Нагличани

Тълпи от стотици млади англичани купонясвали по Коледа на плаж в далечния австралийски град Сидни. Видеозаписи показаха орди от самозабравили се хора, които пеят, пият и танцуват на плажа, лепнати едва ли не един до друг - без никаква дистанция. Отдалеч приличаха на бълбукаща гмеж.   

Това се случи в момент, когато Сидни се бори срещу нова вълна на КОВИД-19 след месеци без зарази. Връщането на вируса седмица преди Коледа предизвика повторно въвеждане на мерки в града, включително ограничаване на празничните събирания и блокиране на плажовете. И неслучайно местните власти и редовите жители останаха потресени от англичаните.

А не би трябвало да се изненадват. Защото си имат работа с нагличани. Познават се по линия на Британската империя, а по линия на етноса са направо от една кръвна група. У дома тези младоци са държани на къса верижка от корпоративния мироглед: не смеят да закъснеят за работа, бъхтят прилежно и дори остават след работно време, защото иначе няма да се гледа с добро око на тях не само от босовете, но и от колегите, стриктно спазват дрескода, усмивките и обноските на работното място. Просто образци!

Но откъснат ли се от верижката, както е станало в Сидни, се развилняват до свободата на нагличани. Ето - разкъсаха оковите на Евросъюза и КОВИД-ограниченията му и литнаха на воля чак до другия край на света да сеят заразата. Като рожби на конституционната монархия в далечния Сидни те се опитаха да конституират анархията. А нима у нас не го правят на лятос?

Като деца от люлката на демокрацията те са се чувствали свободни да бъдат безотговорни към околните. Изпитвали са гордост от свободата на непукизма към едно планетарно страдание, на безразсъдството към флирта с пандемията, на безхаберието към общественото здраве. За тях пропускането на един купон е нетърпимо посегателство върху правото им на безчинство и зловредност. Накрая - те на воля са се оставили на заразата и са застрашили собственото си здраве. Но това не омаловажава вината им, че са нагличани за останалите.