На Сирни Заговезни християните искат и дават прошка

Днес е Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Той се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. В понеделника след празника започва Великият пост.
На Сирни Заговезни си припомняме Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от близки и познати за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил.

На Сирни заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича „люшкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.