На опера в страната на Конфуций

Кристина ВЕНКОВА

Ведри хора са китайците. Разбирайки, че съм българка, грейват: "O, Баоджалия (така се произнася името на държавата ни на китайски), голям приятел на Китай!", казват на руски или английски език. Намирам се в Чънду (Chengdu), административен център на провинция Съчуан в Централен Китай. Чужденците все още са рядкост тук и всички ни се радват - снимат се с нас, искат да общуваме, но аз не говоря мандарин. Мога да поздравя и поблагодаря, но "ни хао!" и "шие шие" отварят врати.
Чънду носи името си повече от 2000 години, известен е и като Градът на хибискуса (Rongcheng), Брокатеният град (Jincheng) и Градът костенурка (Guicheng). Според древна легенда, когато Чънду възниква през 310 г., главният архитект решава да следва маршрута на костенурките, за да очертае границите на града. Поглеждайки днес географската карта, откриваме, че формата на Чънду поразително си прилича с тази на корубестото животинче. Съвпадение?
Провинция Съчуан е най-многолюдната в Китай, а нейната площ е колкото една Франция. В превод на български Съчуан означава Четирите реки - Дзялиндзян, Миндзян, Ялундзян са притоци на величествената най-голяма река Яндзъ, която прекосява южните части на провинцията в средното си течение. Климатът е субтропичен и въпреки многобройните планински масиви съчуанци почти не познават зимата и рядко виждат сняг.
Някои от най-великите китайски литературни произведения идват от Чънду. Това е домът на Sima Xiangru и Yang Xiong от времето на династията Han, Li Bai и Su Shi - известни поети от династиите Tang и Song, множество художници, учители, философи и преводачи. Съчуанската опера се заражда около 1700 г. и днес е сравнително нов синтез от пет мелодични стила.
Една стара поговорка от Чънду гласи: "Слънчевите дни са рядкост, но чайните са в изобилие." Чайната, не като церемония, а като сграда, помещение, е играла различни социални роли в историята на града. Местните хора са се събирали не само за чай, закуски и забавления, но и за социални контакти и бизнес срещи. Чайните са служили и като неофициални съдилища.
В една такава древна чайна в красивия 12-милионен мегаполис, наречена Shunxing, намираща се в близост до хотел "Интерконтинентал - Сенчъри сити", в уречената вечер се запътихме за едночасов спектакъл, жанрово известен като "Съчуанска опера".
До началото на представлението оставаха близо два часа - време за разходка до близкото езеро. За първи път видях черни лебеди - красиви и величествени, с чудно оранжево-червено обагрени клюнове. Пиейки жасминов чай на дървения кей и наслаждавайки се на разкошната гледка, се възползвахме и от услугите на масажист. В Чънду те са навсякъде - за 30 юана (10 юана се равняват на 2,45707 лв. по курса от 31 март т. г.) симпатичен господин ни предложи масаж на гръб, врат и глава, плюс почистване на уши. На колана му висяха четчици, досущ като тези на коминочистачите, но миниатюрни и... явно за многократна употреба. Любезно отказахме допълнителната услуга.
В 19,30 ч. купихме билетите (варират от 120 до 180 юана в различните чайни) и пристъпихме в "Shinxing ancient teahouse". От входа се усеща миризмата на бамбук и лютиви подправки. Коридорите са изпълнени с висящи гравюри, съчуански костюми и маски, бронзови статуи, порцеланови вази, древни и дребни изящни фигурки зад стъклени витрини. Чайната е огромна, изпълнена с похапващи гости, а по време на спектакъла можеш да опознаеш и традиционните питиета и специалитети.
Точно в 20 ч. шоуто започна. Приглушена светлина от характерни фенери обви чайната, а на сцената се появи красавица, разказваща обаятелно предстоящото (това не е като обичайното либрето, защото чаровницата "обяснява" в аванс всяка сцена - б.а.) под звуците на гонгове, барабани и обичайни за китайската пентатоника мелодии. Съчуанската опера представя около 3000 истории, приказки и анекдоти от времето на династията на Трицарствието (220-280 г.). Тя се радва на дълга история и еволюира през династиите Тан, Сун, Мин, Цин. През 1910 г. се комбинират пет мелодични форми - Gaoqiang, Kunqiang, Huqing, Tanxi и Dengdiao.
Сладкодумен разказвач откри представлението, акомпанирайки на приказката си с древен ударен инструмент. Следват го изкусни танцьори, които от около метър и половина с математическа точност изливат течност от чайници с дълги и тънки чучури в миниатюрни чашки, държани от партньорките им (сценката с момчето, изливащо чай, и разказвача разпознах в бронзовите фигури от преддверието).
Комични анекдоти и акробатични номера, изкуството на красивите ръце зад осветен параван, младежи, демонстриращи бойни изкуства, танци и огнехвъргач са част от атракциите. Финалът включва известния танц "Променящите се лица", който буквално спира дъха. Костюмите са пъстри, богати, лицата са силно гримирани. Солистите носят маски, изобразяващи различни емоции и страсти. С движение на пръстите на ръката, което така и не успях да уловя, те сменят маската с друга - и пак, и пак. Под звуците на китайските инструменти и ритъма на гонговете... Транс! Унесох се! Вълнението сграбчи гърлото ми при заключителните аплаузи. Съчуанската опера си спечели още един скромен почитател! Това не е операта, с която сме свикнали. Няма го италианското белканто, липсват пищните сцени, мощният оркестър, диригентът. А може би нещо подобно очаквах да видя и чуя...
Според Конфуций най-важни са учението и опознаването. Сигурно тази е причината да бъде определян от китайците като "най-великият учител". Негово е напътствието: "Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три."
Следващата ми спирка е при гигантските панди, които заслужават отделен разказ. На брошурата, рекламираща националния парк-резерват за тези уникални мечета, е написано: "Разбирайки пандите, разбираш живота..."


Съчуанската опера е смесица между китайската традиционна опера "кунцю" и местния спектакъл "дънси". В сравнение с другите опери в Китай съчуанската има специфични традиции и характерни черти. Тя често показва хумористични спектакли и отразява живота на обикновените хора, затова лесно се разбира. Номерата й са много - смяна на маски, скриване на нож и игри със свещи, които повече приличат на фокуси. В Китай почти всички знаят, че най-известният номер е с маските. Всеки, който е виждал това, се учудва от майсторството на артиста.
"Маските се сменят по три начина, но те представляват най-голямата тайна на съчуанската опера и няма да я преподадем на другите. Най-бързият от нас може да смени три маски за една секунда", твърди артистът Чън Дзясин. "Биен лиен" е уникална техника от съчуанската опера, която се слави като национално съкровище на Китай. Следвайки сюжета, актьорът с едно вдигане на ръката, замахване на ръкава и отмятане на главата сменя различна маска. Майсторите са в състояние да сменят десет различни маски за 10-20 секунди. Всяка от маските представя различно изражение в зависимост от чувствата и внезапната смяна на настроението на героя, например страх, отчаяние, гняв, коварство.



Традиционна маска

Чайна танцова церемония

Комични анекдоти, съчетани с акробатични умения

Танцуващи девойки, представящи различните маски с емоции, изрисувани на костюмите

Огнехвъргачът, който едва не опърли косата ми, защото бях на масичката току до сцената и усетих миризмата на запалителната течност
Снимки АВТОРКАТА