На театър в Пазарджик

• Добрият театър има много лица
•  ДКТ "Константин Величков" - 44 сезона професионализъм и 143 години традиция

Представянето на "Многострадална Геновева" през 1870 г. на сцената на читалище "Виделина" е първото театрално представление в Пазарджик. Инициатори и вдъхновители на това родолюбиво дело са участниците в националноосвободителното движение Петър Бонев, Кочо Честеменски, Яков Матакиев, Константин Величков. През 1922 г. градската община отпуска субсидии за развиване на театрална дейност в града и заплата за ръководителя на театралната трупа през 1937 г. Пазарджик вече има свой професионален театър, а през 1969 г. театърът става държавен културен институт и се настанява в новата си сграда. Оттогава Пазарджик е едно от местата, където добрият театър се случва. Явно атмосферата на самия град предизвиква или по-точно предразполага към правенето на театър.

Стефан Щерев и Ивайло Ненов в сцена от последната премиера на театъра в края на миналия сезон "Големанов" от Ст. Л. Костов, постановка на Владлен Александров

По-паметливи театрали още си спомнят почти митичните времена отпреди близо 30 години, когато в Пазарджишкия театър се раждаше и съществуваше театралният феномен на добрия репертоарен ансамблов театър и именно там имаше смисъл да се ходи на театър. Но старата слава не топли, макар и вероятно да помага в по-сетнешното развитие на театралните търсения и постижения. В тази посока са и размислите на директора на театъра Александър Жеков, който смята, че отговорът на въпроса за най-важните финансови, организационни и творчески проблеми, с които се сблъсква в работата си на този пост, неизбежно би се разлял в доста сложната и объркана, а по същество и не чак толкова интересна за широката аудитория тема за методики на субсидиране, делегирани бюджети, управленски права, отговорности и ограничения и сигурно ще подсили ширещото се впечатление за вечно мрънкащите артисти. Не съм привърженик на дискусии по тези теми извън тесния професионален кръг на пряко заинтересованите. Изобщо проблемите, дори и творческите, а може би най-вече те, са в интимната сфера, която е най-добре да пазим от чужди погледи, подчертава той. 

Сцена от постановката на Мария Банова "Тримата братя и златната ябълка"

Несъмнено новият сезон вече поставя своите предизвикателства към трупата, която сега наброява 22-ма актьори, сред които са Тодор Танчев, Димитър Терзиев, Диана Досева, Йоанна Микова, Георги Керменски, Ива Огнянова. В достатъчно сложните творчески и финансови обстоятелства, в които сега работят всички български театри, те трябва да защитават своето име и името на театъра. Както навярно повечето извън столични театри, работещи при сходни условия с нашите, Пазарджишкият е ориентирал активната си репетиционно-производствена дейност в онази част на сезона, когато не се нуждаем от отопление, което ще рече от април до октомври, уточнява Александър Жеков. За нас този период е особено натоварен, защото се налага значително обновяване на игралния афиш, главно по посока на  репертоара за подрастващи, който, съобразно профила на театъра ни се поема от кукления отдел. Наред с обновяването чрез изцяло нови изпълнителски състави на доказали качествата си през годините постановки като куклените "Косе Босе" и "Тримата братя и златната ябълка", началото на сезона свързваме с премиерата на "Храбрият шивач" и започването на работата по станалата вече класика за българския куклен театър пиеса на Валери Петров "Бяла приказка". Това заглавие ще бъде и акцент в традиционната коледно-новогодишна кампания, за която театърът се готви още отсега. Първата ни премиера за сезона е постановката на дебютиращата на професионална сцена млада възпитаничка на театралната академия Тамара Янков "Побъркани от любов" от Сам Шепърт. През октомври предстои премиерата на коопродукцията ни с Учебния театър на НАТФИЗ "Добрият доктор" от Нийл Саймън, постановка на проф. Здравко Митков. Следват още две премиери - "Телефонен звън от миналото" от Анатолий Крим с режисьор Владлен Александров на голямата сцена и постановката на Кристияна Бояджиева "Криминален талант" от Д. Либуркин на камерната. Възнамеряваме да завършим календарната година с още една премиера на голяма сцена, а именно "Мъже под чехъл" от Миро Гавран. На въпроса какво мечтае да направи в театъра, след уговорката, че "времето на мечтите е някъде в близкото и не чак толкова близкото минало и за мен е някак безвъзвратно", директорът подчертава, че днес намира упование и смисъл да упражнява професията, поставяйки си по-простички и достъпни цели, които в краткосрочен план са: постигане на относителна стабилизация по линия на повишена активност, съответно приходи и покриване на наследени дефицити, което се съчетава с чувствително обновяване на игралния афиш, кадрово укрепване на творческия състав, основно в кукления отдел, което на практика вече се осъществи и по-равномерното, но достатъчно ангажиращо натоварване на трупата. Бих изпитал удовлетворение, ако успея още в края на този сезон да започна работа върху поне един-два от творчески по-амбициозните проекти, за които вярвам, че театърът има сили. Съжалявам, че обстоятелствата, в които битуваме, издълбаха толкова дълбока разделителна линия между театъра, който носи белезите на истинското творческо откривателство и духовен полет, от една страна, и онова сценично производство, с което си осигуряваме оцеляването и субсидията, от друга, но в момента нося отговорност за заплатите на 60 души и нищо не може да оправдае риска да не им ги гарантирам, добавя Александър Жеков. И уточнява, че въпреки всичко в театъра, в който работи и чийто облик определя като "по дефиниция - репертоарен, по манталитет - всеяден, отзивчив, на моменти дори сервилен по отношение на масовия вкус, но с потенциал да бъде доста по-самовзискателен - стига да може да си го позволи", най-хубавото нещо, с което се е срещнал, са изненадващите жестове на всеотдайност и безкористна преданост към професията, наистина все по-редки, почти инцидентни, но за това пък толкова впечатляващи и красиви. На фона на трайното и дълбоко разочарование от западащия професионализъм на работници, помощен персонал и технически служби, изключенията, колкото и малки да са, внасят известен оптимизъм и надежда.