Народът се надига
/ брой: 131
Александър Симов
"Струваше си да направим правителство!", въздъхна миналата седмица Бойко Борисов. Поводът - посещението на Зеленски у нас. Нищо друго.
"Всички компромиси си заслужаваха", запищяха от радост знайни и незнайни инфлуенсъри на десницата. Пак заради Зеленски и Украйна, да не си помислите друго.
При това под "компромиси" тук се разбира лъжата към избирателите, политическите измами, коалицията с ГЕРБ и конституционният алъш-вериш с Пеевски.
Но в името на Володимир Зеленски всичко си струва...
Големият проблем в тази розова картина е, че българите напълно отсъстват от нея. Няма възгласи: "Струваше си да направим компромис, но поне вдигнахме заплатите". Или поне - "Ох, влязохме в коалиция с ГЕРБ, но укротихме ръста на цените".
Българските граждани получиха правото само да бъдат публика в това евро-атлантическо риалити на лакеите. Усетиха го по джоба. Сега на протест излизат синдикатите, които не приемат крайнодясната философия на новия бюджет. Полицаите, които разбраха, че увеличения за тях няма да има. Спешните медици, които също са обречени на мизерия.
Докато ни наливат евроатлантизъм в гърлата, проблемите в държавата загнояват, а никой не мисли за тях. Никой не дава пет пари за българските граждани.
В такива случаи протестът не просто е задължителен. Той е единствената форма на съпротива, която да накара евро-атлантическите кратуни поне малко да се върнат в реалността.