Надеждата умира последна, нали?

На фона на потъналата в гражданска война Сирия, отново размирния Тунис, политическата криза и нестихващи протести в Кайро, нерешения въпрос с ядрения арсенал на Иран, кюрдските стремления в Северна Сирия и т.н., някак странни на пръв поглед изглеждат амбициите на американския държавен секретар Джон Кери да постави на дневен ред въпроса за израелско-палестинския конфликт. Пет години мирният преговорен процес между Израел и Палестина е замразен, а десетилетия продължава търсенето на изход от създалата се ситуация, и то най-вече под международен натиск. Някои коментатори смятат, че преговорите по конфликта са един от ключовете за поставяне на начало на стабилност в Близкия изток, особено след т.нар. "Арабска пролет". Затова настояват да се даде шанс за постигане на успех на преговорите между Ципи Ливни, министър на правосъдието на Израел, и Саеб Еракат, главен палестински преговарящ, които се водят в Държавния департамент, Вашингтон, под егидата на Джон Кери. Скептиците обаче са повече и дори държавният секретар Кери не скрива съмненията, които подхранват ниските очаквания от започналия отново мирен преговорен процес.
Много дълго време думите са били повече от конкретните дела или поне стъпките в положителна посока. Никой сериозен експерт не смята, че този процес е лесен, напротив. Но и никой не посочва друга алтернатива за разумен компромис, независимо от съществуващите големи различия в позициите на страните. Не случайно бившият шеф на израелските тайни служби (Шин Бет) Ювал Дискин казва, че "Израел или трябва да поощрява мира, или да поеме риска да стане малцинство в региона". Както и "в такава ситуация ще бъдем принудени или да анексираме територията, или да дадем на палестинците равни права тук. В друг случай бихме били страна на апартейда".
Явно си струва да се даде шанс на преговорите, защото едва ли израелци и палестинци искат да продължават да живеят в такава ситуация. Както е убеден и Джон Кери - "нямаме много време да постигнем целта си чрез споразумение за двудържавно решение, друга алтернатива няма" - т.е. два народа в две държави е единственият начин за прекратяване на конфликта.
След първите срещи във Вашингтон между двете преговарящи групи се говори за "положителна атмосфера", но и за продължителност на преговорите "поне 9 месеца" с "много риск и малко надежда", което поставя САЩ в деликатната ситуация да търси на всяка цена постигане на споразумение. Споразумение, което да включва проблемите с границите и сигурността и да не се поставя въпросът за Ерусалим и бежанците в задънена улица.
Знае се, че основно предизвикателство и едно от основните условия на палестинците е наличието на еврейски селища на Западния бряг, където еврейското население се е увеличило с 20 процента. Смята се, че в Западния бряг живеят около 360 хил. евреи и още 300 хил. са в Източен Ерусалим, който палестинците искат за своя столица в държавата Палестина. Трудно може да се намери компромисно решение за Западния бряг, защото евреите са построили там не само домове, но и молове, университет, музеи и културно-исторически обекти, всякакви сгради с различна обществено-социална дейност. Сякаш за вечни времена. А палестинците смятат този Западен бряг за основа на бъдещата им държава. Не се споменава за размяна на територии на този етап на преговорите, но и информации за разговорите в конкретика липсват по взаимна договореност. Не бива да се забравя, че голяма част от водещите политици в Тел Авив, в това число и дясната "Еврейски дом", подкрепят заселническата политика на премиера Бенямин Нетаняху. Сега обаче те са принудени да го "оставят да действа", като подчертават, че мирните преговори с палестинците може и да са в интерес на Израел, но "няма да излезе нищо, защото различията са твърде големи".
Други под сурдинка споделят, че това може и да е тактически ход на Нетаняху, за да се отговори на международния натиск. Вода в мелницата за ислямисткото движение "Хамас", което контролира Ивицата Газа и се противопоставя на предприетите стъпки от страна на президента Махмуд Абас, управляващ в Западния бряг, за трайно решаване на палестинския въпрос чрез утвърждаване на палестинска държава.
"Хамас" все още говори за разрушаване на Израел, както казва и новият президент на Иран Хасан Рохани - "Израел е рана", докато старият, Махмуд Ахмадинеджад, е сигурен, че "Израел няма място в този район". Подкрепата на Иран за палестинците не подлежи на коментар, но може би симпатиите са насочени предимно към "Хамас", който определено е убеден, че "и тези преговори ще се провалят, както през последните 20 години, и за нещастие единственият печеливш от това е израелската окупация, която прикрива престъпленията си зад преговорите".
Както се казва, Джон Кери е оптимист и усилията му за стартиране на мирните преговори се приветстват от света, в това число и от Китай, но палестинците искат мирен процес, "който да не е заместител на мира и да доведе до реален резултат". Точно това поставя Джон Кери в деликатна ситуация предвид нестабилната ситуация не само в Палестина, но и в целия Близък изток.
На практика политико-икономическите сценарии бързо менят посоката, често има връщане назад, а недоволството на хората нараства, защото просто мир няма. От десетилетия. Може би затова и в Израел, а и някои палестинци, говорят за една-единствена двунационална държава, което от своя страна засилва страховете от апартейд  и голямо арабско мнозинство. А Балканите са пример до какво водят такива ситуации.
Някои предполагат, че Нетаняху може да предприеме в крайна сметка едностранни действия с цел спасяване на Израел, като се оттегли до разделителната линия от Западния бряг и така се избягва необходимостта да се решат въпросите за бежанците и столицата Ерусалим. Съпротивата е неминуема, особено сред заселниците, както и международните реации с осъждащ тон.
Засега обаче това са само варианти, които се дискутират от експерти. Мирните преговори току-що са започнали и надеждата умира последна, нали? Все пак израелското правителство подкрепи в аванс дипломатическия процес и с жест като този за освобождаването на палестински затворници. Което си е голяма крачка, за да се стигне до преговори. А Европейската комисия на 19 юли т. г. публикува "Насоки относно допустимостта на израелските субекти и техните дейности в териториите, окупирани от Израел след юни 1967 г., до безвъзмездни средства, награди и финансови инструменти, финансирани от ЕС от 2014 година нататък", т.е. подчертава се колко важно е прилагането на споразуменията с Израел да се ограничава само на територията на страната, призната от Европейския съюз. Ние сме член на Евросъюза и за нас спор по този въпрос няма. Споровете са на масата на преговорите във Вашингтон и сдържаният оптимизъм няма да навреди.
Дори и вътрешните гласове да са в друга посока.