямата битка и голямата победа на Българската армия. Разбира се, знаем непопулярния жест на руските инструктори да не участват и да напуснат Българската армия, но все пак героите в тази война не са учили нито в "Уест Пойнт", нито в "Екол милитер" - военното училище в Париж, а са възпитаници на руската военна школа. Някои от тях са воювали преди това в редовете на Руската армия.
Русия не е била против, тя просто не подкрепя това Съединение, но целият руски печат ликува. Дори има заглавия в "Московские ведомости" - "Рухна берлинският трактат". По-късно, когато Англия внезапно променя позицията си - от нея се очаква да подкрепи статуквото, защото тя е главният инициатор за създаването на Източна Румелия отделно от България, Русия оттегля подкрепата си за Съединението и се започват едни истории с финансовите дългове не само на княжеството, но и на Източна Румелия, които Русия накрая поема. Но така или иначе Съединението става реален факт най-вече по българска инициатива, при това - с огромни рискове. Основният фактор обаче, когато говорим за отношението на Русия към този акт, е това, че лекотата, с която бе осъществено Съединението, се дължи и на обстоятелството, че в Източна Румелия няма турски гарнизони. Нещо, което не беше така в Македония и затова там нещата не се оказаха толкова лесни, колкото в Пловдив. Излишно е да споменавам чия заслуга е, че в Източна Румелия няма турски гарнизони. А и когато Варна остава в пределите на княжеството, Източна Румелия вече не е толкова значима за Османската империя, че да предизвика нова криза и ново стълкновение.
Тази никога незабравена история на нашето Съединение може да бъде съпоставена със съвременното ни поведение, когато се люшкаме от една крайност в друга - от често пъти медийна враждебност към Турция, понякога дори и битова, и от друга страна е тази неустановеност на нашите отношения, когато си позволяваме да говорим от името на Европейския съюз, без някой да ни е упълномощил за това. А паралелно обявяваме всичките си непопулярни решения като задължение към същия този съюз.

Билетът за влак поскъпва с 20% от 7 май

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 72

Тецовете в Източномаришкия басейн минават на газ

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 72

Инфлацията леко се забавя, но храните поскъпват

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 72

Заплаха за поливния сезон в Пловдивско

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 72

Разногласия в Тел Авив за отговора срещу Иран

автор:Дума

visibility 348

/ брой: 72

В Гърция забраниха паленето на огън

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 72

Кипър спира да дава убежище на сирийци

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 72

Накратко

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 72

Широко затворени очи

автор:Мая Йовановска

visibility 323

/ брой: 72

"Наивният" Иран

автор:Юри Михалков

visibility 323

/ брой: 72

Ще изпратим ли на изборите отново бандити във властта?

visibility 295

/ брой: 72

За нов икономически модел в ЕС, базиран на знанието

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ