Накъде?

Безспорно трагедията е голяма. Жестоко бяха разстреляни хора в сърцето на Европа. Фанатиците показаха, че са тук и никой не е застрахован от техните действия. Макар масовите шествия в редица европейски градове в памет на жертвите на ислямистките атаки във Франция да демонстрираха единство, макар редица световни лидери - кой от кой по-голям привърженик на свободата на словото и демокрацията, да застанаха на първа линия на "Марша на солидарността" в Париж, у обикновения европеец съвсем естествено се е настанил страхът. Макар Меркел да заявява, че ислямът е част от Германия и да присъства на демонстрация на мюсюлмански организации срещу атентата в "Шарли ебдо", мъчейки се да тушира задълбочаването на разделението на религиозна основа, страхът и неприемането на "различния" не е от вчера, но очевидно европейските лидери го проспаха - за сведение, ПЕГИДА вече има и в Швейцария.
Въпросът днес е ще успее ли Европейският съюз да излезе извън рамките на общите постановки и ще премине ли към реални и координирани действия, за да се справи с тези проблеми? Защото мерките за борба с тероризма, които френският вътрешен министър предложи, не са нови, само че държавите членки не успяха досега да постигнат съгласие по стратегия за борба именно с радикализацията. Както винаги, и днес ЕС е в разнобой.
Как свободата на движение - един от основните принципи на ЕС, идеята на Шенгенското пространство или пък защитата на личните данни се съчетават с тези мерки? Невъзможно е миграцията да бъде спряна, както настоява унгарският премиер Орбан. Ужасът в Париж дава храна на националистическите настроения и на призиви от рода "Унгария на унгарците". А национализмът е в противовес на идеята на европейския проект. Затварянето на границите, както зове Марин льо Пен, също не е решение.
Проблемът е твърде сложен. Причините, довели до него, са ясни - износът на демокрация, налагането на чужд цивилизационен модел и мултикултурализмът претърпяха крах. Европа обаче не може да се затвори. Как да се прецени дали един човек бяга от войната в родината си и търси спасение на Стария континент, или идва тук, за да проповядва своите ценности, да възхвалява своя Бог, без никакво усилие да се интегрира в чуждата култура? Защото братята Куаши, макар родени и израснали във Франция, но капсулирани в своя етнос, не са попили нищо от западната цивилизация. За това са нужни много професионализъм и финансови ресурси. Само арести и присъди за възхвала на тероризма не стигат. И въпреки немалкото предотвратени терористични атаки, очевидно проспани моменти в работата на службите за сигурност има.
А къде е България в тази ситуация, в пъти по-взривоопасна за нас, тъй като сме външна граница на ЕС? Докато у нас се чудят дали армията да пази границата, къде се чува гласът ни на европейско ниво...