Накъде върви българската спирала

Димитър Бежански

Смениха вече банкнотата двулевка с никелова монета. Това нещо да ви напомня? Помислете, помислете, не беше много отдавна! Първо изчезнаха книжните двулевки, после – книжните петолевки, после десетачките… Накрая премахнаха стотинките. Но понеже природата празни места не търпи, се появиха банкноти от по петстотин лева, от по десет хиляди лева… И други имаше… Настъпи един момент, когато половината, че даже и повече от половината българи се оказаха милионери и се получи парадоксът – бедни милионери. От една страна – заплатата ти – два милиона, от друга страна – не можеш да вържеш двата края!
Това ми напомня за Съветска Русия в началото на двайсетте години. Тогава там е имало в обръщение банкноти от по един милион рубли (понеже били жълти на цвят, са ги наричали „лимони“) и банкноти от един милиард („лимонарди“), и била популярна песничката: „Тичам към бюфета пак, в джоба нямам ни петак, развалееетеее десет милионааа!“.
Така е било. Тогава. Там.
Но, извинете, става дума за Русия в началото на двайсетте години. За страна, която е загубила Първата световна война, и която все още не се е измъкнала от жестоката, кървава, неописуема гражданска война!
Но да се върнем на нашия случай. Ние световна война загубихме ли? Не! В гражданска война клахме ли се? Не! Обаче още не сме забравили времето, когато двулевките, петолевките и десетолевките станаха метални и всички бяхме милионери, но пък и едно замразено пиле струваше четвърт милион, а ето че, май, това време отново се връща!
Пак ще има хиперинфлация, пак ще гърмят банки и ще фалират фирми, пенсионери пак ще ровят из кофите за боклук, но не за храна, не, а търсейки достатъчно дълго парче сезал, за да турят край на живота си!     
Е, докога така, уважаеми дами и господа? Пак ли ще опровергаваме трижди проклетия Маркс, който бил рекъл, че светът се развива по възходяща спирала? И изобщо – страх ме е от двулевката!