Напивам се, но с отвращение

Колко политика може да понесе здравеопазването? Вероятно толкова, колкото мъка може да понесе човешкото сърце.
Поредното доказателство е приетият на първо четене проект за промени в Закона за лечебните заведения. Той бе бламиран от здравната комисия, неискан и от свои, и от чужди. Проектът обаче мина. На инат. До един момент единствен поддръжник на рожбата си се очертаваше вносителят на проекта. Но дори и той склони да се откаже от най-спорния пункт в него - изискването за "бройката легла". Сиреч може и да не се приемат най-съществените промени, само и само да бъде приет проектът. Ей тъй на - на инат.
Отделен е въпросът, че дори в едно правителство трима поредни здравни министри нямат единна стратегия, която да следват - един иска намаляване на леглата, друг - увеличаване. Е, и в единия, и в другия случай крайната цел е бюджетът да се отърве от 50-80 малки болници. Но уви! За две и половина години управление това правителство май не можа да усвои простата сметка, че онези 50-80 малки болници "консумират" има-няма 15-19% от парите за всички болници в страната. Но за сметка на това осигуряват медицинска помощ на близо 2 млн. души, които живеят в отдалечени и погранични райони. Хора, които ако се разболеят, трябва да пътуват дори на по 100-150 км, за да стигнат до доктор. 
Що се отнася до леглата, оказва се, че новата родна здравна политика се изгражда именно на базата на... леглата. Някой дори окачестви болничните легла като "производствена единица". Лекарят вероятно е оператор, но за него и за пациента никой нищо не казва. 
Като откриване на топлата вода прозвуча обяснението на министъра, че главната цел на проекта е да се отговори на почти хамлетовския въпрос у нас дали болничната помощ трябва да бъде оставена изцяло на търсенето и предлагането, или държавата трябва да има регулаторни функции. Нищо, че за всеки що-годе мислещ човек отговорът е ясен.
Въпреки шамарите и отляво, и отдясно, и отпред, и отзад, проектът мина - депутатите от управляващото мнозинство, колкото и да не го харесват, чинно гласуваха за него. Като във вица - пия сутрин, но с отвращение. Очевидно такава е партийната повеля. За второ четене ще го оправят на коляно, докато родят пореден мутант.
Така завърши още един драматичен ден за родното ни здравеопазване. И ни дума за пациента. Той - пациентът, от 2 години насам влиза в полезрението на законодателната и изпълнителната власт само когато може да допринесе за... бетонирането й. Иначе си е просто един пълнеж на... производствената единица.