Надлъгване, подлъгване или...?

Преди година-две-три у нас засилено се заговори за шистов газ. Не особено ясното за широката публика понятие обаче скоро навлезе във всекидневна употреба. В разгара на икономическата криза, която, уви, се оказа световна и свирепа, и когато темата за диверсификация на енергоносителите стана особено актуална, агенция "Блумбърг" се позова на посланика на САЩ Джеймс Уорлик и съобщи, че американската нефтогазова компания "Шеврон" е поискала разрешение за търсенето на залежи от богати на газ шисти в Североизточна България. Новина, която зарадва някои политици, но българите в мнозинството си скочиха срещу тази идея. Та според господин Уорлик залежите от газови шисти в България се оценявали на 25 млрд. куб. м газ. Кратка справка показва, че при годишното потребление на газ в България от около 3,7 млрд. куб. м нашата страна очевидно ще стане почти напълно независима от традиционните доставчици на "синьо гориво" за доста дълъг период.
Сензационната новина постави още тогава един съществен въпрос - откъде господин посланикът разполага с тези, да ги наречем, конкретни данни. Последва разбираемо мълчание.
Новината, която вчера благодарение на агенциите достигна до очите и ушите на българската публика, поставя на дневен ред един далеч по-сериозен въпрос. Вашингтон е решил да затегне контрола върху добива на шистов газ. Нещо повече - правителството настоява фирмите да разкриват химията, използвана при фракинг (разбиване на скалите на голяма дълбочина с вода и химикали). Всъщност потвърждение на новината е и това, че президентът Обама обеща в своя реч миналата седмица, че правителството на САЩ ще разработи "пътна карта" за отговорно производство на природен газ и ще гарантира пълното въвеждане на нови правила, за да е ясно, че сондажите не застрашават околната среда. Новите мерки ще наложат на фирмите да обявяват химикалите, с които разбиват скалите, и да гарантират, че отработената вода няма да изтече в околната среда. Според редица анализатори авторите на проектозакон, разработен от вътрешното министерство на САЩ, неминуемо се вслушват в обществените настроения.
Само преди броени дни държавният секретар на САЩ г-жа Хилари Клинтън дойде в София за няколко часа, в които се запозна с чинно строените най-отговорни фактори в нашата замръзнала от студ страна и успя в присъщия за такива личности делови тон да обсъди май почти всички проблеми на българското общество. Какви точно проблеми - остава да гадаем, но един от тях - нежеланието на обществеността някой да добива тук газ от шисти, бе обяснен с огромната загриженост на американското правителство за нашия интерес и нашата околна среда.
Куражът на българския премиер и на почти целокупното парламентарно войнство да наложи "шистов" мораториум бе оценен от г-жа Клинтън по достойнство. Тя просто обяви съвсем легално, че ще изпрати в много кръс срок забележителен американски експерт по евразийската енергетика, който да оцени ситуацията и да даде съответните указания как такова производство да не плаши повече нашего брата.
Нека си припомним, че неотдавна щатите Ню Йорк и Тексас успяха да спрат на своя територия добива на газ от шисти чрез фракинг. Явно госпожа Клинтън е била твърде настоятелна в монолога си с българските лидери и членове на кабинета най-малкото в това, че "Шеврон" трябва да стъпи открито в България. Това май не прилича на политическо лобиране. Това повече прилича на приятелска "заповед". А "шистовият" експерт навярно вече пътува - стига снежната стихия да не го е задържала премръзнал на някоя аерогара.