На нас ни помага силата на общата молитва

Лусине Варданян

В центъра на Москва, на ул.”Гончарная” е разположена каменна двупрестолна църква, построена през ХVІІ век. Това е храмът Успение на Пресветата Богородица в Гончари, който към момента е единственото подворие на Българската Православна Църква при Патриарха на Москва и цяла Русия. Свещеник Илия Власов разказва за историята на храма и неговата ролята в живота на енориашите.


-Кога е построена тази църква?

-Храмът, в който се намираме, е древен. Той е построен през 1654 г. на мястото на дървен храм. С благословията на патриарха на Москва и цяла Русия Алексей І през 1948 г. храмът става подворие на Българската Православна Църква. Ако говорим за самата Българска Православна Църква, тя, както и другите Поместни Църкви, е автокефална, т.е. има собствена църковна йерархия и управление. Тя е самостоятелна част от духовното тяло на Вселенската Църква с глава – Господ Иисус Христос. Тя, както и Руската Православна Църква, има единство на вероучението и е канонически обвързана с останалите автокефални Църкви.

-В Москва има ли друго подворие на Българската Църква и кога Вашият храм е отворен за посетители?

-Нашият храм е единственото подворие на Българската Православна Църква в Русия. Ежедневно в храма се провеждат служби – в 7.40 започва сутрешното богослужение, а в 17.00 е началото на вечерната служба. Между службите храмът е отворен и хората могат да си поговорят със свещеника. Тъй като храмът се намира съвсем близо до метрото, през целия ден в него влизат хора за да се помолят, да поръчат помен, да поставят свещ пред чудотворния образ на Богородица.

-Какъв е този образ?

-Това е главната светиня на нашия храм – иконата на Божията майка „Троеручица”. Всеки петък пред нея се провежда акатистно пеене в благодарна памет за множеството чудесни случаи на помощ и изцеляване.

-Какво представлява подворието за Вас?

-Подворието изпълнява църковно-дипломатически функции, т.е. осигурява братската връзка между двете Поместни Църкви. Ако говорим за нашето Подворие, то чрез своя представител епископ Проватски Игнатий, настоятел на подворието, постоянно съхранява общуването между Руската и Българските Църкви, включително и чрез участие в съвместни богослужения. Ако в Москва от България пристига архиерей или църковна делегация, Подворието се грижи за тяхното настаняване и оказва пълна подръжка. В Москва има представителства и на други Църкви. Това са Александрийското, Антиохийското, Сръбското, Чешкото и Американското Подворие. Ако говорим за зданията на храмовете-подвория, то те, както и останалите църкви и храмови комплекси на столицата, принадлежат в по-голямата си част на Руската Православна Църква.

-Всички служители ли на Българското подворие са свещенослужители на Българската Православна Църква?

-Духовенството на подворните храмове на Москва, като цяло, е руско, т.е. това са свещенослужители на Руската Православна Църква. Ако настоятелите на подворията са свещеници на тези Църкви, към които се отнасят подворията, то останалите свещенослужителите са от Московската Патриаршия. Нашият храм не е изключение. Междувпрочем, настоящият предстоятел на Българската Православна Църква Патриарх Максим, както и много други видни йерарси, е бил представител на Българската Православна Църква в Москва. Той е бил настоятел на храма в периода 1950-1955 г.

-Много ли българи посещават подворието?

-За съжаление, постоянните енориаши от редиците на православните българи в нашия храм не са много – само няколко души. Ако говорим за непостоянните енориаши, то те са повече. Много от тях се кръщават и венчават в нашия храм. Също така, има и българи, които се трудят в нашето подворие. Например, една семейна двойка – и двамата от България, се венчаха в нашата църква и работят в пекарната на подворието. Вие сигурно забелязахте продаващите се край храма осветени хлебни изделия – част от тях са дело на техните ръце.

-Различават ли се църковните празници на българите от руските празници?

-Църковните празници са еднакви, но във връзка с факта, че Българската Църква премина на новия календар, всички църковни празници се отбелязват 13 дни по-рано. Например, при руснаците празникът Успение на Божията Майка (междувпрочем, това е престолният празник на нашия храм) е на 28 август, а при българите той е на 15 август. Следва също да кажем, че в България много се почита преподобни Йоан Рилски, небесен покровител на българския народ. Основаният на мястото на неговите подвизи Рилски манастир и до сега се явява най-главна светиня на България.

-Може ли да се сравни по някакъв начин духовния живот в България и Русия?

-Аз лично, за съжаление, още не съм ходил в България и затова ми е трудно да съдя за степента на духовния живот в тази страна. Обаче мога да посоча като пример някои свещенослужители от България като хора, които според мен, са примери за дълбок духовен живот. Това ме навежда на идеята, че в някои манастири и епархии на България духовният живот процъфтява. При това трябва да отбележа, че векторът на културното развитие на България е насочен по-скоро на Запад, отколкото на Изток. Много свещенослужители и енориаши, които посещават тази страна, забелязват, че стремежът на значителна част от българския народ към въплъщаване в живота на нямащи под себе си духовна основа идеали води до това, че Църквата в страната започва да има по-скоро традиционно, отколкото реално-мистично значение. Размива се традиционно православният мироглед на българския народ, което се явява една от причините за развитие на светско мислене. Зад това се крият цял ред причини, в това число и политически.

-Понякога ми се струва, че духовният живот на хората от ХХІ век постепенно отслабва, хората все по-рядко ходят на църква...

-Бог възпитава човек по различен начин и всеки човек има собствен път към Бога, собствена духовен мост. В Божия храм човек идва или заради трудности в живота, или заради вътрешни духовни конфликти. Идва, когато земята се отваря под краката му, когато преживява загуба, когато е обхванат от семейна мъка. Идва и с времето разбира, че всички тези трудности са му дадени за да го възпитат духовно, а понякога и за да го възродят. Този, който идва с покаяние в храма Божий, никога не забравя особения повей на благодат, чувството на прощаване на греховете, вътрешния покой. Тук той се учи на молитва и започва да вижда този съкровен свят на духовния живот, който е скрит от любопитния греховен взор. Пред него се открива пътят към вечния живот. Като се върне вкъщи, като започне да се занимава с ежедневните дела, да общува с хора с различно вътрешно устройство или като се занимава с празни работи, човек се лишава постепенно от това, което той получава в храма. Преподобният Ефрем Сирин е казал, че няма неща, лоши по произхождение, а има неща, лоши по употребление. Така например, интернет е безобидна вещ, която нерядко даже е необходима. Обаче поради склонността на човек към грях, интернет се превръща в невероятно силно антидуховно оръжие. За съжаление, интернет и телевизията превръщат човек в ползвател, потребител, те притъпяват неговото творческо начало. Вместо да се помоли пред иконите, човек се гмурка в бездната на суетата и страстите. И така всеки ден. Ако по-рано хората много пишеха и епистоларното творчество беше нещо обичайно, то днес хората общуват основно по телефона, по скайпа, със смс-и или в чата. Хората губят културата на писането, губят и любовта към четенето. Да не говорим пък и за това, колко още друг вид съблазън и грях човек черпи от интернет и другите средства за масова информация.

-Никога ли не сте искали да отидете в България и да се запознаете с нейната култура?

-Много бих искал да посетя тази прекрасна страна и да се преклоня пред светините и. Мисля, че един ден ще ми се отдаде възможността да прекарам отпуската си там заедно с цялото ми семейство.


ДОСИЕ

През 865 г. при княз Борис І (852-889) се провежда масово покръстване на българите, макар че съгласно преданията, още в началото на новата ера в Одесос (днес гр.Варна) е служил епископ Ампилий, ученик на ап.Павел. През ХІІІ в. в гр.Търново е учреден патриархат и Българската Православна Църква става автокефална (до покоряването на България от Османската империя). От 1953 г. Б.П.Ц. е възглавявана от патриарх, който ръководи Свещения Синод, където влизат всички митрополити. Законодателната власт в Б.П.Ц. принадлежи на Църковнонародния събор, в чийто състав влизат не само всички духовни лица, но и някои представители на миряните. В структурата на Б.П.Ц. влизат 12 митрополии: 11 – на територията на България и 1 – в Ню-Йорк. В Атон от древни времена съществува българският манастир св.Георгий-Зографски. Броят на вярващите, водени от Б.П.Ц., е над 6 милиона души.
В Божия храм човек идва или заради трудности в живота, или заради вътрешни духовни конфликти.