11 Юли 2020събота20:56 ч.

"Набуко" - фантомът от операта

Любимият газопровод на САЩ затъва все повече в ресурсни и финансови проблеми

/ брой: 31

автор:Георги Георгиев

visibility 1533

"Набуко" е точно този рядък случай, в който солистите от хора на сцената трябва да изглеждат не като индивидуалности, а като единен организъм, единна сила, символ на религиозна вяра.

Из рецензия на "Российская газета" за операта "Набуко", поставена в Мариинския театър в Петербург

Европейските срещи на върха, на които се обсъждат стратегическите проблеми пред континента и пътищата за тяхното решаване, заприличват все повече на църковно-теологически събори, отколкото практически мероприятия. Лозунгът "Дайте да дадем" е нещо като задължителното "Амин" в края на молитвата, а принципът на Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече" се е превърнал в "Символ, верую" за еврократите и адептите им от националните правителства.
Последното подобно мероприятие, провело се на 4 февруари в Брюксел и посветено на бъдещата енергийна стратегия на ЕС, е нагледен пример за това сравнение. Евросъюзът си постави изключително мащабната задача до 2014 г. всички държави-членки да имат поне по два източника за снабдяване с газ и електричество, да бъде създадено общо пространство с достъпни цени на електроенергията от Дания до България, европейските страни да бъдат свързани с газови и електрически връзки, за да могат да прехвърлят енергия помежду си, и освен това да бъде ограничена суровинната зависимост на ЕС не само от Русия, но и от близкоизточните страни. И всичко това по първоначални сметки на стойност от 1 000 000 000 000 (един трилион) евро. Сума, която никой в Стария свят няма, и както показва икономическата криза, скоро няма и да има. Бихме могли да спрем и дотук, защото без пари нищо в съвременния свят не се върши, но така или иначе форумът стана пореден повод за разтягането на една от любимите дъвки на загрижените за енергийната безопасност на ЕС политици - проекта за газопровода "Набуко". Проект, който пряко ни засяга, защото освен че ще мине през наша територия, в петък разбрахме, че България била един от "моторите" на "Набуко". Думите са на министър-председателя Бойко Борисов, но колкото и да е странно, този път премиерът не е далеч от истината. По думите на Борисов три били държавите, които в момента движат проекта - България, Турция и Великобритания. Интересното е, че от тази троица само нашата държава е кръвно заинтересована от него и в същото време е член на ЕС. Турция си прави сметки да препродава газа от "Набуко" на европейците и да не бъде обикновен транзитьор, а Великобритания няма никакво отношение към проекта, но вероятно се е обадила на форума, защото партньорите им от САЩ не са членове на съюза.
Съмненията, че има проблеми около подкрепата за проекта, битуват отдавна сред европейските политици, но много странно - за пръв път бяха озвучени публично точно в навечерието на срещата и не от кого да е от, а от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. В интервю за австрийския вестник "Ди Пресе", публикувано на 3 февруари, Йотингер призова участниците в проекта "Набуко" да "проявят смелост" и да не се отказват от идеята за газопровод на стойност 7,9 млрд. евро. "Няма да се получи, ако искате да опитате и да спечелите без риск", заклева Йотингер участниците в консорциума за изграждането на "Набуко". Думите на Йотингер пряко сочат, че проблемите пред газопровода не са само ресурсни, но и финансови и дори политически. Какво смущава еврокомисаря?

Мъгла обвива 8 000 000 000 евро

Досега се смяташе, че финансирането на "Набуко", макар и сложно, няма да бъде препъникамък за проекта в сравнение с липсата на газ, която да напълни тръбата. През последния месец се оказа обаче, че това не е точно така. И нашата страна имаше съмнителната чест да покаже, че около обезпечаването със средства има големи въпросителни.
На 21 януари министър-председателят Бойко Борисов след среща с ръководителя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Филип Мейщад обяви, че ЕИБ е готова да финансира чрез банкова гаранция българския дял от 1,2 млрд. евро. Трябва да имаме предвид, че Борисов направи изявлението си в тънък за него момент - вота на доверие, поискан от парламента, и както той само разтълкува, адресатът на изявлението беше българската десница - "На нашите колеги от Синята коалиция мога да кажа, че към днешна дата имаме 100% осигурено финансиране за проекта "Набуко". В момента, в който кажат: "Дайте парите", ние сме готови веднага да ги преведем", бяха неговите думи. Напомняме, че едно от условията на ДСБ и СДС за подкрепа на правителството беше даването на приоритет на "Набуко" пред конкурентния руско-италиански проект "Южен поток". Темата за бъдещия заем от ЕИБ Борисов разви и на срещата в Брюксел на 4 февруари. Премиерът попитал европейските ни партньори защо се оскъпява проектът, "защото като акционери не ни е все едно дали трябва да вземем от ЕИБ заем от 1,2 млрд., 2 млрд. или 3 млрд. евро" - каза Борисов. Впрочем думите му са пълни алабализми. България не може и няма да получи от ЕИБ нито една от посочените от премиера суми.
Изявлението на Борисов от 21 януари за заема от ЕИБ бе широко тиражирано от българската преса. Това обаче не може да се каже за изявлението на самата банка, направено пет дни по-късно, на 26 януари. На този ден пред сайта ICIS.com, цитиран от българския сайт за икономика и енергетика 3e-news.net, говорител на банката казва следното: "Проектът "Набуко" все още е във фаза на оценяване. Нищо не се е променило от септември 2010 г. досега. Ние говорим единствено за възможно финансиране, и то само за общо 2 млрд. евро за целия проект "Набуко". Това обяснение от ЕИБ показва, че твърденията на Борисов за 100% осигурено финансиране на проекта издишат със страшна сила. Всъщност проблемът е по-голям от това какво е казал Филип Мейщад на Борисов и какво е разбрал той.
През септември 2010 г. беше подписан предварителен меморандум между консорциума "Набуко" и три европейски банки - ЕИБ, която изяви желание да участва във финансирането с 2 млрд. евро, ЕБВР - участие с 1,2 млрд. евро и Международната финансова корпорация с 800 млн. евро. Общо банките обмислят да дадат 4 млрд. евро, при заявена към момента стойност на газопровода от 7,9 млрд. евро. Т.е. останалите 50% трябва да бъдат дадени от шестте компании, участващи в консорциума "Набуко" - RWE (Германия), OMV (Австрия), MOL (Унгария), Transgaz (Румъния), Botas (Турция) и БЕХ (България). През ноември м.г. изпълнителният директор на консорциума "Набуко" Райнхард Мичек заяви в София, че 70% от финансирането ще бъде от заеми, а останалите 30% или 2,4 млрд. евро трябва да се осигурят от шестте компании. По сметките на Мичек това прави по 400 млн. на държава, но тъй като към това трябвало да се прибавят и гаранциите за заемното финансиране, сумата нараствала на 2 млрд. евро (по други оценки делът на България е 1,3 млрд. евро). Което пък ще рече, че стойността на целия проект отива далеч отвъд сумата от 7,9 млрд. евро. Да не говорим, че тези пари включват само частта на "Набуко" от австрийския газов хъб "Баумгартен" до източната граница на Турция и изобщо не покриват разходите по изграждането на инфраструктурата на азерска територия и още по малко на газопровода от Туркменистан до Азербайджан по дъното на Каспийско море.
Намерението на България да покрие своето участие в проекта "Набуко" само или почти напълно за сметка на заема от ЕИБ е пълна фикция и пореден пиар ход по проекта. Всъщност той говори за сериозни финансови проблеми пред проекта. Подменя се самата логика на първоначалното финансиране. Вместо парите да се осигуряват 50 на 50 от трите банки и шестте компании, сега се оказва, че България има намерение да използва само парите на една от тези банки, която така или иначе е заделила 2 млрд. евро за него и нито евроцент повече. Разбира се, че дори банката да отпусне тези пари на нашата страна, което е повече от съмнително, както разбираме от самата ЕИБ, това не може да бъде пътят за финансирането на целия проект. Ако и останалите страни в незавидно финансово положение, като например Унгария и Румъния, решат да покрият дела си в "Набуко" за сметка на финансите на трите банки, това ще означава, че този ресурс ще бъде бързо изчерпан, без да гарантира и половината от нужните средства. За да се допълни сумата, ще е нужно да се отиде към още по-големи заеми от частни финансови институции. Това финансиране вероятно ще бъде много по-скъпо, защото частните банки калкулират и рисковия фактор. Те ще поискат да чуят колко газ има осигурен, да видят търговски договори, които да показват на каква стойност и за какви обеми гориво иде реч. А "Набуко" не може да се похвали с нищо от това. Да не би това да е рискът, за който говори Йотингер пред "Ди Пресе" - заробването на малките държави с тежки заеми на фона на неосигурени обеми от газ за проекта?

Още по-тежка мъгла обвива 31 млрд. куб. м газ


Природният газ е прозрачен, но специално този за "Набуко" заприличва на гъст непрогледен пушек. Срещата в Брюксел беше предшествана от подготовка от страна на председателя на Еврокомията Жозе Барозу. В хода на обиколката си в средата на януари в Азербейджан и в Туркменистан Барозу проведе серия от разговори и подписа поредица от декларации и меморандуми, които уж трябва да подготвят почвата за осигуряването на газ за "Набуко" основно от тези две държави. Освен обаче клетвените заверения на азери и туркмени, че нямат нищо против да продават газ и на Европа, Барозу не получи нищо друго. Нещо повече - дори подписаните декларации, които не са юридически обвързващи документи, не касаят директно "Набуко", а в тях се говори за "Южен коридор" - нова американска геополитическа идея, която включва в себе си не само "Набуко", но и замислените проекти за Трансадриатически газопровод, проекта "Бял поток" и частично готовия газопровод ITGI - от Азербайджан през Турция и Гърция към Италия. На пръв поглед мащабите се увеличават, но това всъщност е размиване на идеята за "Набуко", защото източниците на газ остават същите. А тези източници - Азербайджан и Туркменистан, имат и други идеи по въпроса.
Газопроводът "Набуко" е разчетен да пренася 31 млрд. куб. м газ. Още от самото начало беше ясно, че нито една от страните потенциални доставчици не може самостоятелно да осигури тази суровина. А и самата идеология на проекта бе да се събира газ от максимално възможно количество контрагенти, за да се избегне зависимостта от един доставчик. Събитията от последния месец обаче показват, че в случая Европа предполага, а Русия разполага. Само десетина дни след визитата на Барозу бившите съюзни републики от СССР изляха студен душ върху европейските мераци за енергийна независимост от Русия.
На 24 януари беше съобщено, че "Газпром" ще увеличи закупуването на природен газ от Азербайджан от 2 млрд. куб. м през 2011 г. до 16 млрд. куб. м до 2030 г. При това в договора няма уточнен максимален таван на доставките, т.е. обемите могат да бъдат и още по-големи. Вестник "Комерсант" цитира Максим Шеин от "Брокеркредитсървисис", който коментира за вестника, че при такава мащабна договорка на Москва с Баку последният няма интерес да продава газ на спотовия пазар и на практика няма да му остане свободен газ, с който да бъде запълнена тръбата на "Набуко". Освен това през м.г. "Газпром" подписа договор и с Туркменистан за възобновяване на газовите доставки в размер на 30 млрд. куб. м годишно. Пак през 2010 г. - на 14 декември, Китай, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан дадоха началото на проект за газопровод от средноазиатските държави към Поднебесната империя, който за захранва промишлеността на Синцзян-уйгурския регион. Но и това не е всичко. В момента се подготвя реализацията на проекта ТАПИ - газопровод по маршрута Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия. Естествено е, че той ще отклони още ресурси от "Набуко". А черешката на тази торта е, че през януари т.г. в хода на визитата си в Москва проамериканският президент на Афганистан Хамид Карзай даде съгласието си "Газпром" да участва в играждането на газопровода и да го експлоатира, и разбира се, да печели от това.
Според директора на руския Институт за национална енергетика Сергей Правосудов договорите на Туркменистан с Русия и Китай практически лишават "Набуко" от туркменски газ. Ако добавим към това контракта с Баку, можем да кажем, че газовите перспективи пред "Набуко" стават все по-мъгливи, а проектът добива фантомни очертания.

Участието на Иран - "тука има, тука нема"

Както казват някои експерти, на този фон Иран остава единствената възможност за поне частично запълване на тръбата на "Набуко". Страната има най-големите доказани запаси от газ в света - 27,5 трлн. куб. м или 18% от световните запаси. Проблемите около участието на Иран обаче са многобройни. Дори да оставим настрана натиска на САЩ към другите държави за ограничаване до минимум на търговските и още повече енергийните отношения с ислямската република. Парадоксално е, но поради липса на съответната инфраструктура Иран сам внася газ за вътрешни нужди. В същото време ислямската република има мащабна програма за газификация на градовете и селата. И трето, повечето й находища се намират далече - на брега на Персийския залив. И четвърто, Иран има големи планове за износ но не към Европа. След 2015 г. аятоласите се надяват да експортират синьо гориво към съседните Пакистан, Индия, Армения за общо над 30 млрд. куб. м.
Както отбелязват български анализатори, за да се случи участието на Иран в "Набуко", трябва освен да бъде преодолян американският натиск, да бъдат направени огромни инвестиции в газовата инфраструктура на Иран, плюс значителното удължаване на газопровода. Това ще се отрази, меко казано, неблагоприятно както на сроковете, така и на цената. Впрочем в случая с Иран е видно по реакцията на европейците до каква степен са зависими от натиска на САЩ. През последните две години тяхната позиция претърпя странни метаморфози. Да си припомним, че на 16 март 2008 г. тогавашният върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана твърдеше, че Иран е основната страна доставчик за "Набуко". Тогава на конференция, организирана от германската фондация "Маршъл", Солана заяви: "Въпреки че главният въпрос в нашите отношения с Иран е ядреният проблем и ние ще се заемем с него на първо място, не трябва да се забравят и останалите аспекти". Да, обаче ЕС, както си беше геополитическо джудже, зависимо от САЩ, така си и остана такова две години по-късно. Промяната в европейската позиция за участието на Иран в "Набуко" почти се покрива с отношението на САЩ спрямо ядрената програма на Техеран. През ноември 2009 г. германската енергийна компания RWE обяви, че "Набуко" не се нуждае от иранския газ, защото му стигал този от Туркменистан, Азербайджан и Ирак. Изявление, което и тогава беше невярно, а сега звучи направо налудничаво. Впрочем представителят на компанията Щефан Юдиш каза тогава, че "политическата обстановка не благоприятства сътрудничеството с Иран". Това вече е по-близо до истината. По-късно - през август 2010 г., акционерите в "Набуко" официално обявиха, че Иран няма да бъде включен в проекта "в пълно съответствие с международните закони и разпоредби". Между другото, това изявление дойде след поредните санкции, наложени от ООН, и под натиска на САЩ върху Иран във връзка с ядрената му програма.

Фантомът от операта

Колкото и да не ни се нрави, все пак България нищо не печели от това, че "Набуко" се проваля, газовият проект се превръща в нещо като фантом във все по втръсващата опера "Енергийна русофобия", която хорът на загрижените (или пък фрустрираните) от растящото руско икономическо влияние изпълнява до прегракване вече години наред. Фактите са такива, че в обозримо бъдеще Русия не само ще остане, но дори ще затвърди статута си на основен доставчик на газ за ЕС. Европа има шанс да избегне това само ако престане да пее "религиозни" химни в един хор с Америка и формира свой глас, който да звучи като "единен организъм, единна сила". Но това, което се получава на сцената на Мариинския театър, не се случва в реалния живот.


Срещата в Брюксел беше предшествана от подготовка от страна на председателя на Еврокомията Жозе Барозу. В хода на обиколката си в средата на януари в Азербейджан и в Туркменистан той проведе серия от разговори и подписа поредица от декларации и меморандуми, които уж трябва да подготвят почвата за осигуряването на газ за "Набуко"
снимки БГНЕС

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 641

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 568

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1282

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ