Насаме с един шегобиец

Манол Наков

Неотдавна гостувах за кратко в Ловеч - града на люляците. Приятели ме поканиха на литературна вечер в Клуба на дейците на културата. Отидохме преди обявения час, та да заемем удобни места. Уви, салонът вече беше препълнен, внасяха се допълнително столове, край стените се нареждаха правостоящи. Пъстра публика - от пенсионери с бастунчета до гимназисти.
Не се изненадах особено, защото според афиша щеше да бъде представена новата книга на дългогодишния журналист Кольо Станчевски "Насаме". А той е известен между съгражданите си не само като занимлив разказвач и събеседник, а и като остроумен шегобиец...
След като се завърнах у дома, няколко дни в свободното време прекарах насаме с изданието на Станчевски ("ЛинеаПринт" - Троян). Същинско удоволствие изпитва човек с такова четиво.
Красиво оформеното томче от приятели на автора - художника Валентин Узунов, графичния дизайнер Георги Николов и съпричастния Христофор Тодоров, съдържа към 250 страници, разделени на две, почти равни, части.
Първият, автобиографичният, дял е онасловен "Моите седемдесет години". Ала това не е хронологичен разказ, какъвто сме свикнали да четем обикновено в спомени. Като изкушен автор и редактор Станчевски Кольо ни поднася житието си в тематични откъси (глави). И то самостоятелни по същество, може да се четат непоследователно, по избор. За ориентири в съдържанието им служат подзаглавията: "Родовият ми корен пие вода от Бяло море", включващ босоногото и палаво детство в троянското село Шипково, благодарност към рода и семейството; "Да си богат с приятели"; "Хобита, увлечения, хрумки" - с акцент върху Природата и Журналистиката; "Премеждия, перипетии, ангели-хранители"; "Насаме с Европа".
В последния откъслек от този дял откриваме Станчевски като истински пътеписец при посещенията му в Румъния, ГДР, отделни републики в бившия Съветски съюз, вкл. най-северните градове Сиктивкар и Воркута. Следват посещения (вече не командировъчни) във Виена, Истанбул, Лондон, Париж, остров Майорка. Макар и пестеливи, тези пътни бележки правят читателя придружител на екскурзианта, създават му усещане, че наистина е бил по тези места.
На двайсетина страници преди края на биографичния дял Станчевски предлага любопитен преглед на човешкото развитие, на което той е съвременник: епохални открития, закрития, събития и неочакваности; иновации, удобства (удобности, както ги нарича): от информационната революция през интернет, роботите, мобилните телефони, генното инженерство до глобализацията... повече от 40 новости.
Отделно са изредени (с кратки описания) "войни, опасности и други вредности, произтичащи от човека" - над 50 въоръжени сблъсъка, в които загиват над 100 милиона души и тройно повече са осакатени. Не са подминати тероризмът, атомната бомба, парниковият ефект, замърсяването на околната среда, генномодифицираните организми, СПИН-ът, непознати доскоро болести, всичко описано енциклопедично.
И колкото и да е взискателен читателят, възприема изложението с лекота, като шеговито повествование дори в най-драматични моменти: катерене на "природника" по планински урви и скатове, падане от дърво, ухапване от усойници... Такова усещане внушава дозираният от автора ироничен тон.
Вторият дял носи заглавието "Мои подбрани творения". На трите първи места Станчевски се опира на свои любими занимавки, подредени азбучно: "Новодумник или хайде да си поиграем с буквите", "Думи антиподи" и "Трънчета в главите". Събирал ги е през годините от печатни грешки, чуто по събрания, допълнени от самия него поговорки и словосъчетания, които зазвучават с обратен смисъл, или перифразира мисли на велики личности. И от тази игра на думи се получават афоризми, куриози, дето будят усмивка.
Ето по няколко примера от тях: Бедагог, Вицар, Гадоустройствен (план), Здравеогазване, Крадоначалник, Фукловодка, Бос - боска, Работохолик - мързехолик, Якам - акам; Ако не мислиш, преди да кажеш, да му мислиш след това; Водят го за ръка, от него ще стане ръководител; Има много да гладуваме, докато се ядем един друг; Леглото е ютия за изглаждане на семейните отношения; Нека всички се борят за кокала, на мене ми стига месото; Честността краси човека, ала му вгорчава живота... Цяло словесно богатство на близо 60 страници. Е, веселият нрав го е подвел някъде да употреби не дотам прилични думи и изрази. Нека обаче не го укоряваме за вкуса му.
Към края на книгата са поместени няколко къси подборки от предишни публикации на автора като "Попътнини", "Моят словесен венец за Апостола" и "Плурализми". Между тях се откроява "Азбука ви дадохме, акъл не можахме!" - въображаем диалог с първопросветителите Кирил и Методий против нашествието на чуждици в родния ни език и латинизирането на всевъзможни фирми и надписи по магазини и кантори.
На 16 декември се прибави още един знак на признание към труженика на перото Кольо Станчевски - той бе удостоен за втори път с наградата "Ловешки меч". Полага му се за новата книга и юбилейната му 70-годишнина!