"Набуко". Четвърто действие: "Разрушеният идол"*

"Един от най-важните стратегически ходове през последните 20 години". Така бившият посланик на България в Москва, а сега виден борец срещу руските енергийни проекти у нас Илиян Василев коментира на 23 юни в електронното издание "Медиапул" предстоящото тогава решение на консорциума "Шах Дениз" кой път да избере за преноса на азербайджански газ до Европа. На 28 юни "Шах Дениз" официално обяви, че избраният маршрут е Трансадриатическият газопровод (ТАП), а не предпочитаният от България - "Набуко Запад".
Ако повторим терминологията на Василев, беше направен "един от най-важните стратегически ходове..." и този ход действително не беше в полза на нашата страна. Макар много често "Набуко" да се представяше като алтернатива на руския проект "Южен поток", България, обективно погледнато, щеше да е в най-благоприятна позиция, ако се бяха реализирали и двата проекта. Така щяхме да получаваме транзитни такси и инвестиции от две места и да имаме алтернативни възможности за получаване на газ не само от Русия. Но, както е казал народът - човек предполага, а Господ разполага.

Илиян Василев (на преден план) и Алекс Алексиев от години насам упорито работят срещу всички проекти в енергетиката, в които има руско участие, като го обясняват със загрижеността им за националната сигурност (както те я разбират)

Провалът на "Набуко" обаче за пореден път извади на бял свят силната идеологизация на т.нар. "експерти по енергетиката" в България, които се причисляват към десния политически спектър. Отказът от "Набуко" в полза на ТАП бе описан от Илиян Василев със следните постановки: "една нова Ялта" и "България е изоставена от своите евроатлантически партньори". Друг "енергиен експерт" - Алекс Алексиев, бивш съветник на премиера Филип Димитров, коментира, че провалът на "Набуко" означавал, че "Вашингтон изоставя Източна и Югоизточна Европа на Русия", "За България това е едно много голямо поражение". За Димитър Абаджиев, бивш кадър на СДС и РЗС, а сега представител на България в проектната компания "Набуко газ пайплайн интернешънъл" случилото се е: "провал на усилието на Европа да намали газовата монополна зависимост от Русия". Лидерът на ДСБ Радан Кънев бе още по-идеологически категоричен преди дни: "Набуко" е дясната енергийна алтернатива".

Първо действие: Йерусалим

Натоварването с политика на проекта за газопровода "Набуко" никога не е било особена тайна. Още от 2002 г., когато учредителите на проекта са слушали във Виенската опера епическото произведение на Верди, въодушевило ги да нарекат газопровода на едноименна опера, никой не е криел, че целта е да бъде намалена зависимостта на Източна и Централна Европа от руските газови доставки. Тази цел, както и да го увъртат, е чисто политическа, а не икономическа. Съответно и размахът, с който започна начинанието, бе чисто политически опит да се измами обективната реалност.
3900-километровото трасе трябваше да започва от две направления - Азербайджан и Иран. Предвиждаше се още газ да се взема от Туркменистан и Узбекистан, през несъществуващ към онзи момент, а и до днес, газопровод през Каспийско море, да се обхванат и газовите находища в Иракски Кюрдистан и така всички тези прехванати газови потоци да бъдат насочени през един газопровод с мощност над 30 млрд. куб. м газ годишно, минаващ по територията на Турция, България, Румъния, Унгария и завършващ на територията на Австрия.
Мащабът на това начинание не е точно европейски. На Стария континент работят по-скромно. Това обстоятелство, както и участието само на страните от Източна Европа с проамерикански елити даде повод да се твърди, че проектът "Набуко" е по-скоро на Съединените щати, отколкото на ЕС.  През всички десет години на безславното му съществуване правеше впечатление, че предимно американски политици, американски експерти, породени от Америка неправителствени организации (поне в България) създаваха образа на "Набуко" като оръжие срещу руската енергийна експанзия в Европа. Експанзия, за която между другото има сериозни обективни предпоставки. Медийната истерия около "Набуко" нарастваше правопропорционално на ръста на икономическата, финансовата и политическата тежест на Русия през последното десетилетие и на страховете от нея сред тези, които искат да се страхуват. Илиян Василев например цитира неназовани "аналитични издания", според които "Набуко" можел да изиграе ролята на програмата на Рейгън "Звездни войни", т.е. Русия подобно на СССР да бъде вкарана в някакъв вид икономическа надпревара, която да завърши по най-печален начин за нея. Ролята на "Звездни войни" за краха на СССР е част от митологията на Студената война, но пък вижте какво е мисленето им и колко далече е отишло от 80-те години на XX век.
Съответно адептите на противопоставянето на Русия на всяка цена превърнаха "Набуко" в идеологически идол, в нещо като твърдина Господня, като Йерусалим, който, ако падне, ще дойде свършекът на света.

Второ действие: Неверникът

От самото си начало "Набуко" бе обект на скептицизъм, който се оказа напълно оправдан впоследствие. Идеята за събирането на газови потоци от държави със сложна политическа история беше не особено удачна. Първи през 2006 г. отпадна от картата на "Набуко" Иран. Страната беше подложена на санкции от страна на САЩ и западноевропейските държави заради развиваната от нея ядрена програма. Намерението да се взема газ от Иракски Кюрдистан също се провали, макар един от участниците в проектната компания за "Набуко" - унгарската газова компания MOL, да има там свой бизнес. Просто никой не може да бъде сигурен какво ще стане утре в този регион от света, който балансира на ръба на пълномащабна война от типа "всеки срещу всеки". Узбекистан също скоро се оказа извън играта, защото в даден момент Съединените щати решиха, че режимът на президента Ислам Каримов е диктаторски, а е неприлично за добре демократизирани източноевропейци да си имат работа с хора, сочени с пръст от Държавния департамент за диктатори. Освен това Каримов при цялото непостоянство на Узбекистан спрямо интеграционните процеси в бившия СССР като стар политик разбира, че американците и европейците идват и си отиват, а Русия си е винаги близо до него. През ноември 2008 г. Каримов заяви директно пред тогавашния български президент Георги Първанов, че: "Страната ни ще продължи да изнася природния си газ в Русия и не може да търси алтернативни клиенти, в частност - в Европа".
Туркменистан, за който няма независими оценки колко точно газ има, и да иска, не би могъл да достави газ за "Набуко". За да го направи, трябва да бъде изграден газопровод по дъното на Каспийско море. Но тук има проблем - морето след разпадането на СССР не е било досега обект на договор, който да раздели икономическите зони в него. Всеки опит за изграждането на подобен инфраструктурен обект би бил предмет на съдебни спорове, а и на изостряне на отношенията с Русия. Така от всички опции остана единствено Азербайджан с неговото супернаходище "Шах Дениз" с капацитет 1,2 трлн. куб. м газ и 240 млн. т газов кондензат, за което обаче има много желаещи.
И не на последно място, неверниците в бъдещето на "Набуко" отчитаха позицията на Турция, през чиято територия трябваше да мине значителна част от тръбата. Анкара не искаше и не иска да бъде просто транзитна страна. Турските власти желаеха да препродават азерския и другия газ на европейските купувачи. Пред европейските емисари премиерът Ердоган дори поиска вместо транзитни такси ЕС да позволи на Турция да прибира 15% от газа на "Набуко". Европа се запъна. Турция също.
Очевидно е, че ако не политици, а бизнесмени се бяха занимавали с този проект, най-малкото щяха да си направят реалистични бизнеспланове, вместо да си градят кумири.

Трето действие: Предсказанието

У много хора е останало усещането, че "Набуко" и "Южен поток" са били винаги конкурентни, да не кажем антагонистични проекти. Не е така. "Южен поток" се появи през 2007 г., пет години след появата на идеята за "Набуко" - пет години, в които не се случи нищо друго, освен че беше създадена компания, в която едни хора получаваха едни пари и плащаха пари на други хора, за да работят за проекта. Така че по-скоро руско-италианският проект беше отговор на буксуването на "Набуко". Така е, конкуренцията не спи.
Появата на "Южен поток" нанесе допълнителен удар върху един вече буксуващ проект, който към момента на появата на руско-италианския си конкурент нямаше сключен нито един търговски договор за доставка на газ. "Южен поток" има всичко онова, което липсва на "Набуко": сигурни обеми газ, липса на политическа неопределеност, опит при изграждането на подобни мащабни газопроводи, опит при преговорите със страните, през които минава маршрутът на газопровода. И най-важното, "Южен поток" е икономически проект - той идва не за да спре някого или да ограничи нещо, а в отговор на обективната нужда на Европа от повече природен газ, който може да дойде само от Русия, защото само тя има нужните количества и е географски близка до страните от ЕС.
Въпреки че през 2009 г. с голяма пищност в Анкара бяха подписани поредните документи за "Набуко" под погледите на американския специален представител по въпросите на енергетиката Ричард Морнингстар и зам. държавния секретар Маню Брайза, положението на подкрепения от САЩ газопровод не се подобри. Две години по-късно, още без нито един търговски договор, "Набуко" бе пратен в нокдаун от Турция, която обяви, че повече не дава "пълна подкрепа" за него. Проектната компания в опит да спаси газопровода обяви през февруари 2012 г., че предлага дължината му да се съкрати три пъти до 1300 км, а мощността до 10 млрд. куб. м. Няколко месеца по-късно от проекта се оттегли и унгарската компания MOL. Всъщност умря "Набуко" още тогава, а не през юни 2013 г. Последният пирон в ковчега му стана първата копка на "Южен поток" на 7 декември 2012 г. В България имаше хора и медии, които се правиха, че не виждат очевидното, но пророчеството се изпълни и големият политически проект на Америка завърши с фиаско.

Четвърто действие: Разрушеният идол

Изборът на консорциума "Шах Дениз" в полза на газопровода ТАП се дължи не на това, че е бил оказан "огромен натиск, придружен със заплахи за война, оказвани от страна на Владимир Путин и Москва върху Азербайджан", както твърди Алекс Алексиев. Освен че подобно твърдение е недоказуемо, как например то се корелира с факта, че Русия доставя на Азербайджан съвременно оръжие за милиони долари?
Азерите и техните партньори предпочетоха ТАП по чисто икономически съображения, които явно не се възприемат от идеологизираните мозъци на българските "енергийни експерти".
На първо място, по-краткият маршрут на ТАП (800 км) ще позволи на консорциума "Шах Дениз" от гледна точка на транзитните такси да получи по-висока netback стойност или чиста цена на реализацията, отколкото ако беше предпочетен по-късият вариант на "Набуко" - "Набуко-Запад", по думите на директора на ТАП Кетел Тунгланд. Освен това цените на газа в Италия (крайната точка на ТАП) и Гърция са по-високи от тези в Източна Европа и това също е изгодно за консорциума "Шах Дениз". Коментира се също, че консорциумът е гласувал в полза на ТАП, защото една от компаниите, влизащи в него - норвежката "Статойл", е участник и в ТАП. Освен това сравнете тежестта на компаниите, влизащи в "Набуко" - българската "Булгаргаз", румънската "Трансгаз", унгарската MOL, турската "Боташ", австрийската OMV, с тази на компаниите от "Шах Дениз" - "Бритиш Петролиум", френската "Тотал" и, разбира се, "Статойл". Очевидно е, че големите пари са си казали думата пред големите, но неочевидни политически интереси.
Веднага след избора на ТАП пресата в Баку съобщи още едно обстоятелство в полза на Трансадриатическия газопровод. Дипломати от ЕС са изтъкнали, че един газопровод, който минава по териториите и на Турция, и на Гърция, може да помогне за повишаване на сътрудничеството между двете държави, които имат сложни отношения. Освен това, въпреки че България и Румъния са най-бедните страни в ЕС, те не изпитвали такива трудности като Гърция, която сега се нуждае отчаяно от инвестиции и създаване на работни места, а освен това държавите от Югоизточна Европа така или иначе щели да бъдат "компенсирани" от преминаването на "Южен поток" по техните територии. Всички тези аргументи звучат много по-логично от фантазиите на Алекс Алексиев за военни заплахи спрямо Азербайджан.
Твърдението, че България е претърпяла геополитическо поражение от провала на "Набуко", е изсмукано от пръстите. Да, загубихме пари, но пък през територията ни ще мине друг газопровод с 6 пъти по-голяма мощност. Господата "енергийни експерти" плачат за "Набуко", защото в техните глави той не е проект, който носи повече или по-малко полза на България, а винаги е бил средство за противопоставяне на Русия. Само че кому е нужно това? Защо трябва да си скубем косите, че плановете на САЩ в региона са се провалили? Ако сте обикновен гражданин, едва ли ще се трогнете, но ако се изживявате като борци с "източните варвари" (по израза на политолога Огнян Минчев), то тогава сигурно боли.
Впрочем оставете ги в света на фантомите, които ги преследват. Техният идеологически идол беше разрушен и сега господата са в състояние на когнитивен дисонанс. Нека пожелаем успех на "Южен поток", за да може да извадим полза за страната и за народа от географското положение, което имаме.

* Действията в текста са заимствани от либретото на операта "Набуко" на Джузепе Верди.