Над 80% от работодателите са със средно или по-ниско образование

Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това каза доц. Серафим Петров, старши експерт в Българската стопанска камара (БСК), на конференция във Варна вчера, предаде "Фокус". Изследването е направено от БСК и буди сериозни притеснения. В страната има около 300 000 активно действащи фирми, като 80% от собствениците им са с ниско образование, което е много тревожно. "Притеснително е, защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари", заяви доц. Петров. Друга причина е фактът, че българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече. Неведнъж са били водени разговори с представителите на бизнеса какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им. Не само че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос, категоричен бе експертът от БСК. Наред с това Серафим Петров посочи и още една негативна тенденция - липсата на желание у студентите да се образоват. Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват. Работодателите искат студентите да заплащат стажовете си при тях. Колкото и да ви е странно, собствениците на фирми искат студентите да им плащат за това, че ще им работят, заяви експертът. Това е и една от причините младите хора да изпитват такова сериозно затруднение с намирането на работа, след като завършат висше образование. Освен това Петров обясни, че редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%, като даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят перфектно по два чужди езика, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта да не надхвърля 25-26 години. Това е и една от причините младите да търсят препитание и поле за изява в чужбина. Според специалиста обаче заради кризата и  намирането на работа в чужбина се оказва нелека задача. Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина поради това, че са останали разочаровани от работата там и условията, които са им предложили. Тази бройка обаче не е много голяма и все още в страната на дневен ред стои проблемът с изтичането на кадри от сферата на здравеопазването например. Той заяви, че със сините карти много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но този интерес е породен единствено от това, че след като са получили веднъж документа, могат да заминат в която и да е държава на ЕС. Ние ще сме трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези в ЕС, категоричен бе специалистът. 


Наемат програмисти и инженери от Индия и Иран

Български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън Европейския съюз, съобщи днес във Варна Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. Тя участва в дискусия, организирана от Българската стопанска камара (БСК), за възможностите за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската синя карта, предаде БТА.
Само през втората половина на миналата година са издадени 7 сини карти, уточни Димитрова. По думите й са назначени специалисти от Индия, Русия, Иран, ЮАР. От началото на тази година работодатели са заявили още 5 сини карти.
Изискването при назначаване на чужди специалисти е да получават заплата поне един път и половина по-висока от средната за страната, посочи Димитрова. По думите й, издадената синя карта урежда правата не само на служителя, но и на семейството му. Синята карта е валидна само за висококвалифицирани специалисти, посочи Бранимир Ханджиев, главен директор в БСК.