На лов с костюм и вратовръзка

Георги Готев, като служител в държавния протокол и дипломат, е придружавал много чуждестранни делегации по покана на първия ловец Тодор Живков в периода 1980-1985 г. От 1987 до 1990 г. той работи като дипломат в Танзания, където ловец номер две Пенчо Кубадински редовно ходи на сафарита, продължаващи по цял месец.

На лов съм ходил често, само че без пушка, пък и крайно неподходящо облечен - с костюм и вратовръзка. Като служител от протокола трябваше да съм близо до големците, често ми се налагаше и да им превеждам, макар че, честно казано, се затруднявах от ловния жаргон. Само че точно по тази тема те се разбираха прекрасно и без преводач. Много бързо си дадох сметка, че за големците ловът e върховна форма на общуване, преживяване, което създаваше голяма близост и силни спомени.
Моят пряк началник - външният министър Петър Младенов, беше голям ловец. При един лов, на който не съм присъствал, беше станала злополука, той бе прострелян със сачми в лицето. Лекарите не се решиха да извадят част от сачмите, защото бяха много близо до очния нерв.
Няма да забравя един лов на Младенов в Унгария през 1980 или 1981 г., не съм сигурен. Тогава видях най-красивата гледка, която можете да си представите. В една ловна резиденция - истински дворец, в района на Секешфехервар, домакините бяха подредили на една поляна, амфитеатрално, трофеи от еленови рога. Май че бяха няколко хиляди. Изумителна гледка. Тогава Младенов удари 300-килограмов глиган. Беше много щастлив.
Всяка година Младенов беше домакин на лов за чуждите посланици у нас. Изключително трудно за организиране събитие, защото в него участваха 60-70 посланици, много от които без достатъчен опит с оръжието, и опасността от злополуки беше изключително голяма. Няма да забравя лова край Шумен през 1981 г., по случай 1300-годишнината на българската държава. Страхотен лов, дори и начинаещите ловци отстреляха по няколко грамадни зайци. Войничета ги гонеха от едната страна на полето, а посланиците, наредени в редица през пет метра, ги чакаха да приближат.
Живков и Младенов канеха на лов всички по-известни писатели, и те ходеха, макар че не всички бяха запалени авджии. И двамата обичаха да са обкръжени, според обстановката, от умни мъже и от хубави жени.


Ловни другари - от ляво на-дясно - Николай Гяуров, Тодор Живков и Пенчо Кубадински