На опашка за книги

Редили ли сте на опашка за книга? Имаше такова време. Книгите излизаха и още ухаещи на мастило, се разграбваха от книжарниците. Продавачките запазваха някой екземпляр за близки и познати. Беше важно да си в добри отношения с тях. И понеже руският език се учеше от всички, и пред руските книжарници у нас имаше опашки. Защото руснаците издаваха още по-интересна преводна литература от нас.
Хората имаха потребност да четат хубави, качествени книги. И умееха да ги подбират.
Днес не съм видял опашка пред книжарница.
А има всякакви книги. За някои от тях дори да влезеш е загуба на време, та какво остава да ги четеш.
Попаднах на различни данни, изследвания. Колко четат, на каква възраст. И на различни резултати.
Сигурно всички четящи са в рамката на статистическата грешка. Има ги, но докога?
Или ще останат тези, които ще посегнат към дадена книга, защото е модерна и защото някоя си "кифла" в интервю казва, че я е прочела. Нищо, че е единствената й.
А като четеш, разбираш ли? 
Поне "Винету" - за определена възраст, когато се правиш на мъжкар, е хубава книга. Ако я прочетеш до края. И трите тома.  
Вгледайте се в очите на хората по време на т. нар. "черни петъци", когато се правят големите намаления. Няма да видите мисли от класически произведения. Ще видите трескавия отблясък на вещите.
Опашките са пред магазините в очакване на поредното измамно намаление. Не пред книжарниците.
Вгледайте се в очите на хората, ровещи в интернет през безстрастните очи на телефоните си. Какво четат там? Вълнуваща поезия? Размишляваща проза? Има и такива. В рамките на статистическата грешка.
Обаче клипчетата са по-лесно смилаеми.
Колко са хората, които предпочитат да слушат аудиокнига вместо поредната чалга песен със скандален текст?
Замислените погледи изглеждат странни. Одухотворените още повече. Мечтателните - съвсем.
Студеният блясък е за предпочитане. Паричният блясък - още повече.
А очите били прозорец към човешката душа.
Хората четат все по-малко. Тези, които имат възможност, нямат потребност. Е, някоя книга на рафта може да се намери. За самочувствие.
Тези, които имат потребност, често нямат възможност. Две, че и повече десетачки за хубава книга са много пари. Колко банани могат да се купят... И те скъпи. Нищо, че са без опашка.
А хубавата книга оставя опашка в душата на човек. Прави го на първо място мислещ. И след това вече възпитава в ценности, добродетели.
И аз влизам в книжарницата. Без опашка. Да открия такива книги от поредицата "Човек".