На Коледа изяждаме па 8 хил. калории?

Коледа е празник, който сякаш е съсредоточен около трапези, пълни с храна и напитки. Американски учени са пресметнали, че човек консумира средно 8000 калории на Бъдни вечер, Коледа и останалите празнични дни. Като добавим и празничното препиване, мнозина посрещат Нова година с няколко кила отгоре. Особено, ако преди това са се придържали към коледните пости. С думите "Внимавайте с..." започват всички съвети на медиците в навечерието на коледните и новогодишни празници. В миналия брой ДУМА помести доста предупреждения по отношение на празничната трапеза, но ние сме наясно, че когато сме на гости, не е редно да отказваме на домакините. Доводът "Преядох при другите роднини, откъдето идваме" е направо обиден. Затова може би по-добрата тактика е, когато опитвате дадено ястие, шумно да обявите колко е вкусно и да отвлечете вниманието с: "Може ли да ми дадеш рецептата веднага?"

 
Не само като се подготвяме за големия празник е от огромно значение да се четат етикетите на продуктите, които купуваме и от които приготвяме гозбите. На страните в Европарламента им бяха нужни повече от 3 години, за да се споразумеят на какво да се акцентира и как да бъде направено възможно най-добро етикетирането на храните, за могат хората да направят по-здравословен избор.
От 10 години информацията върху етикетите на храните е предмет на еврозакони, но се прилага доброволно в страните членки. През 2008 г. вместо

аперитив

Еврокомисията предложи по-обвързващ закон. Тогава кръстосаха шпаги в Европарламента представителите на гражданите и на страните членки, които представляваха бизнеса. Забеляза се и присъствието на лобита. За

предястие

през юни 2010 г. бе прието с мнозинство обявяването на хранителната стойност да стане задължително. Те ще се подреждат в таблица, която да може да се обхване с един поглед и ще се разполагат на гърба на опаковката. Стойностите трябва да бъдат дадени за 100 г или за 100 мл. Ако храната е опакована като единична порция, на етикета трябва задължително да се посочва и хранителната стойност в порции. Дотогава бе задължителен само списъкът със съставките на опаковката. Етикетът за хранителната стойност трябва да включва енергийното съдържание, количествата на съдържащите се мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол в храните. Те ще се подреждат в таблица, която да може да се обхване с един поглед и ще се разполагат на гърба на опаковката.
Светофарът отпада. Идеята изглеждаше проста - червено за прекалено много мазнини, сол и захар, жълто за средно и зелено за приемливи количества.

Основно ястие

През декември 2010 г. бе постигнато споразумение: "Да" на задължителното етикетиране, но "Не задължително" отпред на опаковката, както се надяваха ЕП и потребителските асоциации. Сметна се, че толкова много информация няма да чете никой. Някои евродепутати коментираха, че "ако става въпрос за добавянето на витамин С, винаги има място отпред на опаковката, но ако трябва да се добави и съдържанието на захар, това вече "не се събира отпред на опаковката"!
И още нещо към "основното ястие": Европа ще стане първото място в света, където в менютата на заведенията за обществено хранене ще се изписва информация за

хранителните алергени

Като такива диетолозите определят ядки, шоколад, пшеница, млечни продукти, ракообразни, соя, домати, грах, цитрусови плодове, захар. Такава информация ще се изисква и за полуготовите, и предварително опакованите храни, където всички алергени или следи от тях ще се изреждат в списъка на съставките, както и за ведомствените и училищни столове и болниците, когато те не приготвят храната на място.
В "менюто" на Европарламента е и отбелязването на страната на произход, което е задължително за някои храни.
С какъв сос ще се поднесе новата регулация?

Къде е пасла тази пържола?

С произхода на всяка съставка, мястото на раждане, отглеждане и клане? Много потребители искат да се избегне дългият превоз на животните. Но ако в тапенадата има 15 съставки, няма как да се отбележи произходът на всяка. По молба на ЕП страните накрая се съгласиха освен на телешкото, и на свинското, козето и птичето месо да бъдат обозначени произхода им.
След като елементите бяха избрани, бяха представени на ЕП. За

десерт

През лятото на 2011 г. ЕП успя да наложи критерии за четливост. Компромисът между интересите на потребителите и индустрията бе минимална височина от 1,2 мм, ако площта на опаковката е над 80 кв.см.
Това е информацията, която трябва да бъде на етикетите на храните в края на 2016 г.  


За шунките без месо и сиренето с палмово масло

Новите европейски етикети ще съдържат изрична информация за вида мазнина, използвана за приготвянето на храната. Новата разпоредба ще развенчае и имитациите на храни, познати у нас главно чрез сиренето с палмово масло. Освен млечните храни са познати и шунки без месо, както и цяла серия продукти за вегетарианци, включително кренвирши, шницели и салами, в които няма месо. Затова, когато съставка, която по принцип би трябвало да се съдържа в продукта, е заместена от друга, това трябва да бъде ясно посочено на лицевата страна на опаковката до името на продукта, или да бъде сложен

надписът "имитация"
 
Когато при месните продукти се създава впечатление, че става дума за едно цяло парче месо, макар продуктът да се състои от различни смесени части месо, върху лицевата страна на опаковката на продукта трябва ясно да се изписва "формовано месо от смесени парчета месо". Същото правило ще се прилага и за рибата.
Сега в Германия например се прави следното разграничение:
 "Плодов сок" (трябва да съдържа 100% плодове (ябълкови плодове, меки или костилкови плодове, грозде или тропически плодове).
 "Плодова напитка" (съдържа поне 50% плодов сок и/или плодово пюре)
 "Напитка с плодов вкус" (ако към това наименование е добавено името на точно определен плод (например напитка с вкус на портокал, ананасова напитка и т.н.), то в напитката трябва да се съдържа поне 30% сок от споменатия плод. Напитките с плодов вкус, направени от цитрусови плодове, трябва да съдържат поне 6% цитрусов плод или от микс от няколко цитрусови плода (лимон, портокал, грейпфрут).

Как четем това, което ядем

- 63% от българите не разбират етикетите на храните, а 33% не разбират значението на част от числата и символите върху етикетите.
- Едва 39% от хората четат редовно обозначенията върху етикетите на храните.
- 22% от анкетираните обръщат внимание на информацията за количеството мазнини, захар, сол, стабилизатори, трасмастни киселини и др.
- Най-неразбираемата част от етикетите обаче се оказват Е-тата, като 20% от хората признават, че не разбират какво се крие зад тези означения.