НА РАБОТА, БАЙОВЦИ!

На фона на днешните борби и боричкания този призив ще прозвучи малко смешно. На работа!? Нам по се услажда борбата, тя по-лесно и по-бързо ни отвежда на желания бряг. Ние се борехме и за  хляб, и за мир, и за жилище - все се борехме. Със световния капитализъм, който се оказа наша днешна съдба. И с него се борехме. Сега, когато остана най-главната битка - с немотията, разбра се, че не в битката, а в работата е спасението!
Това Левски е разбирал отлично. Неговите частни революционни комитети са пример за тази  работа. И в неговата клетва можем да прочетем:
"Заклевам се и обещавам какво ще работя съ сичките си способности за освобождението на отечеството си България".  
На работа, байовци!
Дали пък Левски не е виждал утрешния/днешен смисъл на тия свои думи? Но дали е съзирал и недоумението, пред което ще изправи революционери и радикални мислители и тълкуватели?
На друго място, обаче, той казва не байовци, а "братия". И не е нужен специален анализ, за да разберем, че и едното, и другото обръщение е обръщане към съмишленици, към хора, близки не само по род, но и по душа. Че не бунтът и революцията са негово изконно занятие и потребност, а работата!
Аз съм сигурен, че през тежкото и дълго робство народа български са спасили не толкова  хайдутите, а занаятчиите. Апостола разбира това, разбира душицата българска. Така, както ще я разберат и изтълкуват велики народоведи и психолози като Захари Стоянов,  Димитър и Антон Страшимирови, Симеон Радев и Иван Хаджийски.
Но не вниква ли и Вазов в това противоречие на рисувания от него революционер, на "тоя демон вездесъщ" - страшилище за империята?

   Говореше често за бунт, за борба,
   кат за една ближна обща веселба.
                                       
("Левски", "Епопея на забравените", 1883 г.)

Демонът се оказва твърде светъл и весел характер. Такъв е и в портрета, който Ботйов ни оставя от оная зима край Букурещ:
"Студ, дърво и камък се пукат, а той пее ли пее".
Нашият народ е народ-работник, а не бунтовник и революционер. Това все още не могат  да го разберат някои! Защото за тях са по-важни борецът, бунтовникът, а не работникът. Плод, а и жертва на тая заблуда са вече няколко поколения българи.
Левски изрядко говори за бунт и борба - нищо че Вазов му туря тъкмо тия думи в устата. За него нещо обикновено е да каже: "Работим за Отечеството. А това, че го прави не от конспиративни съображения, виждаме в едно писмо до Любен Каравелов. Там между другото четем:
"Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили братия французи, т.е. млада Франция, млада Росия и прочее. Колко скъпо и с какви загуби! Брат брата да убие. Сега е време да преварим това зло. Само с Божия помощ трябва ни още мъничко време да поработиме. И тогава с Божия воля да съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много трайна по новото издание".
Много ясно Левски говори тук за  р а б о т а, за  т р у д  в полза на оная държава, която се гради не върху кръв и сълзи, но с разум и пот.
Труд вместо кръв - това е комитетската стратегия на великия Апостол. Още в клетвата му се вижда това. На работа, байовци - е неговият девиз. Изрядко, по неволя и принуда може да се чуят други нотки:
"Ето, времето се вече решава. Силно ни принуждава вънкашното обстоятелство без друго да вървим на бой и минута да се не губи!" 
Кои са "вънкашните обстоятелства" тук не е много ясно, но явно те извикват нетърпението да се отиде на бой. По дух Левски е близък до Каравелов, но с тая разлика, че в един момент може да замени просвещението с бунта, с борбата. За Левски борбата е вид работа. Едното не изключва другото, дори напротив: работата предхожда и дори се слива в представите му с борбата.
Ето как го е казал в писмо до Атанас Хинов:
"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лято да му служа до смърт и да р а б о т я  по народната воля."
"Частните" му комитети са нивата, на която се труди ден и нощ, неуморно и усърдно, системно и упорито. Дълбоката оран, с която великият сеяч подготвя почвата за най-нежните и трудносъхраними семена на свободата, ни подсеща днес за плевелите, които сме дозволили да избуят и да задушат народната нива. И това, че неговото честване съвпада винаги с усилните дни на жътвата, е знаменателно. 
"На работа, братия!" звучи покъртително. То следва да затрогва и да обръща душите ни натам, накъм слънцето.
И не е нужно да броим колко са въпросителните след онова "народе????" По-важно е сега да вникнем в смисъла и подбудите на неговите думи за  р а б о т а, за  т р у д  в полза на Отечеството. На онази "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", проектоустав, изработен лично от Апостола, в който недвусмислено се говори - отново и отново - за работата по освобождението на Отечеството.
------------------------------.
П.п.Свързват ме много спомени с Хайтов - най-ярък е този с гроба на Апостола. Видях го пред черквата "Св. Петка Самарджийска". Аз се пошегувах: "На местопрестъплението?..." Той се разсмя, беше в добро настроение. Тогава именно го заговорих за прочетеното от мен (по-скоро от баща ми) в сп."Духовна култура", за предателството и за погребението на Левски. Нещата съвпадаха с неговата теза.
Във в."Литературен фронт", където работех, един човек ми беше дал статия, в която с научна скрупульозност доказваше как е станало счупването на костите на Левски. През февруари, 1873-та студът е бил голям - не са имали възможност да направят друго, освен да срежат въжето на бесилката, за да поемат тялото. То, обаче, пада на земята, при което, вероятно, са потрошени краката. Оттам и загадката, защо намерените кости не отговарят на нормалната дължина. 
Дадох тази статия на Хайтов. Дадох му и сп. "Духовна култура" от библиотеката на баща ми, което, както и в. "Мир", публикуваше спомени на клисаря на храма, както и на свещеник Кръстю Михайлов, участвали в препогребването.


Всекиму ще се държи сметка за делата

(Мисли, фрази и цитати на Васил Левски)


Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

Дела трябват, а не думи.

Интригата спира хода на народната работа.

Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.

Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.

Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си.

Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.

За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

Всекиму ще се държи сметка за делата.

Който не е чист, убивам го! И работа трябва, работа.

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.

Най-много са виновни чорбаджиите.

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: днес е човек, а утре - магаре!

Трябва да се жертва всичко, па и себе си.

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Народната работа стои над всичко.

На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".

Всички зависят от вишегласието.




Поп Тодор запазил тайната...

Свидетелство за изповедта на Левски пред поп Тодор Митов ни дава и народният поет Иван Вазов на страниците на списание "Българска сбирка", книжка 10 от 1905 г.:
"... Поп Тодор е бил повикан да причести Дякона. Той дошъл с причастието на лобното място. Пашата му заповядал да причести осъдения с думите, които аз предадох ("Папаз ефенди, сторете с тогова според както е вашият закон"), и се оттеглил настрана, както сторили и войниците там, за да останат поп Тодор и Левски сами... Той видял и приел със студено присъствие смъртта си...
По-после любопитни софиянци се опитвали напразно да изкопчат от попа нещо за Дяконовата изповед. Поп Тодор запазил тайната, както му повелява дългът..."



Левски и Миткалото, худ. Калина Тасева


Глава от паметника на Левски в Босилеград


Монахинята Евгения - голямата и единствена любов на Апостола


Васил Левски, худ. Георги Данчов-Зографина, български възрожденски художник и революционер.
Близък съратник на Левски и автор на смятания за най-точен портрет на Апостола


Прословутото тефтерче на Левски


Децата - най-чистите и най-светите негови поклонници,
фотограф Тошо Пейков