На крак, о роби на труда!

Повече от 130 години ни делят от възникването на най-хубавия, макар и толкова окървавяван, празник на трудовото човечество - Първи май. Тъжно е да си припомняме това, защото днес у нас българските трудещи се, независимо от това какъв вид работа упражняват, са подложени на безмилостна експлоатация. Защото трудът се променя и интелектуализира, но чорбаджилъкът и алчността не помръдват и с милиметър напред.

Имам близка, която продава плодове и зеленчуци в едно очарователно градче на България. Тя е толкова далеч от мечтата на човечеството "осем часа работа, осем часа почивка и осем часа сън", че повече няма накъде. Нейният работен ден започва в предзори, когато отива на нивата или в малката оранжерия, най-късно в девет часа откарва стоката си на открития пазар - и в сибирски студ, и в африкански пек, и оттам не помръдва цели 10 часа, след което се довлича с последни сили вкъщи и трябва да се погрижи за семейството си. И това е всеки божи ден, седем пъти в седмицата. Убийствен робски труд. А обича да чете книги... С някои несъществени разлики такъв е животът и на колегите й на пазара, на трудещите се и в магазините наоколо, независимо дали са зад кантара или зад мониторите на компютрите. Ами хората, които сега денонощно поддържат компютърните системи на работещите онлайн фирми и наетите в тях?

Къде сте, улисани в кариерата си, политици и депутати, къде сте, профсъюзи и контролни органи? Къде сте, хора със сърца?! Защо никой не си спомня дори, че има нещо, което се нарича 8-часов работен ден и петдневна работна седмица? 

И след като се връща животът ни с над столетие назад, какво по-естествено от това на Първи май да си спомним величествения призив на нашите деди: 

"На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда!"

Из "Първомайските чествания у нас - 1893-1944", Петър Цанев, Изд. на БКП, 1956 г.

Увод

... Решение за установяване на Първи май като международен празник на трудещите е взето на Първия (учредителния) конгрес на Втория интернационал, състоял се от 14 до 21 юли 1889 г. в Париж.

Установяването на Първи май като боеви празник на трудещите се е тясно свързано с борбата на работниците против капиталистическата експлоатация и по-специално за установяване на осем часов работен ден. Намалението на работното време на осем часа е било жизнената необходимост  за работниците, за да могат да отделят време за своето здравеопазване а също така за своето умствено издигане. Оттам и лозунгът "осем часа работа, осем часа почивка и осем часа сън"... 

Вземането на решение за празнуването на първи май по-конкретно е свързано със събитията, развили се в САЩ на първи май 1886 г. На тоя ден в Чикаго, Сан Луис, Балтимор, Ню Йорк и др. се провеждат стачки, в които участват над 190 000 работници за намаление на работния ден на 8 часа... Устроените на 3 май манифестации и демонстрации полицията напада със стрелба и нагайки. В знак на протест против полицейските вандалщини и убийството на четири чикагски работници, работниците свикват на 4 май с.г. голям протестен митинг на площад Хаймаркет. На митинга полицията извършва нови жестокости и кръвопролития... Арестуваните инициатори на работническия митинг с помощта на лъжесвидетели съдът осъжда на смърт и екзекутира пет работнически дейци, а много други на дългогодишен затвор...

Учредителният конгрес на II интернационал в Париж възприема определената от американските профсъюзи (трейдюниони) дата - първи май, като ден на демонстриране силите на пролетариата и борба за осем часов ден. Решението на конгреса гласи: Да се организира в определен ден навсякъде величествена международна манифестация, за да може по тоя начин във всички страни и всички градове, в един и същи установен ден работниците да предявят на обществените власти искането за намаление със закон на работното време на 8 часа...

Още от началото на честването на тоя ден у нас революционното социалистическо крило начело с Д. Благоев постоянно води борба срещу стремежа на опортюнистическите елементи да сведат първи май до обикновен празник... След Великата октомврийска социалистическа революция, когато партията се преименува на Българска комунистическа партия и влезе в Комунистическия интернационал, на първомайските чествания у нас се стичаха хиляди работници...

Начални опити за празнуване на Първи май

... Решението за празнуване на Първи май през 1890 г. става достояние и на българските социалисти и работници... В София печатарските работници, членове на типографското дружество, начело със своето ръководство, повлияни от социалистическата агитация за първомайско празнуване, вземат решение да започнат подготвителна работа за празнуването на първи май. За целта бива насрочено предмайско събрание. Поканата за събранието е подписана от 148 печатарски работници. Стамболовата полиция обаче научава за това събрание и попречва на свикването му. Председателят и касиерът, а също и други членове на организацията са арестувани. По тоя начин полицията успява да осуети празнуването.

Опити за празнуване на Първи май са правени и на някои места в провинцията. В Сливен 5-6 души социалисти, накичени с попаднали им от странство червени ленти, манифестират из улиците, изглеждани с учудване и присмех от минувачите...

Въпреки отделните опити за празнуване на деня на труда през периода 1890-1892 г. първото действително масово и публично празнуване на Първи май от българските работници под ръководството на социалистите става през 1893 г... [То] става под ръководството на общия съвет на БСДП, начело на която стоят тогава Д. Благоев, Г. Георгиев и Н. Габровски. Още на 10 март 1893 г. във в. "Работник" е поместена уводна статия за значението на Първи май и необходимостта от неговото празнуване. В началото на статията се описва как ще стане честването на Деня на труда от работниците в целия свят. След като се изтъква ползата на работниците от това честване, се казва: "С намалението на работния ден ще се увеличи работната заплата, ще се подобри здравето им, ще имат повече време да четат, да се развиват, да възпитават децата си, да присъстват на събранията и да се интересуват от обществените и политическите работи. Тогава борбата ще се води по-лесно и с по-голям успех."... Накрая авторът се спира на въпроса как у нас ще се празнува този велик ден на международната пролетарска солидарност. Той изтъква, че нашите работници са много по-угнетени и по-експлоатирани от всички други работници в Европа, че никъде работният ден не е тъй продължителен, както у нас. "Работникът, се казва по-нататък, е оставен на произвола на господаря си, който го принуждава да работи, колкото иска, и го третира като римски роб. Нашата буржоазна държава не е издала още нито един закон за покровителство на труда и за уреждане на работния ден в разните индустриални заведения. За капиталистите има всякакви права, привилегии и помощи, а за производителите на всички богатства нищо няма."...

На първи май под ръководството на дружество "Братство" в София става публично събрание... След това се устройва манифестация. Намесва се и полицията, за да попречи на честването, но безуспешно. Смелостта и сплотеността на работниците и манифестантите осигуряват успеха на манифестацията, която завършва така, както е замислена.

В Пловдив местната социалдемократическа дружинка свиква събрание на самия ден. На събранието говорят няколко души... Полицията и тук се намесва. Тя арестува няколко социалисти, между които и ораторите на събранието.

Във Видин социалдемократическата дружинка също организира събрание. В навечерието на Първи май във Видин избухва стачка в една от печатниците поради нередовното изплащане на заплатите на работниците... С въодушевление е празнуван Първи май и в Хасково... На самия ден всички социалисти се събират в местността Кенана, където няколко души говорят за значението на Първи май...

По случай Първи май Общият съвет на партията получава поздравителни телеграми и адреси от местните партийни дружинки. Подобни телеграми някои социалистически дружинки изпращат и в чужбина. На събранието в Берлин са прочетени две телеграми от България - едната от София, а другата от Търново... В тях се казва: "Софийските социалисти-работници ви молят да предадете на немските им другари техния братски поздрав"; "Българските работници ви протягат ръце през границите с вика: "Да живее Първи май!"...

Преди Първи май Централният комитет на БРСДП издава позив с наслов: "1 май (19 април) 1894 г."... Особено много се пише в позива за тежкото положение на българските работници, за жестоката експлоатация, на която са подложени. Там се казва: "Нийде, освен в азиатските варварски страни, трудът не се експлоатира тъй грубо, тъй безбожно както у нас. Нийде, освен във варварските страни, условията на труда не са тъй лоши и тъй убийствени за здравето на работника, както у нас. България не знае нито един закон за покровителство на труда"...

На самия ден първи май са проведeни манифестации в почти всички социалистически организации (София, Търново, Габрово, Свищов, Дряново, Оряхово, Севлиево, Шумен, Разград, Ески Джумая (Търговище), Кюстендил, Сливен и др.)...

Партията също така използва Първи май, за да укрепи своите международни връзки. Още преди първи май 1895 г. е била изпратена поздравителна телеграма дo стария ветеран и вожд на революционното социалистическо движение Фридрих Енгелс. В първомайския брой на "Социалист" е поместенo писмото-отговор на беловласия пролетарски ръководител. Цитираме дословно:

"Лондон, 13 април 1895 г.  Ул. "Regentis Park Road" A.W

Скъпи гражданино,

Аз отговарям веднага на вашата просба да напиша няколко думи за българските другари. По причина, че съм претрупан с работа, аз отговорих отрицателно на молбите, които ми отправиха другарите, както по случай на 18 март (Деня на парижката комуна - бел. П.Ц.), тъй и по случай 1 май. Аз също така отрицателно отговорих миналата неделя на Английската социалдемократическа федерация. Виждате, че при тия условия, ако удовлетворя Вашата молба, аз трябва да удовлетворя молбите на четиридесет групи от десет или дванадесет страни, което ми е невъзможно. Аз ви моля да бъдете тъй добър да ме извините пред българските другари и да им предадете моите съжаления, че не мога да направя исканата услуга и че при други условия бих с удоволствие написал нещо нарочно за българите като за най-младите последователи на социализма.

Приемете искрените ми поздравления!

Ваш: Фр. Енгелс

... Честването през 1904 г. става в момент, когато партията вече е изгонила из своите редове широките социалисти - общоделците, и смело крачи напред по пътя на революционния социализъм... 

Почти на всички събрания в страната са взети резолюции в защита на руското революционно движение. В резолюцията, взета на манифестацията в София, се казва: "Изпращаме своя горещ социалистически привет на неустрашимия руски пролетарият и социалната демокрация, като им пожелаваме, щото тази война да послужи за гробница на самия руски царизъм и за сигнал на пълното икономическо освобождение както на руския, така и на международния пролетариат."

Първи май през 1917 г. се чествува в обстановка на победата на февруарската буржоазно-демократична революция... И първомайското празнуване у нас става под знака на победата на тая революция. Това проличава от всички статии от всички лозунги около първи май.

В уводна статия на "Работнически вестник" под заглавие "Пред първи май" се казва: "Именно  руската революция придава особен характер и голямо значение на тазгодишния Първи май. Тазгодишния първи май ще бъде отпразнуван навсякъде под знака на руската революция, нейният дух ще изпълва смисъла и съдържанието на празника на труда във всички страни..."

На Първи май в София се свиква в Народния дом първомайско събрание, на което говори Д. Благоев. В речта си Благоев заявява, че тазгодишното празнуване има историческо значение, защото става под мощния тласък на руската революция. Д Благоев завършва с думите: "Ние сме честити да празнуваме днес първия революционен Първи май."

От името на присъстващите 2 000 софийски работници е гласувана резолюция, с която се изпращат пламенни поздрави на революционния руски пролетариат, а също така и на другарите на фронта... 

Първи май 1919 г. беше чествуван в обстановка на революционна "криза в България. Партията застана начело на борбите на масите в защита на техните интереси и в защита на Съвeтска Русия. Тя се присъедини към III интернационал... Около първи май страната бе заляна с лозунгите "Всичката власт в ръцете на трудещите се!", "Хляб, мир и свобода!", "Долу диктатурата на капитала!", "Да живее диктатурата на пролетариата!", "Долу драконовската цензура!", "Пълна свобода на словото и печата!"...

В София е проведен голям митинг, открит от Антон Иванов. След митинга се устройва манифестация, на която произнасят речи Георги Димитров, Васил Коларов и др. Манифестацията се охранява от 300 души работническа гвардия. В Пловдив манифестират 15 000 души, в Сливен - 12 000, в Стара Загора 10 000 и др...

Първи май 1924 г. бе празнуван в условия на военнофашистка диктатура, установила се на 9 юни 1923. Непосредствено пред Първи май, през април 1924 г. 

по закона за защита на държавата (ЗЗД)

бяха и формално разтурени класовите работнически организации - БКП, БКМС, ОРСС, Партията на труда и кооперация "Освобождение"...

Фашистката власт забранява празнуването на Първи май... Въпреки строгите мерки, арести, заплашвания, побоища, на Първи май спира работата в Захарната фабрика, в кожарските фабрики и други предприятия в Индустриалния квартал, прекратено е цялото печатарско производство. На самия първи май не излиза нито един вестник. Не работи и железопътната работилница. Сутринта в 10 часа в градината "Св. Никола" се събира голямо множество хора. Ораторите произнасят къси и пламенни речи.

Събранието приема резолюция, с която се предявяват следните искания: премахване на Закона за защита на държавата и анулиране на решението на Върховния касационен съд за разтуряне на БКП и другите класови организации; възстановяване на всички потъпкани права и свободи на работниците и останалите трудещи се; свобода на събранията, сдружаванията, печата, словото и др.; заплати и надници съобразно поскъпването на живота; евтини и хигиенични жилища; разширяване и пълно спазване на трудовите закони; мир и братство между всички народи; работническо-селско правителство...

В много тежка обстановка посрещна партията Първи май през 1925 г. На 16 април бе извършен атентатът в катедралата "Св. Неделя", резултат от ултралевичарския уклон на някои дейци на военната организация. Фашисткото правителство на Ал. Цанков използва този атентат, за да нанесе тежък удар на революционното движение. Партията бе в много тежко положение. Голяма част от партийните дейци бяха зад граница, друга част - избити. Вестниците всеки ден съобщаваха за "безследни изчезвания", за убийства на комунистически и единофронтовски дейци "при опит за бягство"...

Всичко това даде отражение на първомайското честване. На нелегални събрания на оцелелите организации бяха изнесени първомайски доклади...

Първо действително излизане на демонстрация след тежките събития от 1923-1925 г. стана на Първи май 1928 г... Фашистката власт бе решила да не допусне никакво честване на Първи май. Всички майски броеве на трудовия печат, както и специалният майски лист бяха конфискувани. Извършени бяха арести на работници. Партийните и синдикални клубове бяха затворени и на вратите им поставени полицаи. Въпреки тия сурови мерки работниците, ръководени от Комунистическата партия, успяха на Първи май да излязат на улицата... Към десет часа насъбралата се огромна маса работници потегля по улица "Пиротска", завива по "Овче поле", пеейки "Дружна песен", "Интернационала", "Жив е той, жив е"... Демонстрацията на софийските работници, наброяващи повече от 1200 души, показа колко суетни бяха надеждите на фашистката буржоазия у нас, че фашисткият терор ще й обезпечи дълги години спокойно властване...

По примера на хитлеристка Германия през 1936 г. Първи май биде обявен за официален празник на "националния труд"... На самия ден десетки хиляди работници не работиха и излязоха на улицата да празнуват. Както в столицата, така и в провинцията манифестациите показаха, че работническата класа, въпреки понесените тежки удари след 19 май, наново поема единната борба за защита на своите интереси...

Първи май 1940 г. бе честван в условията на Втората световна война... В София след мача на игрище "Юнак" беше направена доста внушителна манифестация по бул. "Цар Освободител". Пред градската градина стана схватка с полицията... Правителството, използвайки военната обстановка, сведе през тия години празнуването на Първи май до речи на фашистките министри и фашизирани големци... Ръководейки се от социална демагогия, правителството обяви през 1943 г. Първи май за неприсъствен ден.