На съд - като на съд!

Проф. Димитър Овчаров

Бързам да напиша следващите редове, преди да ме поставят между затворническите решетки. Тревогата ми идва от тлъстото заглавие на първата страница на един всекидневник ("Република", 17.02.2001), което гласи: "Археолози на съд за гроба на Левски". На цели две страници се съобщава, че неясната за мен фондация "Архангел Михаил" се готви да заведе дело срещу Националния археологически институт и музей, обвинявайки го в изразяване на антинаучни твърдения. И тъй като става дума за отдавна минали събития, за които днешните археолози нямат отговорност, мисля, че цялата "вина" трябва да поема аз, тъй като останалите учени, изразили своите становища тогава, са вече в другия свят.
Темата за гроба на Васил Левски в софийската черква "Св. Петка Самарджийска" е дежурна за словоблудците. Тя се появява винаги, когато някой от тях е решил да възроди един вече научно решен въпрос. Както изглежда, и наследниците на големия писател Николай Хайтов вече са си решили семейните съдебни спорове за неговото наследство и започват нови. А моето решение да отвърна на предизвикателството идва от желанието да се сложи най-сетне край на този несъмнен фарс.
Не намирам за необходимо да се спирам на цялата неприятна препирня между учените и писателя. Ако любознателните читатели искат да узнаят нещо повече за нея, препоръчвам им (с известно притеснение) моята неотдавнашна статия "Отново за полемиката около мнимия гроб на Васил Левски" (Годишник на Общобългарския комитет "Васил Левски", том 12).
Тук искам да съобщя само накратко за научните критерии, на които се опираха археолозите в продължителния спор:
* Канонични аспекти. Изискванията на християнската православна религия определят олтарната част на храма като сакрална, в нея не могат да се погребват миряни, а само да се поставят мощи на огласени от култа свети лица. Погребването на дякона Левски би било грубо нарушение на канона. Към това трябва да се добави, че в олтара са открити още няколко погребения, което е явно доказателство, че черквата е изградена върху по-ранен, вероятно средновековен некропол. Впрочем провеждащите се понастоящем разкопки недалеч от нея (пред ЦУМ) доказват още веднъж този извод.
* Исторически свидетелства. Историците на Българското възраждане, които също така трябва да бъдат дадени под съд, единодушно(!) отхвърлиха достоверността на историческите доказателства. Защото сериозната наука не може да се изгражда на спомени през едно и дори две поколения без други автентични документи. Затова цялата историческа колегия изрази недоверие и несъгласие с версията за погребването на Апостола в споменатата черква.
* Археологически податки. Пълният и всестранен анализ на извършените през 1956 г. разкопки доказва, че посоченото погребение е първично, няма никакви признаци то да е извършено в условията на турското владичество. Доказателство за това са дневникът на разкопките, фото- и архитектурните заснемания.
Удивително е, че нападките срещу науката не престават дори и след като този спор приключи. Неуместно е историци и археолози да бъдат обвинявани "в липсата на патриотизъм и отцеругателство", както се изрази още през 1988 г. акад. Илчо Димитров. Едва ли може да бъде посочен българин, който да не се радва, ако гробът на неговия велик предшественик бъде намерен. Но да се обяви за такъв друг, оставен от някакъв средновековен човек, може да се оцени направо като кощунство.
Ще повторя вече изказаното от мен мнение, че въпреки дълбокото ми уважение към писателя Хайтов ще се позова на латинската сентенция, като я перифразирам: "Скъп ми е Хайтов, но истината ми е по-скъпа!"
Ако трябва да обобщя казаното дотук, ще отбележа, че заплахата да се даде под съд научен институт е всъщност заплаха към науката, научното мислене. А за себе си мога да кажа, че "вината" си ще защитавам достойно, възприемайки знаменитата френска сентенция "на война, като на война" така: "На съд - като на съд!"