Народе, спиш! И май ти е добре?

Българите са недоволни, българите са обедняващи, българите са унизени, българите са нещастни, българите са гневни, българите са мразещи. Не харесват живота си, не харесват съседа си, не харесват държавата си, не харесват богатите, не харесват политиците. Искат промяна, но не искат избори. Искат справедливост, но не вярват в законите. Викат "оставка", но не пълнят площадите...

Защото българите са разделени. Защото щастието за едни е нещастие за други, а успехът на вторите, е загуба за първите. Защото от общество и народ постепенно, но достатъчно устойчиво, ни превърнаха в обитатели на територия. Мразим държавата си, но сме шумни патриоти. Горди сме с природата, но я превръщаме в бунище. Мизерстваме, но подкуп даваме и приемаме. Оцеляваме до утре и ни е достатъчно. Че сме прецакали съседа. Псуваме наглеца с мощния джип на магистралата. Но пресичаме на червено и тарикатски засичаме блондинката на светофара. 

Граждани сме, но не и нация. 

Протестират лекари, после медицински сестри, след туй родители, утре хотелиери, другата седмица превозвачи, след месец - перничани, вчера - всички срещу всичко. Ама всеки вдига своя лозунг и не го е еня  за какво недоволства този отляво. 

Ако владетелят помилва неколцина от тълпата, те си свиват знамената и благодарят. А проблемите на другите... какво, тези не ги познаваме. И вождът, и свитата му добутват до следващия ремонт на ремонта, изпращат поредните отказали се от протеста. По-кресливите и непримиримите биват "профилактирани" или напазарувани. Гордите и мислещите са набедени за превратаджии или са публично опозорени.

Народе, спиш! Приспан си отдавна. Загубил си вяра дори в ближния. Не искаш бъдеще, а живот до утре. Не говориш за родината, защото те е срам от великите й синове. Знаеш, че може да е другояче, но те е страх да вземеш нещата в свои ръце. Да поискаш, да повярваш, да решиш. По-лесно е да изкрещиш проблема си и вождът да отсъди. И отново да се снишиш, докато бурите преминат. Търпиш и псуваш. Свикна с поробителите си и даже ги харесваш. Смътно си спомняш, че може и да е различно...

Българино, живееш в диктатура. И май ти е добре!