На тати късметчето

Десислава Данаилова е на 23 години, студентка в Техническия университет в Габрово. Тя става ловец в началото на миналата година. Член е на ловно-рибарска дружинка Душево, към севлиевското сдружение. Пръв и най-много за това мъжко занимание я насърчава нейният баща Данаил Петров, ловец в същата дружинка. За съжаление той не успява да дочака първото отстреляно прасе на дъщеря си. Сега, когато вече него го няма на белия свят, най-големият й покровител в лова е брат й Христо, и той ловец в същата дружинка, който я води по пусиите през първия й ловен сезон на 2011 година. 
- Станах ловец на майтап. Най вече защото мъжете-ловци се задяваха с мен, че: "Жена ловец няма!" - казва Десислава.
През годините баща й не спирал да подгрява в нея желанието да стане ловец. От малки водел децата си с ловджиите, а вечер разказвал ловджийските преживелици у дома. Десислава си спомня, че като ученичка в четвърти-пети клас, той я оставял в ладата, за да наблюдава оттам лова, докато той е на пост. Веднъж, на Марийкиния завой, той убил прасе. Оттогава Десислава започнала да се хвали: "Аз съм на тати късметчето!"
По това време и двамата с брат й помагали на татко си да подготвя камиона, с който изкарвал ловджиите до по-далечните гори. Двете деца слагали шприглите и брезента, така че да не вее отгоре на каросерията, където се побирала цялата дружинка. Така било тогава, а днес почти всеки ловец се кипри в кола или в мощен джип, с които секат ловното поле надлъж и нашир. Двамата с батко й пазят низ спомени от онова време, когато баща им постоянно разпалвал у тях тръпката към лова.
Подмятанията на мъжете, че жена ловец няма, амбицирало Десислава да им докаже обратното, година преди сдружението в Севлиево да организира курс за млади ловци. През 2011 година става ловец и взема наследената от татко си пушка ИЖ 27 М. С нея в началото на месец декември отстрелва първото си прасе до Ловджийската чешма. За голямо изумление на ловците тя поваля стокилограмовия глиган само с един изстрел и става герой на дружинката за изминалия сезон. Слуката й идва тъкмо когато младата ловджийка била набрала яд, че кучетата минали и заминали, а никакво животно не се било вдигнало. Тогава се чул лаят на едно от тях в дерето. Скоро, след като съсредоточила сетива натам, буквално срещу нея излязло прасето, по което гръмнала само веднъж.
- Баща ми ме е учил да стрелям само по диво прасе, чакал и лисица. На нищо друго да не вдигам пушка! - казва тя в памет на баща си, който за съжаление не успява да дочака слуката на дъщеря си, но пък за нейните 23 години успява да я научи да се справя с житейските предизвикателства по мъжки.
- Карам мотор като мъж, кола, трактор... Татко ме научи да готвя, както и на тънкостите в приготовлението на манджи от диво - казва Десислава. Затова от време на време, на някоя от редовните сбирки на ловците на хижата, ги изненадва я със супа, я с нещо друго, приготвено по рецепта на баща й, който е бил признат кулинар. Скоро й предстои да се дипломира като бакалавър по специалността комуникационни техники и технологии, а докато учи, работи като барман в Севлиево. Надява се работодателят й да е по-благосклонен и по-често да я освобождава от работа, за да ходи на лов.
- Доволна съм, че успях да докажа, че и жената може да бъде ловец - казва единствената ловджийка в душевската ловно-рибарска дружина. Тя сигурно е уникална с това, че има най-дългогодишния председател в цялото национално сдружение. Това е бай Марин Колев, когото вече над 42 последователни години ловците избират за лидерското място на дружината.