Над 1 милион пълнолетни у нас не работят

Макар пазарът на труда у нас да се съвзема от КОВИД-кризата, все още над 1 милион души в трудоспособна възраст не работят. Това стана ясно при представянето на финален доклад за активиране на неактивното население в България и постигнатите резултати по партньорски проект на Агенцията по заетостта, изпълняван съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От данните, които представи Стефано Скарпета, директор на дирекция "Заетост и социална въпроси" в ОИСР, става ясно, че около 170 хил. млади на 15-29 г. нито работят, нито учат. Не работят и около 350 хил. души от етническите малцинства. Без трудов ангажимент са и 290 хил. души, които се грижат за възрастен или болен член на семейството. Без работа са и 190 хил. души с някаква степен на увреждане, както и около 340 хил. на възраст 55-69 г. 

Отчетено е, че въпреки пандемията от КОВИД-19 нивата на заетост са нараснали от под 60% сред 15-64-годишните преди 10 години до 68,5% в края на 2021 г. Въпреки това са необходими още усилия за подпомагане на хората, които са без работа, да намерят трудов ангажимент, особено в контекста на застаряването на населението и непрекъснатия недостиг на работна ръка.

Целта на проекта е максимално достигане до неактивните и разработване на нови мерки и услуги, търсене на иновативни решения за активна трудова заетост и професионално бъдеще, посочи изпълнителният директор на АЗ Смилен Вълов. Въпреки че България е с най-ниското ниво на безработица, регистрираме и значителен недостиг на работна ръка, поради което активирането на неактивните е важно, а модернизацията на услугите ще повиши процентите на заетост сред всички групи от населението. 

Неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда, категоричен е министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков. Той обяви, че предстоят законодателни промени, сред които и реформа в ТЕЛК, чиято цел е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Предвиждат се и промени в Закона за насърчаване на заетостта с цел по-лесна регистрация в бюрата по труда, както и максимално ползване на електронни услуги. По отношение на групата със семейни ангажименти се мисли за транспониране на европейската директива за съвместяване на личния и професионалния живот. Гьоков е категоричен, че хората трябва да бъдат подкрепяни с адекватни обезщетения, но и да има мерки за подходяща заетост и обучения, съобразени с индивидуалните нужди, които ще ги върнат на пазара на труда. 

В България 50% от младите, които нито работят, нито учат, както и 20% от ромското население не са обхванати от АЗ, посочи шефът на Главна дирекция "Подкрепа на структурната реформа" в ЕК Мартин Нава. Той подчерта, че това са сериозни проценти предвид посрещането на бежанци и интеграцията им на пазара на труда и в образователната система. 

По данни на АЗ към 31 януари в страната са регистрирани 7217 безработни до 24 г., като 1133 от тях са с работническа професия, 1143 са специалисти, а 4914 са без специалност. В бюрата по труда са регистрирани 17 404 безработни до 29 г., като 10 620 от тях са без специалност. Сравнението с януари 2021 г. показва, че безработните до 24 г. тогава са били 10 489, а младите до 29 г. без трудов ангажимент - 26 283.