Няколко думи
Насън или наяве
/ брой: 77
Парламентът трябва да се събере отново извънредно. Но дали ще има смислени дебати или ще се повтори позорището отпреди седмица? Дали придворните мижитурки на Борисов, маскирани като депутати, пак ще се скрият? Дали вождът им за пореден път ще се уплаши от въпросите на опозицията и ще подвие опашка? Дали политическата инфантилност на мнозинството ще надделее над разума? Все въпроси без отговори.
Всъщност, едва ли наглеците от ГЕРБ осъзнават огромния политически гаф, който сътвориха, подменяйки парламентаризма с пресконференция. Едва ли някога ще си дадат сметка, че от страх грубо и безцеремонно погазиха и бламираха Конституцията. А там е записано, че народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да им отговорят...
Ама за какво им е на ГЕРБ основен закон на държавата?! Те си имат Бойко Борисов, който е над всичко и над всички. Той размахва пръст и решава да има ли пленарно заседание и дали да дойде или не в парламента. Човекът няма да се занимава с разни въпроси и отговори, които на всичкото отгоре може да се окажат неудобни и да се оплете в тях като пиле в кълчища.
По-важно е да джитка с джипката, да говори врели-некипели, да се фука пред придворните медии, да си лъска ореола. И да не му пука за държавата. Нищо, че хората се задъхват от безизходица, че няма с какво да нахранят децата, че мнозина загубиха работата си, че бизнесът умира.
Всъщност, Борисов бойкотира не опозицията, а народа си. И показа, че не му трябва парламент, нито депутати. Самодостатъчен си е. Заобиколен от някакви хора, на които разпорежда какво да казват и какво да правят. За Борисов управлението при криза се свежда до сводката колко са се разболели, колко са починали и оздравели.
Височеството живее в свой рай и съвсем е изключил, че повече от месец страната е в извънредно положение. И че за спасяването й се прилагат икономически, социални, медицински мерки. Съвсем нормално е и депутатите, и всички българи да научат какви са резултатите от тях. Но не наужким или насън, а наяве... Хората искат да знаят какво ги очаква, как да подредят живота и бъдещето си. Пандемията ще отлети, но разрухата заради безхаберието на псевдодържавниците ще съпътства битието ни още десетилетия. Има ли правителството план за излизане от кризата? Какъв е той и как ще се случи? Ще се погрижи ли държавата за изпадналите в беда? Въпроси, чийто отговор май вече e ясeн...
Засега около нас се е възцарила управленска неадекватност, гарнирана със страх и заповеди. С маски, без маски, отваряме-затваряме. Принципът "проба-грешка" е водещ. Стоим сковани от ужас в домовете си и стискаме зъби, за да оцелеем. Изоставени, без подадена ръка, без помощ, без план и посока.