02 Май 2024четвъртък10:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мемоаристика

Надпяване с Коста

/ брой: 296

автор:Дума

visibility 778

Елена АЛЕКОВА е родена в с. Мугла, Смолянско. Автор е на 10 поетически книги, романа в стихове "Милена", книгите "Отвъд думите" (белетристика), "По невидимите магистрали (литературна критика), "Моята България" (публицистика).
Удостоена е с наградата "Николай Хайтов" - за есеистика (2007). От две години води заедно с поета Велин Георгиев вечери в Националния литературен салон "Старинният файтон".
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на учените в България.

Коста Андреев е един от късните ми приятели. И тъкмо докато тези дни прехвърлях в главата си откъслеците спомени за наши срещи и разговори, осъзнах значението на "късните" приятелства.
_ _ _

Години наред се познавахме с него само отдалече. Делникът не ни срещаше. Обстоятелства не ни сблъскваха. Присъствах от време на време на негови творчески вечери тук и там, на които само си кимахме като... родопчани. Тези вечери неизменно завършваха с родопска песен в изпълнение на самия Коста. Възхищавах му се, че пее. А и проумявах, че е истина това, дето народът казва: "Който пее, зло не мисли". Защото Коста не мислеше зло. Мислеше добро. Мислеше за съзидание, за градеж в епохата на разлом, на разруха, на безсърдечие и духовна изпосталялост.
Възхищавах се на Коста Андреев и за това, че след 10 ноемрви 1989 година не се обърна - за разлика от мнозина свои колеги - на сто и осемдесет градуса в политическите си пристрастия. Остана верен на идеалите, които бе изповядвал в младостта си. Не заламтя за високи постове и за много пари с цената на предателство. Не тръгна след високи обещания и кухи лъжи. Не взе да се доказва като мъченик на тоталитаризма, като таен дисидент, като прикрит гробокопач на оня строй...
Истинският писател не съди. Не присъди са неговите думи, а свидетелства за живот, който вече е минало, който вече го няма и няма да се повтори. Така и думите на Коста Андреев.
_ _ _

Минаха години. През 2003 г. кръговратите на сезони, дни, човешки взаимоотношения и съдби ни събраха с Коста Андреев в редакцията на в. "Тракия". Не бих казала, че се сближихме особено. Виждахме се на редакционните сбирки. Те се провеждаха два пъти в месеца, а в края им директорът на вестника Никола Инджов черпеше с хубава домашна ракия. И въпреки това с Коста разговаряхме повече служебно. По това време той ме помоли да прочета в ръкопис романа му "Есента на Първия", който впоследствие (2004 г.), излезе в КК "Труд". А през 2005-а предложи в ИК "Христо Ботев" новия си роман "Круша дивачка", който преди това също бях редактирала по негова молба.
В началото на март 2006-а се състоя премиерата на "Круша дивачка" в София прес. По-късно участвах в представянето на романа и в Харманли, и в Хасково. Бяха красиви, стилни вечери. Бих искала да разкажа за пътуването до Хасково, а още по-точно за раздялата на Коста Андреев с родния му дом в с. Малко Брягово.
Това вълшебно пътуване през юни 2006-а му го подари Костадин Карамитрев, председателят на СТДБ. Той дори ми бе споделил, че организира всичко това специално заради Коста - искал да го зарадва, може би ще е последното му пътуване по родните места и едва ли сам би си го позволил... В този жест на председателя на тракийците имаше нещо дълбоко благородно и човечно.
От родната къща на Коста в Малко Брягово не беше останало нищо, камъче дори. буренясала ливада, бунар... "Тука беше къщата... Тука беше плевникът.... Тука пояхме добитъка... Тука беше чешмата..." говори Коста и в очите му напират сълзи и радост от нахлулите спомени. По едно време легна на земята по корем с разперени ръце, сякаш че я прегърна и зарида...
После отидохме на гробището, където е погребан баща му. Запалихме свещ. Помълчахме. Беше Черешова задушница.
На обратния път се случи нещо, за което винаги си бях мечтала - с Коста Андреев, провокирани от Костадин Карамитрев, се надпявахме. Ама истинско надпяване - с часове. И, струва ми се, точно в тези часове Коста забрави за болестта и болката.
_ _ _
Откога Коста бе научил, че е болен, не знам. По време на нашето по-близко познанство вече бе наясно. Но аз дълго не приемах това. Не че физически не му личеше. Просто с поведението си той по никакъв начин не показваше, че е така. Не се вайкаше. Не се отчайваше. Въобще държанието му беше на човек, който знае какво иска от живота и накъде върви, без никаква предателска мисъл или издайническа емоция да го отклони от набелязаното.
Не знам какво е изпитвал насаме, сам със себе си. Не знам как се е държал сам пред себе си. Как се е примирявал с болестта, как е преодолявал страха, как е приемал неизбежното. Пред нас нищо от тази борба на човека със себе си не му личеше. Имаше мечти за съзидание. Споделяше ги.
Междувременно му предложих да бъде гост на Литературната гостоприемница в читалище "Д-р Петър Берон", която по онова време водех. Той се съгласи.
Гостуването му беше насрочено за 12 юни 2006 г. Но за съжаление Коста беше на легло и не можа да дойде. Въпреки това вечерта се състоя. Извиних го пред многобройната публика, препълнила салона. Говорихме за него и неговото творчество. Четохме откъси от "Круша дивачка". А после му се обадих, за да му кажа, че хората го обичат и че вечерта е била сърдечна и хубава.
_ _ _

 На 21 декември т.г. щеше да навърши 80 години. Журналист, който винаги беше на крачка пред събитието. Страстен публицист. Писател човеколюбец. Виден общественик. Полемист. Голям човек. Тракиец с широко, щедро сърце. Знаеше цената на истината и на това - как да я защитиш. Знаеше цената на илюзиите и на това - да ги загубиш. Знаеше цената на хляба. Знаеше цената на живота и на смъртта. Обичаше да пее. Ценеше красивото и го пазеше от злото. Притежаваше онази невероятна дарба да се радва не само на своите успехи, но и на чуждата сполука...
Да си спомним за него с обич.


 

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 331

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 419

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 402

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 357

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ