Темата днес
Начало или край на дигиталното номадство?
Или кого ползват промените в Кодекса на труда за работенето от разстояние?
/ брой: 186
Поне от десетилетие мнозина чужденци работят за многонацrонални компании от току-що купената си къщичка в българско село, отдалечено от градския шум и мръсотия. В наши дни дигитализацията го позволява.
Традиционно повече са жените, които работят от вкъщи.
Мерките за противодействие на коронавируса ускориха прехода към онлайн работа, като делът на европейците, които обикновено работят не от офиса, се увеличи от 3,2% през 2019 г. на 10,8% през 2020 г., сочат данни на Евростат. Според европейски експерти по пазара на труда, малко вероятно е това да се върне към нивата отпреди пандемията.
Но освен премахването на пътуванията до работното място, как това промени начина, по който работим? За самонаетите навярно проблемите са по-малко, но дали и с наетите служители е така? Налагат ли се промени в трудовото законодателство, за да бъдат защитени правата на работниците? Брои ли се за трудова злополуката по време на работа от разстояние, но работодателят не знае къде точно е мястото на работа в дадения момент?
Когато става дума за трансгранична дигитална работа, къде плаща данъци работникът? А работодателят? Според законите на коя държава се осигурява служителят? И изобщо - каква е цената на дигиталното номадство?
Отчасти има работни места в сектори, благоприятстващи дистанционната работа. Но не само естеството на работа бе причина за слабото разпространение на работата от разстояние преди КОВИД-19. Има и
регионални и културни различия
Например през 2019 г. дистанционната работа бе по-разпространена в северноевропейските страни. В Южна Европа много работни места все още са създадени по по-традиционен начин. Според някои европейски източници традиционната (недистанционна) работа в чужбина е извършвана от 1,5 млн. европейци през 2019 г. Експерти смятат, че докато традиционната трансгранична работа е по-малко от 1% от заетостта в ЕС, потенциалът за дистанционна е много по-голям.
В съзнанието на мнозина българи работенето от разстояние/вкъщи си остана възможност в работно време между задачите да се точат баници и забърква мусака, но за други "спестените" 1-2 часа пътуване до и от офиса и до ден днешен са "изяждани" от допълнителни задачи, за изпълнението на които си отнемат от свободното извънработно време.
Години преди пандемията българските синдикати предупреждаваха за евентуалните рискове за служители, работещи от разстояние, че е възможно
хората да работят по-дълго и да правят по-малко почивки
обясняваха колко е важно например служебният телeфон да се изключва след установеното работно време и пр. В началото на пандемията българските синдикати отново многократно предупредиха работниците и служителите за вероятността да бъдат ангажирани от работодателите по-дълго, от установеното в трудовия договор, тъй като е по-трудно да се следи работното време.
Днес
дистанционната работа вече е тук
но, за да остане, необходимо е да се подобри подкрепящата правна рамка за хората с традиционни трудови договори, за да се премахнат бариерите. А работенето не от офиса не е равнозначно на свободна професия, тъй като работникът си има трудов договор с работодателя. Дистанционната работа не изключва (а напротив) регламентирането на работно време, работно място, почивки, платени отпуски, болнични, трудово възнаграждение и пр. Гъвкавото работно време не означава пренебрегване на правилата, на часовете за работа и почивка или изпълнението на задачите в срок.
Какво е място на работа?
Място за работа е "седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата". (Чл.66, ал.3 от КТ). Посочването му задължителен атрибут от трудовия договор.
Какво е работно място?
Работното място е "помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието". (КТ - параграф 1, т.4 от допълнителните разпоредби).
В България
У нас работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда от 2011 г. като резултат от двустранното споразумение между всички български национално представителни организации на работниците и служители и на работодателите. Така в КТ са въведени изискванията на Европейското автономно рамково споразумение от 2002 г. за работа от разстояние.
Макар България да е от страните в ЕС с най-малко разпространение на работата от разстояние, по време на първите две години от пандемията от КОВИД-19 то се увеличи с 40% в сравнение с предходни години.
...............
От август м.г. с измененията и допълненията на чл. 167б от КТ се гарантира право на служителя да получи мотивиран писмен отговор от работодателя, когато писмено поиска изменение на трудовото правоотношение с цел съвместяване на личния и професионалния живот, но работодателят не приеме направеното от служителя предложение. Нормативно са определени случаите, при които служителят има право да предложи на работодателя изменение на трудовото правоотношение за определен период. Предвидено е, че предложението може да се отнася до продължителността и разпределението на работното време, преминаване към работа от разстояние, както и до изменения на други условия, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. Но от това право могат да се ползват само служители, които са родители
(осиновители) на дете до 8 г., както и грижещите се поради сериозни медицински причини за родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на съпруг или други роднини по права линия.
За останалите работещи от разстояние има доста неясноти.
Дали предложените от Министерския съвет промени в трудовото законодателство ще изчистят тези неясноти, очевидно все още се спори.
В Европа се увеличават дистанционните и хибридните работници
Данните на Евростат от средата на 2021 г. сочат, че и преди принудителната работа от вкъщи по време на пандемията, Финландия оглавява списъка на държавите членки на ЕС за онлайн работа. И през 2020 г. първенецът е Финландия, където 25,1% от заетите обикновено работят от вкъщи, следвана от Люксембург (23,1%) и Ирландия (21,5%). На другия полюс за 2020 г. са България (1,2%), Румъния (2,5%), Хърватия (3,1%), Унгария (3,6%).
В началото на 2023 г. Remote - глобална компания за HR решения, вече бе начертала нарастването на дистанционната работа в Евросъюза от началото на пандемията през 2020 г. до края на 2022 г. Проучването показа, че средно в ЕС 30% от работниците редовно са работили от вкъщи през миналата година - или напълно дистанционно, или в хибриден модел. Remote прогнозира, че близо 10% повече работници ще работят от разстояние през тази година в Нидерландия, което ще доведе до общо 73,5%, а делът на дистанционните или хибридните работници в Люксембург ще нарасне до 60,6%, в Швеция до 56,4%.
Миналото лято холандският парламент одобри законодателство за установяване на работата от вкъщи като законно право, което прави страната една от първите, предоставили гъвкавост на дистанционната работа със закон. С новото законодателство работодателите трябва да разглеждат исканията за дистанционна работа и да посочват причина за отказ.
ТАБЛИЦА-1 - Източник: Евростат
Омбудсманът:
Да бъдат преосмислени предложените текстове за осигуряване на безопасност при работа
Омбудсманът проф. Диана Ковачева е категорична, че трябва да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн.
Според нея с промените се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците. Например да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от тях работно място, в което ще работят онлайн. Тя е категорична, че според действащото законодателство осигуряването на тези условия е задължение на работодателя, включително когато работното място е в дома на работника, като носи отговорност при неспазване на това свое задължение. Омбудсманът посочва, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника.
Ковачева подкрепя въвеждането в трудовото законодателство на т.нар. право на изключване на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки.
КНСБ подкрепя промените
Промените в проекта за изменение на КТ са определени от синдиката като навременни и необходими.
От КНСБ са категорични, че "определянето на място на работа, най-малкото по отношение на това дали същото е на територията на България или извън нея, има важно практическо значение, особено ако работата се извършва от чужбина и то за продължителни периоди от време. Именно предложението да се договори мястото на работа, ако е различно от седалище на работодателя, означава на практика свобода да се договори различно място, от където да се извършва работата от разстояние. От друга страна, ако работата от разстояние се осъществява на територията на България, като седалището на фирмата е в София-град, а работата от разстояние преимуществено ще се извършва от апартамент или вила във Варна, например, това трябва да бъде записано в индивидуалния трудов договор. С тази промяна се дава по-голяма свобода за двете страни и се гарантира стабилност за работодателя къде може да търси своя работник и как да изисква от него правилна експлоатация на техниката и изпълнение на трудовите задължения от това място. С новото предложение в КТ се прави и
промяна на термина "работно място при работа от разстояние"
Ще се разбира не като целия дом на работника, а определено "място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата". Ако в дома работникът е избрал да работи от хола си, това ще е работното място, което трябва технически да бъде осигурено и обезопасено, така че в това помещение работодателят или инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки. Така
отпада и неяснотата
ако в дома, докато работим от разстояние, се случи злополука, дали тя ще бъде трудова или битова. Ако злополуката се е случила в помещението, определено като работното място в работното време, то тя без съмнение ще се определи като трудова с произтичащите от това последици. Това е и съвършено нов момент в промените, защото вече ще може да се установява наличие на трудови злополука при работа от разстояние.
Предложените текстове относно "работното място" при работа от разстояние са насочени към защита на интересите и на двете страни по правоотношението. За работника те предоставят възможността да избере подходящо помещение за работно място срещу задължението да предостави на работодателя информация за характеристиките на осигуреното работно място. За работодателя се създават необходимите гаранции във връзка с обстоятелството, че той носи отговорността за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и във връзка с осъществяването на нужния контрол.
Създават се предпоставки и възможности за гъвкаво отчитане на положения труд и работното време, вкл. чрез използване на съвременните информационни и комуникационни технологии.
Промените предполагат, че по този начин работниците и служителите ще са запознати с установените механизми за контрол и обема на информацията, която техният работодател събира и обработва, както и за начина на вземане на автоматизирани решения, свързани с възлагането, отчитането и контрола на работата. Необходимата информация следва да се предоставя на работниците и служителите в писмен вид.
В КТ за първи път се регламентира правото на работника или служителя да поиска преразглеждане на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му".
(Публикувани са части от становището на КНСБ)
Георги Гьоков: Създава се по-голяма сигурност в отношенията работник-работодател
По-приложима е гаранцията за безопасни и здравословни условия на труд за работника, казва депутатът от БСП и член на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика
Интервю на Аида Паникян
- Г-н Гьоков, какво е новото в проекта на Министерския съвет за изменение на КТ?
- Предлага се усъвършенстване на нормативната уредба, която урежда работата от разстояние. Основната цел е да се регулират отношенията, когато се работи дистанционно и да се даде сигурност и гъвкавост, в това число да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд, отчитане и заплащане на труда, както и контрол на работното време и работното място, на отпуските. Всичко това са основни елементи на един трудов договор. Проектът предвижда да се договарят и мястото на работата при дистанционна работа, и периодичността, през която ще се работи от разстояние, и работно място извън помещението, предоставено от работодателя. Договарянето на място на работа, различно от предоставяното от работодателя, откъдето да се извършва работата от разстояние, означава не ограничаване, а по-голяма свобода и гъвкавост.
За такава регулация се работи отдавна. Работата от разстояние е въведена в Кодекса на труда още през 2011 г., но след наложените от пандемията "необичайни" условия за работа това стана особено актуално и наложително. Новата технологична революция и свързаното с нея сериозно развитие на икономиката, налагат все по-голяма значимост на работата от разстояние и необходимост от промени в действащото законодателство. И сега, след пандемията,
в България работещите от дистанция са едва около 10%
което не кореспондира с развитието на съвременните технологии.
Нещо много важно: с проекта се постига практически по-приложима гаранция за безопасни и здравословни условия на труд за работника.
Вече при злополука в определеното като работното място за дистанционна работа, в работното време, тя ще се определя като трудова с всички произтичащите от това последици и права. Това до момента бе невъзможно.
- Има и опасения, че предложените промени ще затруднят работата от разстояние. Какво е Вашето мнение?
- Да, чуха се мнения, че няма да се постигне по-голяма гъвкавост. Но едва ли са основателни тези критики. С уговарянето в трудовия договор на конкретно място на работа при дистанционната работа се създава по-голяма сигурност в отношенията работник-работодател. Така няма да има възможност никоя от страните да промени уговорените условия и в голяма степен ще се гарантира контрол по изпълнението и на безопасните и здравословни условия на труд.
Създава се възможност служителят да избира подходящо помещение за работно място, в същото време се задължава да предостави на работодателя си информация за характеристиките на това работно място. За работодателя се създават необходимите гаранции във връзка с обстоятелството, че той носи отговорност за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и при осъществяването на нужния контрол.
Дава се възможност положеният труд и работното време да се отчитат чрез ползване на съвременни комуникационни и информационни технологии. Задължението на работодателя да предоставя на
наетите в писмен вид информация за събираните данни във връзка с работата, които засягат правата му, също трябва да се отчете като
положителна страна в предложенията. Предвидена е възможност работникът (в случай, че работи дистанционно) да не е длъжен да поддържа комуникация по електронен път с работодателя си по време на предвидените в КТ почивки, с което се постига в по-голяма степен така мечтания баланс между личния и професионалния живот.
Според мен, все пак притеснения може да има от последствията, които биха възникнали, когато по-продължителната дистанционна работа се смесва с личния и семеен живот: как това би се отразило на физическото или по-скоро на психичното здраве на тези служители.
- Какви недостатъци има законопроектът?
- Може би недостатък е, че голяма част от новото трудово право се простира само върху работещите дистанционно, които ползват в работата си основно информационно-комуникационни технологии, за да извършват тази работата.
Определено недостатък е, че това право се простира само върху работещите по трудово правоотношение, чиито трудови права се уреждат от КТ.
Въпреки тези критики и въпреки че окончателният вариант на проекта още не е внесен в Народното събрание, смятам, че постигнатият
консенсус след сериозно обсъждане и работа в тристранен формат с участието на национално представителните организации на работодателите и синдикатите по такъв основен въпрос от трудовото законодателство не е за пренебрегване.