Нагла и груба измама

Прочетох извадка от бюлетина на Института за пазарна икономика, публикувана във в. "24 часа". Заглавието на материала бе "Митът за евтинията от "онова" време" с автор Николай Вълканов. Отдавна не бях чел такъв "букет" от нагли лъжи. Подзаглавието на статията бе "Сега покупателната способност е с поне 20% по-висока, отколкото във възхода на социализма". Изглежда, че митът за всеможещата пазарна икономика е загубил доста от своя пропаганден блясък, типичен за началото на 90-те на миналия век, та се прибягва до такива евтини трикове. В публикувания материал с автор Николай Вълканов са дадени за сравнение цените през 1912, 1925, 1972 и 2010 г. на четири продукта: свинско месо, мляко, сирене и хляб.

Висока покупателна способност...

Вижте разликата и огромните разминавания в данните, показани в "24 часа", и това, което е написано в Статистически годишник (СГ). Вземаме за пример цената на хляба. Според бюлетина на Института за пазарна икономика през 2010 г. с покупателната възможност на работната заплата човек може да си купи 558 кг хляб. Не е ясно защо авторът е посочил 1972 г. като "възход на социализма". За въпросната година той дава средна заплата от 130,92 лв. През 1989 г., точно преди "огромния крах на социализма", според такива като Николай Вълканов средната заплата е 295 лв. Сега да навлезем в "детайлите". През 2010 г. със средна заплата от 641,66 лв. човек би могъл да си купи в България 558 кг хляб. Според СГ-1991 г.(с. 153, табл. 29) покупателната възможност на промишлените работници през 1989 г. им позволява да си купят с една месечна заплата съответно: "хляб пшеничен I качество - 740 кг, хляб пшеничен II качество - 987 кг". Очевидна измама и заблуждаване на читателите.
Сега да се спрем на цифрите, които касаят млякото. Според бюлетина на Института за пазарна икономика през 2010 г. с покупателната способност на месечната работна заплата може да се купят 522 литра прясно мляко. Сега да видим какво казва статистиката по въпроса през 1989 г. Тогава промишленият работник е имал възможност да си купи с неговата заплата 822 литра прясно мляко. Ако някой не вярва, да прочете цитирания по-горе СГ-1991 г. и съответните страници!
За да не бъдем толкова ограничени само с два продукта - хляб и мляко, ще дам на любителите на статистиката още няколко цифри. През 1989 г. съгласно цените на дребно покупателната способност на промишлените работници с една месечна заплата е: сирене - 114 кг, яйца - 2277 бр., боб - 493 кг, ориз - 296 кг, лук - 987 кг, ябълки - 705 кг, картофи - 1345 кг, костюм мъжки вълнен - 3,2 бр., балтон-мъжки - 3,9 бр., обувки мъжки половинки - 14,7 чифта, обувки дамски половинки - 11,8 чифта, въглища каменни /на едро/ - 8,2 тона, ел.енергия - 9250 кВтч (!).
И понеже сега сме в ЕС е много модно да се сравняваме с останалите страни по света. Вижте къде сме били тогава и можете сами да прецените къде сме сега. През 1986 г. средното годишно потребление на мляко на човек е:
    - България - 194 л. В страните от Западна Европа е от 43 до 202 кг
    - Гърция - 57 кг
    - Турция - 15 кг
    - САЩ - 129 кг
    - Япония - 36 кг
Нали разбирате колко смешно звучи песента на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците?" И за да няма съмнения за цитираните по-горе цифри, съмняващите се да прочетат НСИ-България и светът в цифри-1990 г., стр. 53.
Да продължим със средното годишно потребление на месо на човек през 1986 г. в сравнителната му опция. И така:
    - България - 74 кг. В страните от Западна Европа е от 59 до 107 кг
    - Гърция - 78 кг
    - Турция - 27 кг
    - САЩ - 117 кг
    - Япония - 38 кг
Справка - НСИ-България и светът в цифри-1990 г., стр. 50.
По среднодневното потребление на калории в статистиката за 135 страни за 1987-1989 г. България заема пето място, по потребление на белтъчини - шесто място, по потребление на мазнини - 26 място, по потребление на алкохол - 12 място (НСИ-България и светът в числа-1992 г., стр. 30, 31, 32).
Накрая искам да цитирам Николай Вълканов, който към края на своята статия стига до извода: "Данните категорично оборват мита, че при социализма стандартът на живот е бил по-висок, отколкото днес, дори сравнявайки силните му години с период на криза и спадащи доходи, какъвто наблюдаваме днес." Според него през 2010 г. по отношение на хляба и млякото днес получаваме между 20 и 45% по-висока покупателна способност спрямо 1972 г. Николай Вълканов взема въпросната година като пикова, а аз ви предлагам да сравните цифрите с тези от 1989 г., когато положението в България е "ужасяващо" от икономическата гледна точка на траншоедите на Джордж Сорос в България.
Уважаеми читатели, икономиката работи с факти, с показатели, с анализи на фактите и процесите. В Република България не съществува официален писмен източник, документ, в който да се съдържат факти и показатели:
    - че в периода 1945-1989 г. икономиката на България е била неконкурентоспособна, неефективна и невъзходяща
    - че през 1989 г. България е била в икономическа криза.
Забележка: При написването на този материал съм ползвал книгата на Иван Кременски "България в Европа и света през ХХ век".