"На своето отечество вий чувате гласът"

На 9 ноември 1885 г. варненският областен управител изпраща във Военното министерство следната телеграма: "Днес тръгнаха за Русе 50 души, между които 30 студенти, пристигнали с вчерашния параход от Одеса". Документът премълчава много подробности относно патриотичния подем, обхванал българите - където и да се намират, те решили да защитят делото на Съединението, тъй като на 2 ноември (стар стил - 14 ноември - нов стил) Сърбия обявява война на България. В случая се споменава, че сред слезналите на варненската земя българи има и от университети в Русия. Естествено, че в един кратък текст, какъвто неминуемо е всяка телеграма, не е било възможно да се посочи, че за да се осъществи пътуването на доброволците, била организирана подписка, в резултат на която събрали 3000 рубли, че във Варна студентите били посрещнати  най-тържествено, че влакът щял да ги отведе в Русе, а оттам -  с кораб - в Лом щели да се присъединят към колегите си от Швейцария, Франция, Австро-Унгария, Чехия и Германия...
Излизащият в Русе вестник "Славянин" конкретизира, че параходът се наричал "Веста" и отплувал от одеското пристанище на 7 ноември. Посочените в телеграмата "30 студенти" вече имат своя физиономия -  "32 студенти от Новоросийския университет". Вестникът посочва, че в групата на доброволците са били двама юнкери кавалеристи, един юнкер пехотинец и трима семинаристи.
Освен това на 16 и 23 ноември са отпечатани и две стихотворения. Като автор на първото (без заглавие) е посочен "студент от Одеса", а второто - "К болгарам!", е анонимно.

Студент от Одеса

***

Счастливий путь, товарищи-герои,
несчастной родины вы славные сыны!...
Отечество зоветь вас дорогое
и для него вы всем пожертвовать должны.
Вас впереди безсмертье ожидает,
да здравствует студенческая чета!
Такiе подвиги, как ваш - не умирают,
такая слава вечна и чиста.
Желаем вам скорей к нам возвратиться
свободной родины свободными детьми,
с врагами - братьями скорей примирится
и в землю глубоко зарыт топор войны.
Так досвиданья, братья, и до скорой встречи,
пусть невредимыми Господ вас сохранить,
пусть здравыми вас выведеть из сечи
и дело правое пускай благословить!...

(Приятели герои, щастлив ви път - / деца най-светли на майчица несрета. / На своето отечество вий чувате гласът, / за него сте готови да умрете. / Безсмъртие ви чака след битки и сражения, / приветствам ви, студенти, тръгнали на смърт! / Знам, че ще пребъде вашето решение / кръв да пролеете за роден кът. / По-скоро завърнете се при нас - / дарили свобода, със свобода огрени, / заровили секирата на Марс / и със съседа брат навеки помирени. / До среща, братя, и напред със Бог, а / Той нека ви закриля със любов, / да ви привежда през люта сеч и огън,  /да просветли делата ваши с благослов! // Превод: Живодар Душков).

Студентите, тези  "деца най-светли на майчица несрета", не се включват в сражения по време на Сръбско-българската война и не успяват да пролеят "кръв... за роден кът". Събраните в Лом студенти отпътуват в София, където преминават военна подготовка. Част от тях се включват в т.нар. Ученически легион, други са зачислени към Червения кръст, трети стават част на чета, но на 9 декември (стар стил, 21 декември нов стил) приключват преговорите за примирие между Сърбия и България и към Коледа четата е разформирована. И най-вероятно младежите - доброволци се завръщат в аудиториите на чуждите университети, където продължават своето обучение, за да могат след време да служат по друг начин на своето отечество...
А ето и второто стихотворение с анонимен автор:


К болгарам!

Мужайте, братья! С вами Бог!
Борьбой добытая свобода,
сред бранных криков и тревог,
святыней будет для народа.
Пусть не страшат вас тьмы врагов,
продажность ваших кровных братьев!
Над сонном вражеских полков
висит уж Божiе проклятье.
Да поразит же их та кровь,
что льет слявянскiй край, страдая!
Могучи ненависть святая
и дело правое борцов.
Мужайтесь, братья! С вами Бог!


Към българите!

Бъдете смели, братя! Бог е с вас!
Не даром идва свободата.
След викове "Ура!", след бранен час
като икона тя е свята.
И нека ви не плашат врагове - 
довчера близки, родни братя.
И в сън над вражеските редове
е като меч всевишното проклятие.
Кръвта славянска нека ги срази -
за край-страдалец е пролята.
Презрение към братята-врази,
посегнали над дело свято!
Бъдете смели, братя! Бог е с вас!
Превод: Живодар Душков

Забележка: правописът в първото стихотворение е по публикацията във вестник "Славянин" (Русе), № 42, 16 ноември 1885 г.
 

Живодар Душков