Народно творчество за български писатели

Подборка от Кирил Момчилов

АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ (1879-1955)
По време на скандал в една софийска кръчма нахлули полицаи и поискали от всички да се легитимират. Известният със своята разсеяност професор Балабанов се оказал без лична карта. Фелдфебелът се обърнал към него с думите:
- Казвате, че сте професор Балабанов, но с какво ще ме убедите?
- С обстоятелството, че съм си забравил документите! - отвърнал професорът.
.
Пред входа на сладкарница "Цар Освободител" приятел поздравява професор Балабанов:
- Здрасти, Балабане, как си?
- Здрасти, Балабане, как си! - отговаря му разсеяният професор.
.
На връщане от провинцията професор Балабанов телеграфирал на жена си, за да я успокои, че не е изгубил новия си чадър:
"Аз и чадърът пристигаме довечера."
Ала когато се върнал вкъщи, чадърът не бил в ръцете му. Забравил го в пощата, когато подавал телеграмата.
.
След лекция в Университета Александър Балабанов бил посрещнат на улицата от бурен вятър. Шапката му хвръкнала от чорлавата му глава, хукнал подире й професорът и със скок-подскок успял да я затисне с чадъра. Увил я в един вестник, седнал на бюрото си вкъщи и написал следното обявление за столичен вестник: "Намерена е от г-н професор Балабанов безстопанствена шапка пред Университета. Който е изгубил, да си я получи в редакцията."
.
Професор Балабанов обичал софрите и не отказал на приятел от провинцията да му гостува по коледните празници. Времето било много лошо и той се явил простуден, със силна хрема.
- Да не си тръгнал болен? - попитал го домакинът.
- Не, от пътуването е... Седях в едно купе със счупен прозорец, през който снегът ме шибаше право в лицето.
- А защо не помоли някой да си смените местата?
- С кого да си сменя местото? - вдигнал рамене Балабанов - аз бях сам в купето!   
.
На събрание на Съюза на писателите Александър Балабанов взел думата и говорил доста афористично, както винаги. Говорил, говорил и по някое време казал: "Боя се, че няма да ме разберете." Казал още няколко думи и се поправил: "По-право, боя се, че ще ме разберете."
 
АНТОН СТРАШИМИРОВ (1872-1937)
По време на едно от многобройните си пътувания из провинцията Антон Страшимиров попаднал в едно градче, в което имало само едно хотелче. В него имало свободно само едно легло в една стая. Писателят, ще, не ще, бил настанен в нея, но запитал хотелиера:
- Да не би непознатият да хърка нощем?
- Не се безпокойте, господин Страшимиров... Той изобщо не може да хърка, през цялата нощ непрекъснато кашля!

ГЕОРГИ РАЙЧЕВ (1882-1947)
Когато дошъл редът на Георги Райчев да бъде командирован от Министерството на просвещението "да види чужбина", той избрал Австрия. Решил да пътува за Виена по Дунава. Във Видин се качил на кораба-красавец "Хелиос". Времето и настроението му били отлични. Докато разглеждал с любопитни пътници парахода, в машинното отделение писателят си изцапал палтото. С какво да изчисти черното петно на ръкава? Разтичал се за бензин, напрегнал езиковите си знания по немски и запитал първия срещнат матрос:
- Дер бензин йокму?

ДАМЯН КАЛФОВ (1887-1973)
Забравеният днес писател Дамян Калфов бил известен в миналото. Толкова известен, че общината в село Бояна (днес квартал на София) взела решение и кръстила една улица на негово име. А той казал на жена си:
- Къща или апартамент си нямаме, но затова пък си имаме вече цяла улица!...

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ (1887-1916)
Бедният Димчо веднъж се явил пред приятеля си Димитър Подвързачов с нови обувки, нова шапка и пардесю.
- Е, бай Димитре - казал Димчо - как ти се виждам сега? - И се завъртял на пета.
- Добре изглеждаш, само че обувките ти много скърцат - усмихнал се Подвързачов. - Това, казват, означавало, че не си ги платил.
- Празни приказки! - отвърнал засегнат Димчо. - Ами шапката ми и пардесюто защо не скърцат?...

ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ (1881-1937)
Димитър Подвързачов бил известен с псевдонима Хамлет, принц Датски. През един слънчев ден неизвестна нему госпожица го помолила да изслуша стихотворенията, които била написала, и откровено да си каже мнението за творчеството й. Принцът, без много да се церемони, отсякъл:
- Омъжете се, колкото е възможно по-скоро, госпожице, за да има с нещо друго да се занимавате...
.
Пред Подвързачов приятел одумвал Александър Балабанов за голямата му разсеяност:
- То бива, бива толкова, но да си събува галошите, преди да се качи в трамвая!...
- Аз пък не допускам да е чак толкова разсеян - отвърнал Подвързачов. - Не помня в компания досега нито веднъж да е сбъркал да плати консумацията си.
 
ЕВГЕНИЯ МАРС (1877-1945)
В магазин за линолеум на улица "Граф Игнатиев" Евгения Марс казала на продавача:
- Моля, покажете ми по-хубав линолеум!
- Заповядайте, мадам! -  магазинерът развивал един след друг топовете с различни качества.
- От това топче - посочила поетесата.
- Колко метра, моля?
- За кафеза на моето канарче! - отговорила сериозно тя.
А продавачът припаднал...

ЕЛИН ПЕЛИН (1877-1949)
Българската секция към международния ПЕН клуб е учредена в средата на 1926 г. За председател е избран проф. Иван Шишманов, подпредседатели - Дора Габе и Елин Пелин. На специално литературно утро новоизбраните членове от СБП трябвало да бъдат представени. Едни предлагали те да четат свои произведения, други - чужди. Докато спорели, бай Пелинко слушал, мълчал и слушал, накрая не се стърпял и взел думата:
- Най-подходящо ще бъде на утрото да четат нашенските плагиати...
.
Сладкодумецът Елин Пелин и художникът Константин Щъркелов замръкнали една вечер увлечени от сладки приказки и хубава сливова ракия. В полунощ съдържателят на аперитива ги заплашил, че ще ги заключи вътре и те волю-неволю се намерили на улицата кьор-кютюк пияни.
- Бай Димитре, изпуснали сме май и последния трамвай! - избъбрил, залитайки Щъркелов.
- Е, Кочо, и пеша ще се приберем вкъщи. - отвърнал му Пелинко и го хванал под ръка.
Докато кръстосвали улицата от единия до другия тротоар, Елин Пелин казал на своя шопски диалект:
- Кочо, оно и двамата не живееме далеко, ама бая одене, че падне!...

НИКОЛАЙ РАЙНОВ (1889-1954)
На изпит по история на изкуството в Художествената академия професор Николай Райнов задава въпрос на студента:
- Кажете ми коя е най-добрата творба на Фра Филипо Липи?
(Според професора - портретът, който художникът е нарисувал на сина си.)
Смутеният студент се сетил и побързал да отговори:
- Най-добрата творба на Фра Филипо Липи е синът му Филипино Липи...
- Е, да, много естествено - подсмихнал се професор Райнов - но аз ви питам за художествените му творби...

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (1866-1912)
Артистката Елена Снежина паднала по време на премиерата на "Мис Хобс", така паднала, че си навехнала крака.
Щом спуснали завесата, тя отишла при директора на театъра Пенчо Славейков и му се оплакала:
- Много зле паднах, много зле...
- Напротив, паднахте много добре... - успокоил я Пенчо Славейков. - Всички помислиха, че падането го има в самата роля.
.
Като директор на Народния театър Пенчо Славейков приел в кабинета си млад автор, който му предложил пиесата си за сценична реализация. Директорът казал на драматурга:
- Вие, безспорно, сте талантлив човек. Пиесата е с множество художествени достойнства, но въпреки това тя няма да се играе в театъра.
- Защо, господин директоре - запитал недоумяващ авторът, който току-що се бил разтопил от похвалите на поета.
- Защо ли? Работата ви е малко архаична, сюжетът е от много далечна епоха, от египетската история - "Рамзес I" - много далечна история! Напишете нещо, което да е по-близко до днешното време.
Драматургът се поклонил учтиво и си отишъл окрилен.
След известно време Пенчо Славейков получил ръкописа на нова драма от същия млад автор - "Рамзес II"...

СТЕФАН Л. КОСТОВ (1879-1939)
Драматургът Ст. Л. Костов вървял с приятели по булевард "Цар Освободител", неочаквано се спрял и посочил мъжа на другия тротоар.
- Виждате ли онзи човек отсреща? - запитал приятелите си драматургът. - Той има големи заслуги към нашия театър.
Недоумение се изписало по лицата на компанията.
- Какви заслуги? - запитал един от групата.
- Заслугите му са, че не е писал драми! -  пояснил Ст. Л. Костов и ускорил крачките си.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ (1856-1927)
Съседите на писателя вдигнали сватба, музиката свирила до късно през нощта, на молбите на Михайловски да не вдигат толкова шум младоженецът всякога отвръщал:
- Аз си правя кефа, а комуто пречи шума, да остави работата си за другия ден.
Михайловски кипял, но се въздържал от скандал. Щом свършило веселието, той причакал музикантите, пазарил тъпанджията за 20 лева и когато лампата в стаята на младоженците угаснала, подал му знак да удря тъпана под прозореца им с всичка сила.
- Какво е това безобразие - извикал нервно младоженецът. - Не виждате ли, че смущавате хората.
- Извинете, комшу - обадил се от балкона Михайловски - сега аз си правя кефа. Щом шумът ви пречи, оставете работата си за другия ден. 

ТОДОР Г. ВЛАЙКОВ (1865-1943)
В реч на сесия на Народното събрание Тодор Влайков между другото казал:
- Сърце трябва! Политикът не може да бъде човек без сърце!
Петко Каравелов, влизайки в този момент в залата, го репликирал:
- И кокошката има сърце, но няма ум. Ум трябва, ум!
Тогава Влайков се отделил от Каравелов и така се създала Радикалната партия.

ЧУДОМИР (1890-19567)
Именитият хуморист уважил именния ден на една госпожа. Домакинята свирила до забрава на пианото, но като видяла, че писателят скучае, го попитала:
- Какво ви е? Да не би да сте неразположен?
- Глава ме боли - отвърнал й Чудомир.
- Да ви изсвиря ли още нещо, нещо нежно, от Шуберт например? - предложила любезната домакиня.
- Не, предпочитам да ме боли глава! - успокоил я Чудомир.
.
В приятелска компания редактор на детско списание настоявал упорито пред Чудомир да получи от него нещо за децата. Хумористът се видял в чудо, не можал да убеди нахалника, хванал се за главата и се умълчал. В позата на древен мислител изпаднал в съзерцание, скочил от масата и поискал молив и хартия. Написал следното двустишие в духа на нашата детска поезия:
"Две ръчички Бог ми даде,
да се чеша аз отзаде..."

ЯНА ЯЗОВА (1912-1974)
Писателката Яна Язова била пресрещната на излизане от кино "Роял" от приятел, който я попитал:
- Хубаво ли беше киното? Какво гледахте?
- "Не си играй с любовта" -  отговорила му сериозно тя.
Господинът останал учуден, без да знае, че това е насловът на самия филм.