На Оня свят
/ брой: 259
ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ
С извинение към г-н Елин Пелин
По едно време дядо Матейко се поспря, огледа райските хубости, па попита ангелчето:
- Бре, фъркатичко, ами поп Николай тука ли е?
- Кой?
- Поп Николай от малката черква, дето ни даваше пари с лихва... Срам ме е да го срещна. Имаше да му давам, па той умря и дългът умря.
- Поп Николай е в катрана, дядо.
- Стой не думай! Нали беше, божем, поп – свещеник!
- Се едно... Тук не бръснат никого – всекиму според делата му. Поп бил, ама грешил. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото.
- Ами да те питам – почеса си капата дядо Матейко, – Цветан Василев тука ли е?
- Кой Цветан Василев?
- Оня – банкерина... С мустаците... Че и на неговата банка имам да давам... Кредит теглих от глупост... От глупост и от простотия... И от сиромашия, де... На него банката му умря, ама не знам моят кредит дали е умрял...
- Той още не се е представил, дядо. Ама и като се представи, няма тука да дойде, направо в пъклото ще иде!
- Брей, не ме лъжи бре, момче! Банкерин и в ада?! На банкерите не им ли е мястото баш в средата на рая? Богати хора, лъскави...
- Неее, дядо! – засмя се ангелчето. – Това банкери, това министри, членове на директорски бордове, магистрати, олигарси... Сички са за катрана! Нали те все си правят рай на земята, затова после тука ги чака пъклото! Даже сега за тях специално второ пъкло копаят – по-дълбоко и с повече катран, понеже много са грешили!...
Дядо Матейко поотри челото си с ръка, па рече:
- Ох, уморих се аз, фъркатичко! Я ме заведи в кръчмата да пийна една ракийка, че гърлото ми гори на въглен!
- Е, дядо, тук кръчми няма! – рече ангелчето.
- А, няма ли?!
- Няма, няма!
- Бива ли при тия красоти да няма кръчми? Ами къде ще спре човек да си почине, да пийне чашка ракийка, да се подкрепи? Пък и като наближат избори, къде ще влезе кандидат-депутатинът – да се види с електората, да си каже обещанията?
- Тука няма кандидат-депутати, дядо! Никакви политици няма тука!
- А, няма?!
- Няма, я!
- Ох, Света Майко Богородичке! Няма политици! Тука наистина на рахат ще бъда! – извика от радост дядо Матейко и като се прекръсти, настави: – Е, това най-много ви харесвам!