Наказанието е възмездие, не "разправа"

Анко Иванов,
д-р по философия

Комунистофобите-соросоиди непрекъснато ръсят в публичното пространство, че България не била участвала във Втората световна война на страната на Германия; твърдят невярно и спекулативно, че  Народният съд се бил "разправил" с генералите и достойни български офицери, които се били сражавали за Родината. Никой не казва за кои конкретно деяния са съдени и осъдени посочваните лица. Някои от осъдените военни се героизират, като се премълчават техните престъпления. А някои от тези престъпления са чудовищни!

В Народния съд делата на военните и полицаите са гледани от Четвърти съдебен състав в два процеса с общо 276 подсъдими. Произнесени са 47 смъртни присъди и 38 присъди за доживотен затвор, 35 присъди на 15 години строг тъмничен затвор и т.н. Висшите военни и полицейски офицерски чинове и особено генералите са издавали във военни действия и окупация на големи райони в Югославия (без решение на Народното събрание, без сключена военна конвенция) - не само тези, които са били предадени от германците на българите за администриране (Тракия, Македония и Поморавието). Въпросните висши военни са командвали войскови части за акции срещу партизаните и мирното население в България, заповядвали и участвали в потушаването на Драмското въстание в Егейска Македония, както и в операции на германските войски срещу антифашистката съпротива в Югославия. 

Особено активни в оплюването на Народния съд са някои български историци, бивши марксисти и комунисти. Проф. Любомир Огнянов в книгата си "Държавната политическа система в България" (1993) в раздела за Народния съд отделя специално внимание на т.нар. разправа с генералите. Сред поименно посочените е осъденият на смърт ген. Асен Николов. 

Да разгледаме делата само на някои от "политически репресираните" генерали и полковници, служили под командването на ген. Николов в битките с антифашистката съпротива на територията на Сърбия. Дори в Уикипедия пише, че при изтеглянето си окупационният корпус е от 33 635 души. В тази окупационна кампания са регистрирани 8450 ранени, пленени, убити и безследно изчезнали български войници. Кой носи отговорност за тази българска загуба? Войските на Първи български окупационен корпус под командването на ген. Николов от 1942 до август 1944 г. масово участват - заедно с немски части или самостоятелно, в сражения с югославски партизани и с мирни граждани. 

Много показателна е битката в района на Пуста река в Югоизточна Сърбия. През февруари 1942  г. след няколкодневни сражения, при които са убити 13 и ранени 7 югославски партизани, 35 български войници с убити и ранени, югославските партизани се изтеглят от селата от този район. На 17 февруари по заповед на полк. Христо Стоянов са избити няколкостотин мирни граждани, предимно жени, деца и старци. Ето какво пишат на 23 септември 1944 г. (преди Наредбата-закон за Народния съд) 7 души от командвания от Стоянов 13-и полк до военната дивизионна област: "през време на акции, особено при с.с. Бойник, Маре, Косанчич, Петровац и др. заповядва (полк. Хр. Стоянов - б.м.) извършването на масови палежи и убийства, за което цинично подмяташе пред всички, "че това е дребна работа". Същият през време на пребиваването на полка в гр. Лесковац е заповядвал инквизиторски измъчвания и зверски избивания на заловени партизани и мирни граждани" (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 120, л. 154).

Ако някой иска да прочете по-подробно за "дребните работи" на полк. Стоянов, да прочете книгата с поименния списък на убитите мирни граждани в Бойник на историка Никола Илич (Крвави фебруар, 1976 г., http://www.znaci.net/00003/572.pdf). 

Подобни прояви имат и други висши офицери, командвани от ген. Николов. Ген. Хр. Козаров например - командир на 27-а пехотна дивизия, в с. Орляк в Сърбия е заповядал да бъдат убити 60 души мирни граждани заради това, че са загинали 4 български войници (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 105, л. 452). Козаров е осъден от Народния съд на доживотен затвор, но през 1953 г. е предсрочно освободен и умира като свободен гражданин през 1966 г.  

Не по-малко фрапантно е и това, което соросоидно се премълчава. Сраженията с югославските партизани и четници например. В. "Устрем" съобщава, че на 3 август 1942 г. български войски, заедно с немските, провеждат наказателна акция за прочистване на района на планината Капаоник, в която са големите оловно-цинкови рудници. Операцията се ръководи лично от Химлер. В нея участва 36-и пехотен полк с командир полк. Павел Панов (осъден на смърт от Народния съд). В едно от сраженията са заловени 1 английски офицер, 2 австралийски войници и 5 партизани. Това символична война с Великобритания ли е? В цялата акция са убити около 700 югославски партизани. Няма данни колко са убитите българи и колко са убитите от българи. 

През 1943 г. от в края на май и първата половина на юни български войски участват в ръководената от немските генерали операция "Шварц" срещу титовските партизани в Сърбя и Черна гора - заедно с германски, италиански и хърватски военни части. В тази акция участва 61-ви български пехотен полк с ок. 2000 войници. При операцията са убити 7543 партизани и 1200 мирни граждани. Уикипедия съобщава за загиналите германци и италианци, но срамежливо премълчава загиналите българи. На 27 юни 1943 г. пък в. "Устрем" съобщава, че ген. А. Николов е първият български офицер награден с най-висшия германски орден "Железен кръст"- I ст. през Втората световна война - за "сътрудничество с германски групи за омиротворяване на значителни части от Сърбия и големи успехи в борбата с партизаните". В края на 1943 и началото на 1944 г. войници от Първи български окупационен корпус участват и в немската операция "Кугелблиц". 

В публикуваните архиви на Народния съд могат при добро желание да се прочетат и видят оригинални документи за престъпленията на редица висши военни. Днес върви процес на реабилитация на откровено фашистки офицери и обругаване на паметниците на загиналите антифашисти. Ето два примера. Първият е с полк. Хр. Стоянов. В Кюстендил е формиран клуб на негови почитатели с името "Клуб полк. Хр. Стоянов". Да е честито на кюстендилци! Но София не остава по-назад. На името на ген. Асен Николов в Уикипедия може да се прочете само, че е бил в плен на немците (задържан на 4 септември 1944 г.), след като пропуснал навреме да изтегли от Сърбия Първи български окупационен корпус след обявения от Багрянов на 26 август 1944 г. неутралитет. Но нищо не пише за загиналите, ранените и изчезналите български войници в Сърбия, за убитите по негови заповеди и разпореждания сръбски партизани, за хилядите убити мирни сръбски граждани. Уикипедия стана оръжие за реабилитация на фашистите с премълчаването на фашистките им деяния. А кой носи отговорност за зверствата?

Според споразумението на тримата големи (Сталин, Чърчил и Рузвелт) военните престъпници е трябвало да бъдат съдени там, където са извършвали престъпленията. Така в Полша са осъдени над 5000 немски военни. Нашите фашистки офицери би трябвало да бъдат съдени в Югославия. Но навярно пак Георги Димитров е виновен, че е избягнал орезиляването на българската държава и армия в Югославия, непосредствено преди подписването на мирния договор. А защо в българската историческа литература не може да се открие колко и кои са загиналите български войници от Първи български окупационен корпус? Достатъчни са 75 години, за да може военните историци да разкрият истината...

На името на наградения лично от Хитлер и работил под командването на Химлер ген. Николов, е кръстена улица в София в кв. "Люлин". Неофашистите от Столичния общински съвет не спят, те реабилитират своите фашистки кумири. Честито на люлинци! И те вече се приобщават към възхвалата на фашистките военнопрестъпници. Тези действия противоречат на Резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г., която "отхвърля фашистките престъпления от миналото", както и "омаловажаването на престъпленията на нацистите и техните сътрудници"; "призовава за пълноценно и своевременно сътрудничество между правоприлагащите органи, разузнавателните агенции, съдебната система и гражданското общество, в борбата с фашизма, расизма и ксенофобията". 

Деянията на посочените български генерали и полковници са съотносими с критериите, наложени от съюзниците във Втората световна война за съдене на виновните лица в Германия (Закон щ 10). А именно - нахлуване в други страни, военни престъпления (убийство, избиване или лошо третиране на военнопленниците, умишлено разрушаване и опустошаване, което не е оправдано от военна гледна точка). Както и престъпления против хуманността (изтребване, затвор, преследване на политическа почва) и др. С какво неофашистката реабилитация служи днес на България?