На вселена аз приличам

Матей Шопкин

Преди да напиша тези редове за Лъчезар Еленков, положих на работната си маса всичките му книги. Да, имам ги всичките - от първата му стихосбирка "Отвесни градове" до "Поетът, лунната усмивка и чудовищата". С особен трепет разгърнах "Отвесни градове", защото тя ме върна в благословените предели на далечната ми младост. С особен трепет прочетох и автографа на Лъчезар: "На поета Матей Шопкин - за нашата младост, поезия и слава! 23 май 1967 г."
Знам, че Лъчезар обича израза "опорни точки". И ето - още през ония години той е посочил трите опорни точки на своя житейски и творчески път: младост, поезия, слава.
В "Отвесни градове" са включени някои от забележителните му стихотворения като "В музея в Созопол", "За нещо друго, когато загиваше Търново", "Великата сеитба". Тук е и кратката поема "Една вечер в Карлово, Васил Левски и едно момиче", в която поетът пише:

Българийо!
Не се съмнявай в мене,
че не повтарям често твойто име.
Незримо аз те защитавам
от мними родолюбци.

Когато е писал тази поема, Лъчезар Еленков едва ли е предполагал, че през годините ще напише тридесет и три поеми. А най-новата "Звездно писмо", която поднася на читателите в тази книга, е тридесет и четвъртата. Аз не познавам друг съвременен български поет, който да е написал толкова много поеми. И неслучайно самият Лъчезар казва за себе си: "Какво да се прави - талант в жанра!"
Този "талант в жанра" пробужда в паметта ми един съкровен спомен. През 1970 г. чух по Радио София поемата на Лъчезар "Гранитово". Бях развълнуван, възхитен, очарован. И побързах да кажа на моя приятел, че тази поема ще остане и в неговата творческа биография, и в съвременната българска поезия като висок и светъл връх. Защото е велика поема!..
Нямам претенции да бъда пророк, но се оказа, че "Гранитово" донесе на Лъчезар и широка известност, и завидна слава както у нас, така и в чужбина. Неслучайно "Гранитово" е включена в няколко книги на поета, неслучайно е преведена в Русия, Перу, Турция, Унгария. И неслучайно за нея поетът стана носител на Националната литературна награда на ЦК на Комсомола.
Разбира се, освен "Гранитово", Лъчезар Еленков има високи постижения и в други поеми. Нямам възможност да споменавам заглавията на всичките. Ще отбележа само "Хубав ден през мен премина", "Птицата удариха в сърцето", "Руска поема", "Септемврийска поема", "Дума, дадена на свободата", "Писмо за Левски", "Молитва за Македония", "Поетът, лунната усмивка и чудовищата". Аз имам особена слабост към баладичната поема "Русото глухарче", която, според мен, е високо талантлива, изповедна, изстрадана творба. В нея поетът категорично заявява: "Земята, ако трябва обърни! На труд книжовен ти до гроб се обречи!"
Още от младите си години в Москва и в София до днес Лъчезар Еленков бе и остана обречен "на труд книжовен", на синовна обич към род и Родина, към родители, към любима жена, към приятели, на непреклонната си Вапцарова вяра в живота, в човека, в социалистическия идеал. И затова има пълно право да каже за себе си: "На вселена аз приличам с истинското време в мене!"