Направление – Север

Владимир Снегирев

Ние отдавна не сме се виждали, а сега изглежда беше време пак да се срещнем, защото отново се заговори за Севера. Нефт, газ, претенции на други страни... Време е да си изясним ситуацията.

Изглежда сме доживели до времето, когато Арктика отнова се оказа в центъра на общото внимание. В началото и в средата на миналия век тя беше сцена на подвизи и романтика, след това зона на глобално противопоставяне и възможен театър на военни действия, а с разпадането на СССР за нея просто забравиха. Сега пак започнаха да пишат, че тя таи несметни залежи от полезни изкопаеми, че ледовете всеки момент ще се отдръпнат и северните морета ще могат да бъдат използвани целогодишно за корабоплаване... Какво тук са просто спекулации, а какво – истина?

Наличието на полезни изкопаеми в арктическия шелф се потвърждава действително от всички експертни оценки без изключение. Например, залежите от въглеводорно гориво само на прилежащия към руската територия континентален шелф се оценят на 9-10 милиарда условни тона. Това, разбира се, е приблизителна оценка, никой засега не може да даде точна цифра, а ако някой настоява, че притежава точни показатели, то не трябва да му се вярва.
Що се касае до затоплянето, то от многогодишните наблюдения става ясно, че наистина протича такъв процес, и даже с невъоръжено око се вижда, че на Север има по-малко ледове. Друго нещо е, с какви темпове ще продължи този процес. Никой не е уверен напълно, че затоплянето въобще ще продължи - тук мненията на учените и специалистите се разделят и съществуват напълно противоположни гледни точки.
Северният морски път, т.е. трасето, което минава покрай цялото наше арктическо крайбрежие и което значително съкращава пътя от запад на изток, може да се използва целогодишно. Това е съпроводено от определени трудности, което означава и допълнителни разходи, но, с решаването на всички проблеми, себестойността на плаването на съдове по СМП непрестанно ще намалява. Никой не се съмнява в това, че този път във всички отношения е перспективен.


Що се отнася до нефта и газа... Да предположим, че оценките за наличието на колосални залежи в шелфа са напълно правилни. Няма ли да са прекалено високи разходите по експлоатирането на разработените находища? Съществуват ли вече такива технологии, които да могат да бъдат използвани във високите ширини с минимален риск за живота на хората (може да си спомним неотдавнашния инцидент с плаващата платформа в Охотско море) и да имат висока рентабилност?

Лично аз съм склонен да се доверя на оценките, че в недрата на Арктика се крият до една трета от световните залежи на въглеводородни ресурси. Рентабилността също е напълно достижима - даже при използване на съществуващите технологии. В Канада и Норвегия отдавна работят десетки платформи в континенталния шелф и техните показатели са достатъчно високи. Разбира се, че има и рискове, но при разумна организация, при съблюдаване на всички норми за сигурност те могат да бъдат сведени до минимум, което се вижда от опита на другите страни.
При нас скоро ще заработи ледената платформа в находището "Приразломное" в района на Карские ворота. Това е първата лястовичка по тези ширини, при това платформата е направена в Северодвинск, т.е. от родни производители.
Съдейки по сведенията, с които разполагам, споменатият инцидент в Охотско море е бил предизвикан от грубо нарушаване на правилата за техника на безопасността, с което, уви, и до сега се отличаваме от много западни страни. Освен суровите природни условия и непредсказуемостта на морската стихия трябва винаги да отчитаме и човешкия фактор, няма как. Северът жестоко наказва и най-малката проява на нехайство.

Вашата експедиция през 2007 г., когато с помощта на дълбоководни апарати успяхте да стигнете до океанското дъно в района на Северния полюс, предизвика доста шум. Ако отхвърлим пиарското покритие, какво остава в сухата част? Бяха ли намерени доказателства за това, че подводният хребет Ломоносов е продължение на нашия евроазитаски континент и затова имаме правото да претендираме за контрол върху океана чак до полюса?

Работата в това направление продължава. Тя има комплексен и разностранен характер. Вече са натрупани не малко убедителни доказателства, които са събрани от наши учени и специалисти в полза на огласената хипотеза. Цялата сложност се крие в това, че и други страни претендират за контрол върху тази територия - САЩ, Канада, Норвегия, Дания. Всяка от тях има собствена позиция по въпроса за права върху арктическите пространства.
Всички участници от този "северен клуб" ще представят аргументите си за разглеждане в Комисията на ООН по морско право, която ще играе ролята на арбитър. Нека да припомня: нашото първоначално искане за руски права беше изпратено там преди повече от десет години, но тогава то бе отклонено под предлог, че не са събрани достатъчно доказателства. Затова нашето повторно обръщане трябва да бъде най-внимателно подготвено и мотивирано. Още повече, че тук присъстват не само научни, но и стратегически моменти.
Уверен съм, че трябва да отстояваме по-твърдо и последователно нашите интереси в Арктика. Както това правят, например, САЩ. Американците, междувпрочем, и до сега не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право, защото техният Конгрес смята, че тя не отчита в нужната степен тяхните интереси. А на Русия, която ратифицира тази конвенция оше преди петнадесет години и която строго я съблюдава, и приписват стремеж за "монополизиране" на Ледовития океан. Ние, всъщност, сме за активно и широко взаимодействие в района заедно с всички други страни.

Напоследък СМИ често повдигат темата за възможна военна конфронтация във високите ширини. Доколко сериозни са опасенията, че спорът за зоните на отговорност, а в крайна сметка – за притежание на ресурсите, може да премине във въоръжен конфликт? Взима ли предвид Русия подобни рискове?

Разбира се, че ги взима предвид. Все пак Западът и особено страните от НАТО проявяват нарастващ интерес към арктическите територии. Те почустваха отслабването на нашите позиции през 90-те години и решиха да се възползват от това. Норвежците преместиха щаба на оперативното си командване в Заполярието. През миналата година САЩ и Дания за първи път взеха участие в годишните канадски арктически маневри "Операция Нанук". Няколко западни държави създадоха съвместна Северна бойна група с щаб в Швеция. Американци и британци два пъти за последните години проведоха съвместни учения на подводниците си в Северния Ледовит океан.
Много се надявам, че Арктика няма да се превърне в арена на сражения, но трябва да пазим барута сух. Затова нашето ръководство в последно време предприе цяла редица ответни мерки, които са призовани да обезопасят северните граници. Даже специалните заседания на Съвета по сигурност бяха изнесени далеч зад Полярния кръг: те бяха проведени на Земята на Франц-Йосиф и на борда на ледоразбивача "Ямал".
Неволно си спомних за това, че през лятото на 2007 г., когато руските дълбоководни апарати "Мир-1" и "Мир-2" извършваха потапяне в района на полюса, над нашата експедиция постоянно летяха натовски военни самолети. Това е опасна тенденция. Още повече, че международните съглашения забраняват военна дейност в Арктика. Тук, например, не трябва да се създават военни бази.

Отделна и важна тема е екологията. Отдавна не съм бил по тези краища, но и сега пред очите ми е картината на сметища от милиони варели; тези варели от гориво бяха навсякъде – в континенталната тундра, по далечните острови, край селищата и полярните станции. И като контраст си спомням командировката си в канадския север: там даже за хвърлен в тундрата фас се полага сериозна глоба. Там бе идеално чисто.

Има такъв проблем. По този повод е взето решение на правителството: трупаните десетилетия наред варели от гориво да бъдат утилизирани. Вече започна работа по това - на Земята на Франц-Йосиф и на остров Врангел. Към това се присъединиха Асоциацията на полярниците на Русия и Руското географско общество, което отделя специални суми за екологични работи. По инициатива на президента на РГО С.К. Шойгу ежегодно се провеждат международни арктически форуми, на които видни специалисти обсъждат въпросите за опазването на средата.
Съвсем скоро Руското географско общество ще има собствен експедиционен плавателен съд, който ще може да бъде използван за арктически и антарктически изследвания, включително и за изучаване на екологичната ситуация и разработването на конкретни мерки по изчистване на територията. Миналото лято с тази цел бе проведена експедиция на Новосибирските острови.

Да, за Антарктида...

Тези дни летя за "Восток" за да регистрирам официално голямо научно и географско откритие. Двадесет години нашите полярници сондираха, като се опитваха да преминат ледена кора с дебелина 3700 м, под която се намира езеро. Представяте ли си, езеро, което е било консервирано преди милиони години! Получените там проби от вода могат да дадат отговор на множество въпроси за еволюцията. Това е голямо постижение на нашата наука и на първо място на специалистите от Санкт-Петербургския минен институт.

ДОСИЕ

Националност: арменец
Възраст: 72
Призвание: полярник

Артур Николаевич Чилингаров (роден на 25 септември 1939 г. в Ленинград) е известен съветски и руски изследовател на Арктика и Антарктика, виден руски учен-океанолог, държавен и политически деец (депутат в Държавната Дума на РГ от НАО от 1993 г.). Герой на Съветския Съюз и Герой на Руската Федерация (един от четиримата души, удостоени с тези висши звания както на СССР, така и на Русия). Доктор на географските науки, член-кореспондент на РАН. Президент на Държавната полярна академия.
Той започва трудовия си път като механик-монтьор в Балтийския кораборемонтен завод.
През 1963 година работи в Арктическата научно-изследователска обсерватория в селище Тикси в качеството на инженер-хидролог; изучава Северния Ледовит океан и океанската атмосфера.
През 1993—1996 година е депутат в първото събрание на Държавната Дума.