На всяко джипи - джипиес

Венцислав Димов

В мрачния коридор на бившата квартална поликлиника, сега кой знае защо преименувана в Диагностично-консултативен център, възрастна жена стои пред кабинета на главния лекар. Двоуми се миг-два, чука и влиза:
- Докторе, много ме боли главата, ако ми помогнеш, по три пъти на ден ще те поменувам в молитвите си!
- Бабо, пардон, госпожо, вие не сте за мен, а за невролог.
- Ама нали пише, че си главен? Не си ли за глава?
- Аз съм главен на всички доктори и сестри, които работят тук. И мен ме боли глава, но не съм за невролог, защото си знам от какво ми е главоболието! Няма пари да платя тока и парното на Центъра! Много яко са ги вдигнали!
- Ми що го наричате тоя ваш Център Център! Наречете си го пак поликлиника! За поликлиниките пари за тока и парното винаги имаше!
- Не ги разбираш ти, бабо, пардон, госпожо, тия работи!
- Или що не се обявите за социално слаби и не се обадите на Вальо Топлото да ги уреди тия работи и да ви стопли?
- Ма, бабо, пардон, госпожо! Не знаеш ли, че той отдавна е уволнен и се очертава поне за десет години да е на топло на друго място?
- Че тогава що не се обадиш на Б.Б., ама не на оная, френската мечкарка Бриджит Бардо, а на нашия Б.Б.! Той всичко оправя!
- Не се тревожи за мен, бабо, пардон, госпожо! Ще се оправя някак си. Ами ти пък откъде си толкова добре осведомена за всичко?
- Че как да не съм осведомена, ми то сутрин от телевизионните караници може ли да се осведомиш за всичко. Пък и като седна тук да си чакам жипиеса по час-два, слушам ги хората какво говорят, всичко научавам.
- Не се казва джипиес, а джипи!
- А бе не знам, докторе, ама като ми потрябва, все не си вдига телефона, та нали си главен, сложи му един жипиес, та поне да знам в коя точка на града се намира! Айде чао, че пак ме заболя главата, а този твой невролог, при който ме пращаш, сигурно и него няма да го има, та не знам какво ще я правя тази моя главоболна глава! Май при наш Б.Б. трябва да ида! Ама и той кой знае къде е! Я открива магистрала някъде, я играе мач на малки вратички!
Изрекла тези думи бабата, пардон, госпожата, и си тръгнала, главният с пръст в устата останал...