На тръстиката

Ще бъдат предприети координирани стъпки за облекчаване на условията за постъпване на работа в туристическия сектор на навършили 16 години деца.  Новината дойде като че ли направо от Чичо Томовата колиба, там някъде, сред тръстиката... Няма кадри за туризма, ерго - започваме с децата. Едно е обаче да ги приучваш на труд с възпитателна цел, съвсем друго е да ги принудиш да работят, за да допълват жалкия семеен бюджет. Както е в нашия случай. Според правната материя поне досега контролът и санкциите за нерегламентирано прилагане на детски труд са стигнали до под крушата. За условия на труд и дълги часове извън работното време пък въобще не говорим. Децата отрано заживяват с мисията на обслужващ персонал, а нарушаването на правата им върви с експлоатацията в условията на нисък жизнен стандарт и висока безработица. Заплащането им обикновено е по-ниско от останалия персонал и това също ги прави идеални работници, защото се радват и на малкото давани им парички. През лятото по морето няма да видите толкова деца-летовници, колкото бачкатори - няма летни лагери, няма кръжоци по интереси...
Единственото национално изследване у нас "Проблеми на детския труд в условията на трансформация в България" е проведено през 2000 г. Резултатите от него сочат, че от около 1 294 000 деца на възраст от 7 до 17 г. 83 000 работят, 41 800 деца от същата възрастова група са заявили, че са ангажирани в семейни предприятия и 61 100 се трудят в домакинството. По неофициални данни обаче с нерегламентиран труд се занимават над 250 000 деца. Цифра, която стряска и говори повече от всичко за характера на българския капитализъм. А през това време бавният, муден бюрократичен апарат с много скърцане реагира на поредния случай на детска експлоатация. Най-често закъсняло и неадекватно.
Борбата с детската експлоатация всъщност означава борба с бедността в дадена страна. Затова нашата държава не трябва да гледа безучастно как се прекършва нейното бъдеще. Нашето бъдеще.