Ген.-лейт. Георги Иванов:
На Космоса дължим джиесема и дори... памперсите
Сега губим знания и опит на плеяда прекрасни наши учени, съжалява първият космонавт на България
/ брой: 84
ГЕОРГИ ИВАНОВ е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. През 1964 г. завършва военното училище в Долна Митрополия. Пилот I клас. През 1984 г. става д-р на физическите науки. Награден е с множество ордени, герой на НР България, герой на СССР. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос". На 10 април 1979 г. лети на борда на космическия кораб "Союз-33" с руския космонавт Николай Рукавишников. След 1990 г. е съосновател на авиокомпанията "Ер София", след това е участвал в една от фирмите за подготовка на пилоти в София (във висшето ни образование вече няма обучение на граждански пилоти). Работи много с ученици, подготвя конкурси, състезания, свързани с Космоса, участва в обществения съвет на фондация "Еврика".
- Познавахте ли се с Гагарин, срещали ли сте се, когато той беше в България?
- За голямо мое съжаление нямам честта лично да познавам Юрий Гагарин. Аз бях във втори курс във ВНВУ "Г. Бенковски" и в деня, в който Гагарин полетя, ние бяхме на стаж в машиностроителния завод в Плевен. Никога няма да забравя възторга на всички хора в завода. След съобщението, че човек лети в Космоса, всички напуснаха работните халета и се събраха на спонтанен митинг, а името на Гагарин звучеше отвсякъде. Ние, бъдещите пилоти, имахме причина за допълнителна гордост - та нали първият човек, полетял в Космоса, беше руски военен пилот.
Известно е, че първата страна, която той посети след полета си, е България. Когато дойде в Плевен, аз и моите колеги бяхме сред най-възторжените му посрещачи. И досега пазя в личния си архив снимка на Гагарин, направена тогава с легендарния фотоапарат "Смена-2".
- Когато бяхте в отряда на космонавтите, научихте ли нещо ново за Гагарин от тези, които са го познавали?
- През годината на подготовката ми в Звездното градче, и особено на ежегодните конгреси на нашата асоциация, много често сме разговаряли за Юрий Гагарин. Това се случваше задължително, когато сред нас бяха космонавти от първия - гагаринския, отряд. Ние знаем всички подробности от подготовката им, за професионализма, характера и прекрасното чувство за хумор, за лидерските качества, които е притежавал Гагарин. Знаем какви са били любимите му храни, песни, даже и вицове. Ето това създава усещането, че сме го познавали лично.
- Може да се каже, че сте ветеран в космонавтиката. Младите българи днес знаят ли кой е Гагарин, имат ли интерес към космонавтиката?
- Като се има предвид, че съм летял преди 32 години и днес на орбита работят колеги на годините на дъщеря ми и сина ми, естествено, че съм ветеран. Убеден съм, че младите хора в България знаят кой е Гагарин. Най-малкото тази информация децата получават от учебниците в началното училище. Поддържането на интереса към Космоса се развива от семейството, училището и от средствата за масова информация.
- Какво всъщност даде Космосът на света през тези 50 години?
- Изключително много неща. Нека започнем с малко лирично отклонение. Даде простор на мечтите на милиони деца и млади хора и макар повечето от тях да не са станали космонавти, съм убеден, че мнозинството, преследвайки своите мечти, са се изградили като силни и образовани хора. Ще изброя само някои области от живота ни, където усещаме осезателно присъствието на космическите технологии: джиесемът, компютерните технологии, дори и... памперсите.
- Малцина си дават сметка, че космонавтът на всяка държава е свързан с научна програма, създадена в тази държава. България направи две научни програми за двамата си космонавти. Трета при днешната мизерия на науката може ли да направи?
- Да, няма самоцелни полети. За всеки от двата български полета бе разработена сериозна научна програма - за създаването на космически прибори и апаратура и за провеждането на научни изследвания и експерименти на орбита. В годините на тежка икономическа криза не може да се мисли за нова научна програма, която да предхожда трети български космически полет. Лошото е, че в този период почти не идват млади хора в научните звена и така няма приемственост, губят се знания и опит на плеяда прекрасни наши учени. И сега учениците на акад. Кирил Серафимов и на акад. Димитър Мишев работят самоотвержено, но на мускули, като всички учени у нас.
- Космическата тематика бе извадена от приоритетите на фонда за финансиране на научни проекти в просветното министерство. Губим ли от това днес?
- Ужасно много губим. И дано хората, които могат да променят нещата, го проумеят по-скоро.
- На самия 12 април сте в Москва, как отбелязва Русия 50-годишнината от първия полет на човек в Космоса?
- В Русия отбелязват много тържествено този юбилей. Там ще се съберем всички космонавти, които сме летели по програма "Интеркосмос", ще дойдат и много колеги от Америка и други страни. Това ще е един своеобразен "парад" на космическите страни.