Надграждане, а не дестабилизация

В последните седмици се проведе масирана атака, която целеше да разбие българската банкова система. Задкулисно разработен сценарий на олигархически и икономически групировки откровено направи опити за сриване на финансовата стабилност на страната и оттам - сриване на валутния борд. Само че някой си прави криво сметката, защото в днешно време, когато страната е част от обединена Европа, където регулациите и правилата са строги и регламентирани, това означава бъдеща финансова изолация и гръцки сценарии за страната ни. А това вече е заплаха за националната сигурност. И, ако политиците наистина мислят за България като страна на Европейския съюз, е необходима воля да се стопират с всички възможни законови и силови ресурси тези опити за дестабилизация, като се накажат виновните за това с цялата строгост на закона.
До голяма степен върху опитите за дестабилизация на финансовата ни система влияние оказва и некомпетентността на част от управленския ни финансов и банков "елит". Много от ключовите фигури в някои от най-важните държавни финансови институции са "професионалисти" далеч от понятието за компетентност в сферата на преките им задължения, но удобни фигуранти. Те са поставени там като обикновени пионки без право на собствено мнение. Тяхната задача е да не казват "НЕ", когато това е необходимо - макар да е в полза на държавните интереси - или да реализират личните интереси на този или онзи олигарх или икономическа групировка.
Затова повече от задължително е политиците ни да продължат действията си в посока на запазване на валутния борд, тъй като той се явява стабилен гарант както на доверието към финансовата система у нас, така и като форма на изравняване на пропорциите в ценовата политика между нашата страна и страните от Европейската общност. Това е единственият начин избирателите да възстановят усещането, че имат държава, на която й пука за тях. Определено валутният борд съдейства за поддържане на позитивно отношение на потенциалните инвеститори към икономическата ситуация в страната в по-дългосрочен аспект. Оттам и доверието към държавата като цяло и към държавните ни институции в частност трябва да остане стабилно. При ликвидация на валутния борд така наречените валутни спекуланти отново ще атакуват лева, а той едва ли е в състояние да издържи втори силен трус като този през 90-те години на миналия век.
Очакванията на обикновения човек към изпълнителната власт са за по-висока ефективност при борбата с финансовите престъпления и опитите да се контролира държавата чрез контрол върху финансовата система. За разлика от западноевропейските фирми, българските предприемачи нито имат опит, нито достатъчна информация, за да се ориентират в сложна пазарна среда. А българският пазар е наистина сложен поради:
. пълен колапс на вътрешното потребление
. силна конкуренция от европейски производители
. неблагоприятни ценови условия поради надценения лев
. силно картелиран пазар от олигархични и други фирми с политическа протекция.
Никак не е трудно дори не особено информиран човек в съвременния свят да констатира, че заигравайки се с корпоративни интереси, политическите партии, парламент, правителство, президент не обслужват приоритетно класовите и политическите интереси на тези, които са ги избрали. Това превръща самата политика в корпоративен придатък, като част от нейния собствен антагонизъм, защото превръща обществото и индивидите, от които то е съставено, в корпоративни играчки на някакъв абстрактен, незнайно къде намиращ се и поради това абсолютно защитен индивид. За националните правителства е отредена единствената роля да колекционират недоволството на масите и да играят ролята на бушони в тази игра.
В тази връзка, без да претендирам, че е изчерпателно, изразявам личното си мнение, че днешната съвременна криза на управлението и държавността в България са естествен резултат от много десетилетия, в които само се е разграбвало натрупаното в предишни периоди на развитие на страната ни, без да се мисли за бъдещо надграждане и стабилизиране на икономиката. Искам да се надявам, че българските политици ще разберат най-после какво означава  финансова стабилност, банкова консолидация, политически съюз. Повод за такъв оптимизъм ми дава обстоятелството, че българската икономика много дълго време е била подтискана. Ако малко се отпусне мъртвата хватка, оцелелите предприятия бързо ще се съживят и ще й дадат необходимия тласък за ново възраждане.