Над 1.6 млн. българи живеят под прага на бедността

В края на септември на един български гражданин са му били нужни 562,61 лв. месечнo, за да преживява прилично. Това показват данните на КНСБ за издръжката на живота, които съобщи президентът на синдиката Пламен Димитров. Само 3 месеца по-рано бяха достатъчни 547,20 лв., а за септември 2011 г. - 531,04 лв. В сравнениe със септември 2009 г. издръжката на живот за един човек се е увеличила с 84,28 лв. Месечният доход на 4-членно семейство (2 възрастни + 2 деца) би трябвало да е 2250 лв., за да се храни и да посреща разходите на домакинството, да ползва медицински и образователни услуги, да се облича и по възможност да се развлича.
На годишна база средното поскъпване на храните отбелязва ръст от 6,4%, а само за тримесечието - от 3,4%. Неефективен се оказа опитът на правителството за "замразяване" на цените на 10 основни хранителни стоки - предприетата мярка имаше по-скоро популистки характер за проява на социална отговорност към бедните домакинства, коментират от синдиката. През изминалото лято са поскъпнали дори плодовете и зеленчуците, които в други години поевтиняваха. Българинът е плащал повече и за издръжката на жилището си (с над 4%), и за тока, увеличили са се и транспортните му раходи (с 3.6% спрямо предходното тримесечие и с 6.3% на годишна база). Рязък скок има на семестриалните такси - с 24.1% за държавните университети и с 22,5% за държавните колежи.
Границата на бедност вече е 213,61 лв. за човек. Става въпрос за общата стойност на 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, които са поскъпнали с 4,2% спрямо предходното тримесечие. С доход до 214 лв. на човек живеят около 23% от домакинствата в страната - тоест всяко пето семейство е под прага на бедност. С общ доход на човек от домакинството до 290 лв. (минималната заплата) са 50% от домакинствата в страната. В около 16% от домакинствата доходът на човек е над 562,61 лв.
Инфлацията оказва съществено влияние върху спестяванията на хората, независимо дали те са под формата на депозит или под друга форма. Лихвите по депозити не успяват да покрият инфлацията, която реално "изяжда" покупателната стойност на спестяванията. "На този фон крайно неуместни са намеренията на правителството за данък върху лихвите по депозита", коментират от КНСБ и цитират данните на БНБ, според които общият брой на депозитите е 12,262 млн., като 75.5% от тях са до 1000 лв. Темпът на намаление на броя на депозити в тази група е по-силно изразен, категорични са експертите от КНСБ. В тази категория депозити са и дебитните карти за превод на заплати, пенсии, обезщетения за майки за гледане на дете и др. Относителният дял на депозити в размер над 1000 до 5000 лв. е 14.1%. Ако през второто тримесечие на 2011 г. българинът средно е теглил по 20,8 лв. от спестяванията си, то през т.г. е теглил по 32 лв. Успоредно с това относителният дял на вноските намалява: през второто тримесечие на 2011 г. средно е внасял по 13,7 лв., а през т.г. 18,6 лв.