Наказанието да си жена в Индия

За жените в село в Северозападна Индия, разположено на 40 км от столицата Делхи, е недопустимо да носят мобилни телефони, а онези, които не са навършили 40 г., нямат право да излизат сами. Когато са с придружител, те трябва да покриват главите си. С тези правила старейшините на селото контролират и управляват живота на младите индийки. Лидерите от племенния съвет, наричан Панчаят, оправдават строгите правила с желанието си да предпазят нежните създания. Според един от водачите на Панчаята в село Асара пък браковете по любов са "срам за обществото". Сатар Ахмед обяснява гледната си точка по следния начин: "За родителите е много болезнено, особено за семейството на момиче, защото подобни бракове разклащат авторитета им". Подобни са разбиранията на голяма част от патриархалното индийско общество.
Да си жена в Индия е много сложно и дори опасно. Индийските жени не се чувстват сигурни никъде - в дома си, на улицата, в транспорта. Когато отиват на работа или в университета с автобуса, се движат в група, някои носят джобни ножове, а други не спират да говорят с близките си по телефона по време на пътуването. Според проучване на фондация "ТръстЛо" от всички държави в Г-20 в Индия е най-трудно да си жена. Причините са свързани с промените в обществото и активното включване на жените в пазара на труда, тъй като индийското дълбоко патриархално и консервативно общество не е готово за тези промени. Въпреки че жени заемат най-високи политически постове - предишният президент на страната беше жена, и на теория има различни закони в защита на равенството между половете, дискриминацията не може да бъде преборена и голяма част от индийските жени са подложени на унижение и тормоз. Индия се нарежда на 113-о място от 135 страни в класацията на Световния икономически форум, който класира държавите по полова равнопоставеност. Според индекс на ООН за 2011 г., оценяващ показатели като образование, сексуално здраве, майчинство и наемане на работа на жени, страната се нарежда на 134 място от 187 страни след Саудитска Арабия, Ирак и Китай.
Насилието и сексуалният тормоз са ежедневие в Индия и само най-бруталните случаи получават гласност. Проблемът със сексуалното насилие е широко разпространен в страната - на всеки 21 минути бива регистрирано изнасилване. Най-голям процент от посегателствата над жени стават в бедните селски райони и често властите въобще не са сигнализирани за тях. Най-парадоксалното обаче е, че обществото хвърля немалка част от вината за изнасилванията върху самите жени, като ги съветва да се обличат семпло и да не се придвижват сами по тъмно. След случая с изнасилената 23-годишна студентка, който разбуни духовете и отново повдигна въпроса за положението на жените в Индия, популярен индийски духовен гуру заяви, че жертвата е могла да избегне смъртоносния инцидент, ако е молила нейните нападатели за милост. Според него вината за трагедията не трябва да лежи само върху нападателите.
Статистиката на престъпленията към жените - всякакъв род насилие, в Индия е шокираща. От 70-те години на миналия век досега има 792-процентно увеличение на изнасилванията, сочат данни на Националното бюро по криминалистика. Делхи често е наричана столица на изнасилванията. Само за миналата година там са регистрирани 630 случая. Експертите подчертават, че броят на недокладваните случаи остава много висок заради безразличието към насилието спрямо жени. Официалните данни показват, че осъдителните присъди са по-малко от 25 на сто.

Нежеланите   

Индия попада и в списъка на десетте страни, в които жените живеят най-зле, съставен от защитници на човешките права, а миналата година ООН определи страната като най-смъртоносното място за момиченца. Независимо от бързо развиващата се икономика, положението на жените в Индия остава трагично и представата, че момичетата са икономическо бреме, е все още жива. Според официалните данни в страната годишно се извършват около 500 хил. аборта. В Индия от древни времена съществува обичай да се убиват новородените момиченца, появили се на бял свят преди наследника от мъжки пол. Контрацепцията в бедните семейства е непозната, затова жените продължават да раждат, докато не се появи момче. Момиченцата от самото им раждане се смятат за собственост на семейството на бъдещия им съпруг и като такива са причина за извънредни разходи, затова и отношението към тях е като към напразно похарчени пари. Вековното предпочитание към синовете се корени в представата, че момичетата са икономическо бреме и изискват огромни зестри, а синовете са тези, които изкарват хляба и гледат родителите си, когато остареят.
Според преброяването на населението през 2011 г. половото съотношение е 914 момичета на 1000 момчета - най-лошото ниво от обявяването на независимостта на страната през 1947 г. Световното съотношение при раждане е 950 момичета на 1000 момчета. Градски райони пък, включително в икономически развити щати като западен Гуджарат, се превърнаха в центрове на умишлени аборти с регистрирано полово съотношение от 770 момичета на 1000 момчета.

"Розовите сарита"

През 2006 г. една индийка, произхождаща от най-бедните касти на щата Утар Прадеш, основава организацията за защита правата на жените "Гулаби ганг" - "Групата на Розовите сарита" (сари - традиционна женска дреха, която се носи в Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка). Днес групата на Сампат Пал Деви наброява 20 хил. души - почти всички от селата на Индия, където проблемите са най-големи. "Групата на Розовите сарита" e създадена, за да защитава жените от потисничеството на съпрузите, бащите и братята им, за да се бори срещу нарастващото домашно насилие, но и срещу случаите на корупция.
Kуражът, борбеността и интелигентността на Сампат Пал Деви са несравними. Нейната съдба обаче по нищо не се отличава от тази на много жени в Индия. Принудена да се омъжи още като дете, тя няма документ за образование. Лидерката на "Розовите сарита" успява сама да се освободи от положението на потисната жена. Сама се научава да работи на шевна машина, което й позволява да е финансово независима. Сама се научава и да чете, и да пише. Сампат Пал Деви е твърда жена. Тя не говори тихо, тя вика, налага уважение и привлича вниманието на своите събеседници, било то журналисти, корумпирани полицаи или съпрузи насилници.
Първоначално "Групата на Розовите сарита" се опитва да разреши даден проблем по пътя на разума, като играе ролята на посредник. В случаите, когато разумът не действа на насилниците, "Розовите сарита" прибягват до традиционните индийски бамбукови пръчки, наричани латхи, които също са боядисани в розово. Групата избира за свой цвят розовото като символ на жените. Този цвят ги отличава и от цветовете на политическите сили в Индия. Името на самата Сампат Пал Деви нашумява, когато, докато се опитва да защити една жена от тормоза на съпруга, тя също е пребита. На следващия ден тя отива при съпруга, въоръжена с пръчката, и ролите се преобръщат. Новината се разпространява бързо и много жени започват да търсят защита при нея. Особено значение от организацията обръщат на обучението, основно на момичетата, за да създадат ново поколение жени, което е грамотно и икономически независимо. В това обучение се залага предимно на курсовете за работа с шевна машина.
Въпреки че групата се заражда като организация, бранеща жените, днес "Розовите сарита" все по-често защитават и правата на най-слабите хора в Индия. Те раздават храна на най-онеправданите или се борят за изплащане на пенсии на възрастни вдовици, които нямат документи, с които да удостоверят възрастта си. Освен това днес все повече мъже подкрепят групата и даже търсят помощта й.

Стъпка напред?

Жестокото престъпление с груповото изнасилване на 23-годишната студентка в края на миналата година разтърси патриархалното индийско общество и възобнови дебата за положението на жените и нуждата от промяна в законите и тяхното прилагане. Миналия четвъртък индийският парламент прокара строг закон в защита на жените срещу сексуално насилие. Новият закон, който трябва да бъде подписан от президента, преди да стане официален, дефинира следенето, воайорството и сексуалното посегателство като престъпление. Още в началото на февруари индийският президент Пранаб Мукерджи одобри затягане на наказанията за изнасилвания, включително въвеждането на смъртна присъда за случаите, в които тези престъпления са довели до тежки последствия. Съгласно постановлението бяха внесени поправки в Наказателния кодекс, предвиждащи най-висшата наказателна мярка в случай, когато изнасилването е довело до смъртта на потърпевшата или е предизвикало сериозни последици за здравето. Срокът на лишаване от свобода за такива престъпления бе увеличен от 10 на 20 години.
Това определено е стъпка напред в борбата с насилието срещу индийките, обаче докато консервативните обществени нагласи, определящи незначителна роля на жената в обществото, не се променят, каквито и закони да се издават, полза няма да има. Затова говорят и последните случаи на изнасилване в Индия - 25-годишна индийка бе изнасилена от съпруга си и братята му в адвокатска кантора, докато подавала документи за развод; в Делхи бе изнасилена 20-годишна девойка от минувач, когото помолила да я упъти. През последните седмици посегателства бяха извършени и срещу чужденки - осем мъже изнасилиха швейцарка, която била на почивка със съпруга си; британка пък се спаси от насилника си, скачайки през прозореца. И още много случаи, които не са стигнали до медиите...


Бруталното изнасилване на 23-годишната студентка предизвика масови протести из цялата страна


Не спирайте дъщеря си да излиза навън, а научете сина си да се държи прилично - такъв е призивът към консервативното патриархално общество на тези млади индийки