Наистина нагло

Ясен Бояджиев Сряда следобед. Парламентарната комисия по правни въпроси ще изслушва министъра на правосъдието. Съдебните репортери са се събрали, жадни да научат (и да удовлетворят огромния обществен интерес), че политическите сили най-после имат някакви по-конкретни намерения за „жизнено важната” съдебна реформа. За неизбежните, както се твърди, промени в Конституцията, например. Запитан по-късно дали партиите са започнали разговори за конституционни промени и дали усеща подкрепа за реформата, министърът на правосъдието отговаря уклончиво, че самият той „се старае да ги активизира”. Разбирай - не са започнали и не го подкрепят. Което си проличава и от въпросното заседание. След кратка размяна на реплики по „основната тема”, от която не излиза никаква новина, част от депутатите изведнъж силно „се активизират” по съвсем друга тема. Дотолкова, че дори стигат до призива за специален Закон за привилегиите на държавните служители. До приемането на такъв закон, естествено, едва ли ще се стигне. Но на фона на актуалната българска действителност и масовото недоверие в политиците самото изговаряне на глас на подобна идея е изумително нагло и скандално. "По чисто човешки причини" Още по-скандален е поводът - битовата драма на бивша заместник-министърка на правосъдието от ДПС, която вече повече от половин година трябва, но не иска да напусне ведомствения си държавен апартамент в София. Историята на този „дялан камък” в политиката е дълга. Тя обитава въпросния апартамент още от 2002 година, когато е секретар на президента и член на ЦИК. През 2005 година е назначена за първи път за заместник-министър на правосъдието в правителството на Тройната коалиция. През 2009 година е освободена от поста преждевременно, но остава в апартамента, тъй като е „трудоустроена” в новосъздадената комисия за контрол на СРС. Комисията е закрита още преди да заработи, но тя остава в апартамента, понеже е прехвърлена в комисията за конфликт на интереси в славния период на Филип Златанов и прословутите му тефтери. След избухването на скандала с тефтерите тя отново става заместник-министър на правосъдието, вече в правителството на Орешарски. След неговата оставка през лятото на миналата година тя би трябвало да напусне ведомственото жилище. Но не го е направила и до днес - въпреки поканите и процедурата за принудително извеждане. Междувременно пуска молба до новия правосъден министър да бъде оставена в апартамента, „докато си намери нова държавна работа”. Молбата ѝ остава неуважена, но доскорошната министърка е приютена „по чисто човешки причини” от председателя на софийския административен съд като съдебен секретар (стенограф) по заместване. След което веднага излиза в „болнични”. Въпреки новата си държавна работа обаче, тя трябва да напусне държавното жилище и да кандидатства наново - такива са правилата. Депутати ходатайстват да се наруши законът Естествено, през всичкото това време нашата героиня не е нито безимотна, нито социално слаба. Даже напротив. Тъй че човек би могъл да предположи, че след като стигна до медиите и стана повод за шумни подигравки, скандалът, компрометиращ въпросната партия, ще бъде някак си замазан. Нищо подобно. Вместо да замажат скандала, депутати от ДПС си позволяват да превърнат историята на едно лично нахалство в политически проблем. И прилагат актуалната си теза за "дискриминация и политическа чистка" към един карикатурен образ. На въпросното заседание, вместо да се занимават със съдебната реформа, те нападат правосъдния министър, обвиняват го в неравноправно отношение и едва ли не в политическа дискриминация. И на практика използват заседанието, за да ходатайстват пред министъра да направи изключение, като наруши правилата и закона. Когато той им отказва, те стигат до идеята за промяна на правилата чрез нов закон. Хора със "заслуги" Основният им аргумент е, че някогашната заместник-министърка и днешна секретарка по заместване имала "много заслуги" за държавата, а "за такива хора трябва да се мисли", понеже "те не са случайни". Медиите отдавна разкриха една от най-известните ѝ "заслуги" - уреждането на дъщеря ѝ за консул във Финландия, без да отговаря на критериите за поста. Както и уреждането на дъщерята на областен координатор на ДПС за шеф на съдиите по вписванията в най-големия съд в страната. Най-забележителната ѝ публично известна "заслуга" е обаче друга: луксозният ремонт на същия този апартамент, извършен в нарушение на закона срещу сумата от 46 хиляди лева от "Фонд затворно дело". Дори и без тези "заслуги" обаче, както ходатайството на депутатите, така и идеите им за Закон за привилегиите на държавните служители са нагли и абсурдни. Не толкова защото държавните служители и без друго имат достатъчно привилегии. А защото в случая не става дума за тях, а за най-обикновена, годна за всякакви политически постове партийна номенклатура. За тази категория хора приоритет са партийните, а не обществените интереси. Идеята за новия закон предлага всъщност не партиите, а обществото да поеме пожизнена грижа за тяхното битие. В едно обаче авторите ѝ са прави. Със сигурност това не е единственият подобен случай - кой знае колко още дейци ползват неправомерно ведомствени жилища. Както и ДПС със сигурност не е единствената партия, която е загрижена за номенклатурата си. Впрочем, председателят на парламентарната комисия по правни въпроси, който е от управляващата партия ГЕРБ, също публично обяви, че харесва идеята на колегите си от Движението. От тези хора очакваме да реформират съдебната система.