Накъде след Вилнюс?

Маруся Любчева,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европарламента
 
Срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс в края на ноември, както и последните събития в страните от региона бяха важно сверяване на часовника на ЕС с реалността, месеци преди края на мандата на настоящия Европейски парламент и Европейската комисия. През отиващия си мандат беше извършено много за сближаването между ЕС и източните партньори - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, с различни резултати в различните страни. Бяха подготвени споразумения за асоцииране, вкл. за зони за дълбока и всеобхватна свободна търговия, с Украйна, Грузия, Армения и Молдова. Преговорите за визова

либерализация с някои страни


са в напреднал етап, като за Молдова се очаква това да се случи още преди края на мандата на настоящата Комисия. Парламентарната асамблея Евронест се утвърди като формат за многостранно конструктивно сътрудничество както между ЕС и източните партньори, така и между самите тях. ЕС финансира множество конкретни проекти, насочени към гражданското общество, реформирането на институциите, подобряване на икономическите и социалните политики в страните-партньори и много други. Предвид тези постижения очакванията преди Вилнюс бяха големи, най-вече по отношение на Украйна.
Голяма част от тези очаквания обаче не се оправдаха. Армения се отказа от споразумение за асоцииране с намерението да се присъедини към несъществуващия засега Евразийски съюз, иницииран от Русия. В последния момент

Украйна "отложи" подписването

на договореното споразумение под предлог, че непосредствената икономическа цена на сближаването с ЕС би била непосилна за украинската икономика. Този завой в политиката на президента Янукович изкара стотици хиляди хора по улиците на Киев, които призовават това решение да бъде преразгледано. Грузия и Молдова парафираха своите споразумения за асоцииране, но предвид политическите зависимости в региона, както и крехката вътрешнополитическа обстановка в тези страни, тяхното европейско бъдеще ще продължи да виси на косъм, ако не бъдат показани осезаеми ползи от асоциирането в краткосрочен план, като например отпадането на визите. Азербайджан, който няма особени европейски амбиции пък, замрази участието си в Парламентарната асамблея Евронест след критиките на ЕП към проведените наскоро президентски избори. Беларус продължава да се изолира, въпреки усилията на ЕС да стимулира гражданското общество в страната.
Неуспехите изненадаха ЕС, което показва, че или анализът на ситуацията по време на преговорите не е бил добър, или ползите от асоциирането не са били достатъчно добре аргументирани. Мнозина европейски лидери изразиха разочарованието си от това развитие и загриженост за бъдещето на тези страни и отношенията им с ЕС. На дневен ред излезе въпросът какво трябва да бъде бъдещето на политиката относно източните съседи на Съюза, така че да не се повтарят подобни грешки.
Необходимо е да се отбележат няколко съществени характеристики на тази политика. Първо - липсата на перспектива за присъединяване на страните партньори, което предопределя както политическото сътрудничество, така и договорните взаимоотношения на ЕС с тях. Нещо повече, взаимоотношенията между страните-партньори и ЕС се определят най-вече от

политическата амбиция

на самите страни. Това, от една страна, намалява възможностите на ЕС да "изисква" и "задължава", а от друга - прави тази политика по-крехка и изложена на вътрешно- и външнополитически сътресения.
Второ, стана болезнено ясно, че в политиката си към тези страни ЕС е необходимо да отчита не само техните различия и специфики, но и различията в обществата вътре в самите тях. Гражданите се оказаха разделени по въпроса за европейската интеграция, което затруднява както работата на правителствата, така и комуникационните усилия на ЕС. В същото време показва, че трябва да се направи повече в тази връзка - както от ЕС, така и от партньорите.
Трето, последните събития показаха, че ЕС не е единствената политическа алтернатива за тези страни, или най-малкото (поради липсата на реален алтернативен сериозен политически или икономически проект) - че за тях все още е трудно да преориентират изцяло политиката и икономиката си към западния модел и ценности. Трудно както заради вътрешнополитическите проблеми и бавната модернизация на икономиките, така и заради засиления

външен натиск, най-вече на Русия

Наскоро ЕП прие резолюция относно резултатите от срещата във Вилнюс, в която настоя, че ЕС трябва да използва всички инструменти, с които разполага, включително помощи, търговия, премахване на визови ограничения и енергийни проекти, в рамките на една "стратегически ориентирана и гъвкава политика", за да насърчи своите партньори да засилят връзките си с Европа. Парламентът осъди руския натиск, оказан особено върху Украйна и Армения, и отхвърли категорично възможността за включване на Русия в преговорите между ЕС и неговите партньори. Подкрепяйки тази резолюция обаче, аз ясно заявих, че диалог с Русия трябва да има, заради важната роля, която тя играе в региона по много ключови проблеми - т.нар. "замразени конфликти", енергийни доставки, търговия, сигурност и др. Източните съседи на ЕС са западни съседи на Русия и все още икономическият и социален просперитет на този регион зависи и от нея. Тя е стратегически партньор на ЕС и това определя необходимостта от сътрудничество.
Такъв диалог обаче би бил само част от решението на натрупаните проблеми. Ще се наложи да преосмислим подхода си и да насочим повече усилия към общуването с гражданите, създаването на предпоставки за приобщаване на местния бизнес към условията в ЕС и постигането на други конкретни и осезаеми резултати, които да дадат повече възможности на страните-партньори на европейските и международните пазари. Гражданите не трябва да бъдат заложници на безалтернативното "или-или", нито пък жертва на краткосрочните политически амбиции на техните лидери, когато техните решения не са насочени към просперитета на страните им, а напротив, са в техен ущърб.
Все пак вратата на ЕС остава отворена и предложенията за асоцииране все още стоят на масата - във вида, в който са договорени със страните-партньори. Всички институции остават ангажирани на най-високо равнище - както конкретно за намирането на мирно политическо решение на ситуацията в Украйна, така и за демонстриране на предимствата на европейската интеграция и от необходимостта от подписване на споразуменията за асоцииране.

Няма план "Б" за асоциирането с ЕС

нито надеждна политическа алтернатива. ЕС остава готов да помогне, но в никакъв случай няма намерение нито да "наддава" за геополитическата ориентация на страните от региона, нито да "капарира" провеждането на реформите. Напредъкът на всички страни зависи най-вече от техните собствени усилия, амбиция и възможности. Съществуващите политики и инструменти, вкл. финансови и пазарни стимули, са достатъчен двигател за реформи и модернизация, въпреки че липсва "светлината в края на тунела", т.е. перспективата за членство в ЕС. Политическите елити на нашите партньори обаче трябва да поемат отговорността за бъдещето на страните си, да осигурят включващ и приобщаващ дебат по тези въпроси и да работят в интерес на своите граждани. Това би трябвало да бъде основата за постигане на разбирателство между управляващи и опозиция, между различните визии, тактики и стратегии.
Критериите на ЕС ще си останат същите. Нито политическото изнудване, нито отправените предизвикателства и открита конфронтация могат да накарат Съюза да направи компромис с основните ценности и принципи, на които е основан и които са основа и на външните му отношения. Целите на Политиката на съседство ще продължат да бъдат промотирането на ценностите на ЕС, свързани с отстояването на човешките и гражданските права, върховенството на закона, доброто управление, изграждането на демократични институции, борбата с корупцията, защитата на малцинствата и др., с цел да осигури

мир, стабилност и просперитет

у непосредствените си съседи, което е от взаимен интерес.
Въпреки неуспехите смятам, че гражданите на страните-партньори днес са по-близо до ЕС, отколкото бяха преди няколко години. Това личи най-малкото по факта, че повечето от тях подкрепят европейската интеграция, виждат себе си като граждани на Европа и държат своите управляващи отговорни за действията им. Днес те имат много по-ясна идея къде стоят и къде искат да стигнат. Нашата отговорност е да им помогнем да стигнат дотам. Казвам "нашата", като включвам и България, която има много общи неща с повечето от страните в региона - както в исторически, икономически и културен аспект, така и заради големите български общности в някои от тях.
Оставам оптимист за бъдещето на Политиката на съседство. През новия програмен период 2014 - 2020 г. ни предстои да видим засилен обмен на млади хора, студенти, преподаватели и научни работници по различните програми на ЕС, най-вече благодарение на обновената програма "Еразъм+"; да засилим ангажимента си с гражданските общества на тези страни чрез обновения Европейски инструмент за съседство, Европейския фонд за демокрация и др.; да стимулираме сътрудничеството между самите страни, напр. чрез Форума за гражданско общество на Източното партньорство; да засилим ангажимента на новите страни членки на ЕС, които биха могли да споделят опит с партньорите по отношение на европейската интеграция, като това важи особено за България и Румъния, които са част и от други регионални инициативи и платформи за сътрудничество. Необходимо е да потърсим общи решения на общите проблеми.
За да се случи това обаче, са необходими единни позиции и ангажираност и от страна на страните членки на ЕС - а това в момента, за съжаление, липсва. Надявам се през следващата година, улисани в предизборни кампании и вътрешни проблеми, да не губим поглед върху големия пъзел и случващото се извън нашите граници, и дебатите по външнополитически теми да намерят място в кампанията за предстоящите избори за Европейски парламент.