Напред към Ботев!

Това че Христо Ботев е гениална личност, днес е общоприета истина. Неотдавна поетът Андрей Андреев ми каза: Всички сме по-малки от поета на България. Това също е неопровержима констатация. Но аз мисля, че Ботев, особено в настоящия момент, притежава още едно качество - той е особено актуален, особено необходим на българския живот. Защото идеите и нещата, на които държи, на които се обрича, се оказват не само провиденчески, но и такава стъпка в историята, която ние, българите, тепърва би трябвало да направим. Всъщност той е авторът на няколко революции и революционни проекти, към които предстои да се обръщаме, а ако сме достойни като народ, и да ги реализираме.
Ето защо издигам призива: "Напред към Ботев!", напред към неговите новаторски актове в българското и световното развитие.
НА ПЪРВО МЯСТО, Ботев извърши цивилизационна революция, която означава радикален преход от една епоха, тази на Средновековието и робството към друга епоха - на новото мислене и действие, на острите обществени промени. За първи път толкова безапелационно и обемно Ботев изряза профила на ренесансовия човек, който обожава земните блага и открива хоризонти за човешката свобода. От всеки ред на Ботевата поезия и публицистика струи жажда за свобода - свобода на отечеството, на личността, на връзките между хората. В българската литература, струва ми се, няма друг поет, който толкова страстно и изповедно да отстоява мисълта, че човекът е роден за свобода и затова би трябвало с цената на живота си да я защити. Може би единствено Вапцаров през първата половина на ХХ в. успява да се добере до такова разбиране за свободата като път към индивидуалното и общественото въздигане, като предпоставка на борбата за социална справедливост.
НА ВТОРО МЯСТО, Ботев застана начело на националната ни революция, осъзнал, че напредъкът на българския народ няма как да бъде постигнат, без да бъде атакувано и победено турското иго. Без да отрича възможностите на църковната и просветителската дейност в името на националното ни себепознание, Ботев поставя ударение върху волята на народа с всички средства, и с тези на революционното насилие, да защити правото си на независимо съществуване и държавен суверенитет. В този план Ботев може да бъде оценен като стратега на същата национална революция.
НА ТРЕТО МЯСТО, Ботев въплъти началата на политическата революция. Той точно разкри проблемите на тази революция и като диалектика на вътрешния ни развой, и като отношение към балканските народи, славянството, Европа и света. Като редица радикално настроени личности на ХIХ в., Ботев се уповава на силата на народа, на неговата енергия и посветеност на обществената му мисия. Ботев вярва, че народът е в състояние да отстрани от обществената сцена турския поробител, конашкото чорбаджийство, онзи слой, който сляпо изпълнява разпоредбите на турската империя. Обосновава мирно съжителство и взаиморазбиране на различните етноси, населяващи българската земя, с основния етнос на българите, носител на основните културни ценности. Съдейства за пълноценен диалог между балканските народи, които имат шанс да трансформират идеите на буржоазната революция в идеи на общество, което отхвърля формите на капиталистическото отчуждение. Ботев освен това отправя своите надежди не към "затлъстяла Европа", а към Европа на светлия разум, която уважава особеностите на българския живот.
НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО, Ботев с необикновена категоричност и прозорливост набелязва координатите на социалната революция. Между големите европейски и световни поети той може би единствен, заедно с унгареца Петьофи, работи толкова неудържимо за съединяване на свободата със социалната справедливост, възприема като евангелие каузата на бедните и социално потиснатите класи, обявява се против съюза на олигарсите, църквата и държавните водачи. В този смисъл той застава на страната на всички бедни хора на планетата: защитава както бедния българин, така и бедните турци, гърци, сърби, румънци и т.н. Приветства революцията на пролетариата, което го прави крайно неудобен за всеки служител на Мамона.
НА ПЕТО МЯСТО, Ботев реализира революция в областта на родните нрави и морал. Както е известно, едва ли има по-съвършен народохарактериолог от Ботев. Той е наясно, че "днес богати и сиромаси,/ пиени там - те песни пеят/ и хвалят попът, бога и царят..." Той знае отлично, че ние, българите, често пъти играем на смелост, но щом се наложи да сторим саможертва, бързо изтрезняваме "и немеем и се смеем/ пред народни свети жертви!" Той няма илюзии за това до каква степен е самотник в качеството си на борец-революционер. Затова и завършва "Към брата си" така:

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Така че Ботев пише не само молитви и оди за своя народ, а и реквиеми относно неговото социално и политическо онемяване, относно неговото позорно покорство и конформизъм заради оцеляването. Няма как организирайки своята дружина, стъпвайки с нея на козлодуйския бряг, той да не е предчувствал пропастта, която дели себеотрицанието на патриота от преклонената глава на свикналия да търпи вековни унижения наш сънародник. Според мен, залагайки своя живот, войводата Ботев, освен участие в Априлското въстание, е целял и да даде пример, че българинът може не само да прави компромиси, част от тях недопустими, но и да загърбва личното спасение и материалния просперитет заради общото дело на политическата и социалната свобода, заради обещаното в "Смешен плач" да "бъде ден - ден първий"...
И отново ще река: "Напред към Ботев!"




- Назе считат за стока, за стадо, а българският народ за неспособен да се радва на никаква свобода, на никаква самостоятелност. Чувате ли, господа дуалисти и просветители? Чуваш ли, нещастний български народе? ...
- Мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели... После мълчанието върви смирението. 
- Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания.
- Който има парички, той не трябва да се срамува от никого, а който е сиромах, той трябва да се срамува и от най-честното свое действие.
- Умният човек търси покровителство между силните; а силните хора почти сякога живеят от кръвта на слабите.
- Кокошката е родена да носи яйца и да ври в тенджерата; а мечката е родена да пие кръв.
- Народите са слепи; те по-често наказват своите верни синове, нежели предателите.
- Сяко едно правителство прилича на народа си, а българската журналистика прилича на нас с вазе...
- Тряба да търпим и да чакаме ли? Или тряба да се запретнеме и сами да решиме своята съдба?...
- Няма власт над оная глава, която е готова да се одели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.