Накъде поема Италия?

Виктор ТУРМАКОВ, БСТВ

Италия винаги е имала два външнополитически вектора - Средиземноморски и Дунавско-Балкански. Първият е свързан с Рим и Неапол, търговците, петролните компании, които се стараят да разширят влиянието си в Либия, Тунис и Етиопия. Вторият е свързан със северния индустриален капитал, който търси пазари, работна ръка и ресурси по течението на Дунав. При смяна на правителствата, се сменят и насоките във външната политика.
Първоначално Мусолини се опитва да балансира. Воюва с Абисиния, но въоръжава Румъния и Унгария, урежда династичния брак с Борис III. Хитлер и Дучето стават близки едва след Мюнхенския сговор, когато Рим се отказва от Дунавския басейн и се насочва на юг. Дотогава Рим и Берлин водят скрити борби кой да постави Австрия и Унгария под влияние.
И днес смяната на правителствата води до външнополитически обрати. Свързаните с енергийната компания "Енджи" премиери Лета и Ренци участваха в свалянето на Кадафи, застанаха на страната на временното правителството в Бенгази, получиха петролни концесии. Именно тогава се охладиха отношенията с Франция, чийто енергиен гигант "Тотал" се превърна в конкурент в бившата джамахирия.
Сега с победата на дясната коалиция, която е свързана със северния индустриален капитал ("Лигата" на Салвини първоначално се казва "Северна Лига"), стрелките се насочиха към Дунав. Виктор Орбан първи честити на победилата Джорджа Мелони. Споделеният консерватизъм, съпротивата срещу евробюрокрацията имат роля, но геополитическите вектори се виждат ясно.
При Берлускони Италия ни подкрепяше. При него в България имаше наплив на италиански инвестиции. Сега Берлускони ще участва в новото правителство. Като негов доайен и най-опитен политик, той ще определя външната политика.
Предишните ни традиционно добри връзки с Италия и смяната на нейната външнополитическа насока са в основата на прогнозата, че Рим ще се опита да възроди влиянието си в България. За нас това би имало смисъл, ако участваме в съвместни проекти по Дунавската стратегия, например, което ще даде тласък за развитието на тази част от страната ни. За по-сериозно и дълготрайно присъствие на мощни италиански капитали у нас едва ли бихме могли да мечтаем. На този етап.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.