Наказания за финансовите играчи

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предлага да бъде вписана в европейското право "индивидуална наказателна отговорност на финансовите играчи", което би позволило да се налагат "наказателни санкции" на нарушителите. Барозу уточни, че в четвъртък ще предложи индивидуалната наказателна отговорност на финансовите играчи най-сетне да бъде призната в европейското право. Станахме свидетели на злонамерени действия на пазара, някои от които провокираха сегашната криза. Ще регламентираме тези практики. Санкциите ще са новост в европейското законодателство и силен сигнал, обясни той пред в. "Паризиен".
В момент, когато се множат критиките срещу европейската политика и способността й да овладее кризата в еврозоната, председателят на ЕК оцени като "тревожен и факта, че понякога традиционни партии усвояват някои елементи от речта на крайната десница, смятайки, че така отговарят на тревогите на хората. "Лъжете се, защото в критиките срещу Европа винаги ще се намерят по-силни от вас. Трябва да намерите кураж да я защитите!", добави Барозу, обръщайки се към "лидерите от десницата, левицата и центъра".
В Париж на срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 пък отново се коментира данъкът върху финансовите трансакции, който би могъл да донесе средства и за помощ за развитие. Финансистите обаче не уточняват дали въвеждането му би трябвало да бъде подчинено на глобално споразумение, което е в "задънена улица" заради съпротивата на САЩ. Франция и Германия заедно с ЕК са на мнение, че въпреки това ЕС трябва да продължи с плана, докато други страни-членки като Великобритания и Швеция не са съгласни, водени от опасения за риска от изтичане на капитали. По-рано германският канцлер Ангела Меркел призова страните, които дават уроци на Европа как да реши дълговата си криза, да престанат да отхвърлят предлаганото от нея въвеждане на данък върху финансовите трансакции, имайки предвид по-специално САЩ.
Същевременно германски икономисти констатираха, че опрощаването на гръцки дълг е по-евтин вариант за Германия, отколкото продължаващите спасявания от еврозоната. Експертите от Германския институт за икономически изследвания (DIW) са изчислили, че на Германия ще й струва 45,9 млрд. евро до 2020 г., ако Гърция бъде освободена от 60% от своя дълг. В прогнозата са взети предвид разходите за подпомагане на банките в ЕС, нуждаещи се от спасяване след частичен дефолт на Гърция. В доклада се посочва, че общите разходи при продължаване на ситуацията без дефолт биха били с 3 млрд. евро повече (49 млрд. евро) до 2020 г.
От своя страна гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че страната му се бори с проблема за дълга и Европа е длъжна да помогне на Атина да преодолее дълговата криза, която заплашва също и други страни от еврозоната. Папандреу отбеляза още, че ще поиска подкрепа от европейските партньори по време на срещата в Брюксел следващата седмица.